Защо трябва да се инвестира в наука и какви са ползите?

Струва ли си да се инвестира в наука? Струва ли си бизнесът и държавата да наливат пари в нещо невидимо, което не може да консумираш директно? Оправдана ли е инвестицията в знание? Оказва се, че да… Всъщност проучвания показват, че който не инвестира в наука и развитие, не може да се надява на сериозен икономически растеж. Светът е динамичен, не може да се стои на едно място (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10).

Но това са само косвените ползи – компаниите взимат знанието от научните институции, за да трупат печалба. Има и преки ефекти. В Обединеното кралство 15-те най-добри и добре финансирани департамента по различни природни науки са стартирали над 35 компании, които генерират огромни приходи на база открития направени по-рано в самите научни институции.

Какви ползи могат да се генерират от инвестирането в наука?

1)      Захранване на трудовия пазар с квалифициран персонал

„Може би най-важната форма на трансфер на знания от научните институции към бизнеса и обществото е трансфера на хора.“

Проучвания в Англия показват, че 95% от хората заети в академичните среди в някакъв период от живота си преминават към частния сектор – бизнеса. Някои хора смятат, че това е се дължи на ограничен талант или свръх производство на висококвалифицирани кадри – магистри и доктори. Но данните показват нещо съвсем различно: този поток на талантливи и висококвалифицирани хора насочен към големия трудов пазар е един от основните икономически двигатели. До това заключение всъщност е стигнато преди повече от 15 години (11). Проучена е и връзката между предприемачеството и степента на образование. Данните сочат, че най-голям брой успешни предприемачи са защитили докторска степен (PhD), следвани от предприемачи с магистърска степен и такива с по-ниска образователна степен (12).

Но може би най-интересна е финансовата зависимост. Всеки инвестиран милион в трансфер на знания, технологии и хора води до 4.25 милиона печалба преди облагане с данъци (13).

2)      Създаване на нови компании

Как най-лесно може да се обясни създаването на успешна компания и бизнес? Открийте добра идея или иновация, патентовайте я, инициирайте бизнес начинание и станете богат.

Ако държавата очаква директна комерсиализация на проучванията и създаването на компании, които да изплатят бързо публичната инвестиция в науката, тогава тя ще остане ужасно разочарована. Но ако се наблегне на директната комерсиализация, има риск да се намали размера на бъдещите приходи. В доклад на Юнеско (относно развитието на Азия) се твърди:

„Министерството на висшето образование на Малайзия вижда комерсиализацията като средство, с което университетите могат да генерират част от бюджета си, за да компенсират намалената държавна издръжка. Има притеснение, че правителството има нереалистични очаквания относно приходите от инвестицията чрез комерсиализация.“

Затова е важно създаване на технологични компании да се прави предпазливо. Много университети дори са създали професионални екипи, които инициират нови бизнес начинания и привличат мениджъри, които да превърнат тези начинания в успешни.

Данни отново от Обединеното кралство сочат, че приходите от патенти и лицензиране се равняват на 3-4% от привлеченото външно финансиране към университетите. Някои от най-успешните компании (произлезли от университети) може да видите на фигурата по-долу.

3)      Бизнесът подобрява своето състояние

Много от най-добрите университети в Европа са създадени след взаимодействие на образователната система с големи търговци и производители на стоки. От тогава тези връзки между университетите и бизнеса се поддържат живи. Бизнесът подобрява своето състояние като поглъща нови умения, талантливи хора, интелектуална собственост и с придобиване на достъп до различни научни звена.

Данните сочат, че външните приходи от наука всяка година нарастват, като най-голяма част заемат приходи от консултантски услуги, колаборативни проучвания и проучвания финансирани от бизнеса. В Англия тези приходи за 2011-2012 години се равняват на 2.3 милиарда паунда, като са привлечени допълнителни 650 милиона паунда чрез осигуряване на продължаващо професионално развитие на кадрите от бизнеса.

Все по-голям брой големи корпорации изграждат стратегически връзки с голям брой университети и научни институции, за да черпят ползи и да се развиват.

Rolls Royce за 20 години са осъществили над 400 проекта с повече от 30 различни институции.

British petroleum са създали портфолио от стратегически колаборации с университети и изследователски центрове, а освен това са инвестирали 100 милиона $ в Международен център за иновативни материали, чиито център е в University of Manchester.

В University of Sheffield през 2001 година е основан производствен научен център с помощта на Boeing, a към днешна дата към този център са се включили още над 70 компании.

Jaguar Land Rover има изградени връзки с Warwick University.

Сградата на AstraZeneca в Кеймбридж.

Фармацевтичният гигант AstraZeneca инвестира 300 милиона паунда в глобален R&D център в колаборация с University of Cambridge.

University College London има тесни връзки със CISCO.

Всеки един от тези примери илюстрира желанието на големия бизнес да постави своя научен и производствен център в близост до някоя голяма научна институция.

4)       Привличане на инвестиции за проучване и развитие от глобалния бизнес

По-горе посочените пример показват как големи компании си партнират с университетите, за да се борят с конкуренцията. Но това е практика характерна за компаниите не само в Европа. Това е световна тенденция.

Според някои проучвания (14, 15) световният частен бюджет за наука и развитие се равнява на 600 милиарда $ годишно. Всеки един от научните институти се бори да отхапе колкото се може по-голямо парче от тази огромна сума, като самите суми могат да се разглеждат като преки инвестиции в държавата, в която се намира въпросната научна институция.

Трябва да се отбележи, че за да бъде една научна институция привлекателна за частни инвестиции, преди това в нея трябва да са инвестирани и много публични средства. Или по-просто казано, за да спечелиш, трябва да инвестираш.

5)      Подобряване на обществения ред и обществени услуги

В някои държави (но не и в България) във всеки висш, държавен управленски орган има един или екип от научи съветници, които се стараят всяко взето решение или прокаран проект да са научно обосновани.

Научните постижения преобърнаха съдебната система и опазването на обществения ред. Сър Алек Джeфрис въвежда метода ДНК отпечатък, който може да оправдае или докаже вината на обвиняемия с 99.99 % точност.

През 1985 е открита озоновата дупка, а две години по-късно в световен мащаб е забранено да се използват съединения, които увреждат озоновия слой в атмосферата. В резултат слоят се регенерира, а безопасността и здравето на човечеството не са застрашени.

В световен мащаб расте изискването за взимане на научно обосновани решения, което сближава все по близа научния сектор със законотворните органи. Но това се наблюдава не само в някои класически сфери (като икономика и право), но и във всеки един аспект, който засяга пряко живота на обикновения гражданин.

Споразумение за тригодишно сътрудничество в областта на научно-изследователската дейност сключват Техническият университет – София и VMware. От компанията поясняват, че това е нейният първи подобен проект в България и целта му е „да създаде среда за развитие на технологични иновации чрез предоставяне на най-модерни технологии и експертен опит от страна на VMware“.

Изводите, които българският бизнес трябва да си направи е, че преди да изисква каквото и да е от българската образователна и научна система, той трябва да инвестира. Той трябва да направи някакъв принос, а не да очакват качествена продукция наготово. Но държавата също трябва да увеличи своята инвестиция, защото добри резултати не могат да се постигнат при липса на добра инфраструктура или материална база. Липсата на инвестиции поражда неконкурентноспособност.

Литературни източници:

1)      Alan Hughes, Elif Bascavusoglu-Moreau and Jonathan Haskel (2014), “The Economic Significance of the UK Science Base, A REPORT FOR THE CAMPAIGN FOR SCIENCE AND ENGINEERING”. <http://sciencecampaign.org.uk/UKScienceBase.pdf> [accessed 8 September 2014].

2)      Alan Hughes and Ben Martin (2012), “Enhancing Impact” www.cbr.cam.ac.uk/pdf/Impact%20Report%20-%20webversion.pdf>[accessed 8 September 2014].

3)      ESRC 2009), “Measuring the impact of ESRC funding, A REPORT PREPARED FOR THE ECONOMIC AND SOCIAL RESEARCH COUNCIL”. <www.esrc.ac.uk/_images/Measuring_the_Impact_of_ESRC_Funding_tcm8-4549.pdf> [accessed 8 September 2014].

4)      AHRC (2012/13), “Impact of AHRC Research (AHRC)”. <www.ahrc.ac.uk/News-and-Events/Publications/Documents/AHRC%20Impact%20Report%202013%20(A).pdf> [accessed 8 September 2014].

5)      BBSRC (2013), “BBSRC Impact Report 2013”. <www.bbsrc.ac.uk/publications/planning/bbsrc-delivery-plan.aspx> [accessed 8 September 2014].

6)      EPSRC (2012/13), “EPSRC Research Performance and Economic Impact Report 2012 – 2013”. <www.epsrc.ac.uk/newsevents/news/impactreport2013/> [accessed 8 September 2014].

7)      ESRC (2013), “Economic Impact Reports”. <www.esrc.ac.uk/research/evaluation-impact/impact-evaluation/economic-impact-reports.aspx> [accessed 1 October 2014].

8)      MRC (2013), “Economic Impact Report 2012/13”. <www.mrc.ac.uk/news-events/publications/economic-impact-report-2012-13/>[accessed 8 September 2014].

9)      NERC (2013), “Impact Report 2013, The Business of the Environment”. <www.nerc.ac.uk/about/perform/reporting/reports/impactreport2013.pdf> [accessed 8 September 2014].

10)   STFC (2013), “Impact Report 2013”. <www.stfc.ac.uk/resources/pdf/lrimpact_report_2013.pdf> [accessed 8 September 2014]

11)   Ammon J. Salter and Ben R. Martin (2001), “The Economic Benefits of Publicly Funded Basic Research: A Critical Review”, Research policy,[accessed 8 September 2014]. p. 509–3

12)   NCUB (2013), “The Brighton Fuse”

13)   13) See: “Knowledge Transfer Partnerships (KTP) – AcceleratingBusiness Innovation”. <www.ktponline.org.uk/> [accessed 8 September 2014].

14)   Ove Granstrand, Lars Håkanson and Sören Sjölander (1993), “Internationalization of R&D — a Survey of Some Recent Research”, Research Policy, 22.p. 413–30. <http://dx.doi.org/10.1016/0048-7333(93)90010-F> [accessed 8 September 2014].

15)   Maximilian von Zedtwitz and Oliver Gassmann (2002), “Market versus Technology Drive in R&D Internationalization: Four Different Patterns ofManaging Research and Development”, Research Policy, 31, p. 569–88. <http://dx.doi.org/10.1016/S0048-7333(01)00125-1>.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!