Не! Nutella не е опасна за вашето здраве!

„Журналистическата“ некомпетентност достига чудовищни размери и заплашва да унищожи най-милото ни – шоколадовите кремове :D. Анонимният “журналист” от BIG5 се опитва да създаде сензация и да всее паника, но всъщност твърденията му пораждат смях, дори съжаление. Ако една медия претендира да е сериозна, не може да си позволи да публикува такива неистини.

Самият автор твърди, че основната и най-опасна съставка в Nutella e мононатриевият глутамат. Твърди се, че въпросното вещество се състои от 18% глутамат и 22% натрий, но къде са останалите 60%, ако няма наличие на вода? Всъщност това съединение е сол на биогенната аминокиселина глутамат. Тя изгражда протеините в тялото ни. Процентното съдържание на натрий е едва 7.35%. Макар да са отправени силни обвинения относно безопасността, те не са подплатени с аргументи. Истината е, че няма данни мононатриевият глутамат да е опасен (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8) . Той се използва масово от век. Използван е и много интересен термин „екситоксин“. За мен този термин не е познат, Но предполагам, че това трябва да е екзотоксин. Но глутаматът не е токсин. Освен ролята му в метаболизма, той играе и роля на невротрансмитер.

Но дори да не ми вярвате, трябва да сте спокойни (въпреки посочените проучвания). Причината е, че според етикета мононатриев глутамат НЕ Е НАЛИЧЕН в продукта.

Статията твърди, че глутаматът е съставна част на изкуствения ароматизатор – ванилин. Това разбира се не е истина. Ванилинът е името на фенолния алдехид, който придава приятния аромат. Макар да се произвежда чрез химичен синтез от лигнин, той има една и съща химична структура с естествения. Изолирането му от ваниловото растение е прекалено скъпо, а добивът нисък. Масово се използва синтетичният аналог.

Твърди се, че соевият лецитин е „опасно ГМО“. Но лецитинът  не е организъм, а събирателен термин на множество фосфолипидни съединения. Използва се като емулгатор, който сгъстява цялата смес и със сигурност не задържа вода. Твърди се, че соята има токсини, които са резултат на хилядите биохимикали. Несериозно твърдение, което не заслужава коментар.  Но най-важното е, че соевият лецитин е вреден, защото може да е направен от ГМО соя (което не е обозначено на етикета), а всички знаят, че ГМО е вредно. Това твърдение обаче съм го коментирал в статията: Опасни ли са генномодифицираните земеделски култури за околната среда?

Най-смешното е, че соев лецитин се продава свободно на пазара за био, вегански продукти, защото те не могат да консумират лецитин от яйца. Но никой не се притеснява за безопасността, докато не бъде вложен в течен шоколад.

http://big5.bg/skandal/nutella-e-otrovna-za-vas-i-deczata-vi.html

Литературни източници:

1) Walker R, Lupien JR, School of Biological Sciences, University of Surrey, UK, and Food and Nutrition Division, FAO of the United Nations, Italy. (April 2000). “The safety evaluation of monosodium glutamate”. Journal of Nutrition 130 (4S Suppl): 1049S–52S. PMID 10736380.

2) Raiten DJ, Talbot JM, Fisher KD (1996). “Executive Summary from the Report: Analysis of Adverse Reactions to Monosodium Glutamate (MSG) –no summary available, 8/11/2014.”. Journal of Nutrition 126 (6): 2891S–2906S. PMID 7472671.

3) Freeman, Matthew, CNP, mph, Clinical Instructor (Adult Nurse Practitioner), Ohio State University. He reviewed 40 years of documents on PubMed, Medline, Lexis-Nexus, and Infotrac, and concluded there is no consistent clinical data to support the belief that MSG can elicit a headache, and there is no consistent evidence to suggest that individuals may be uniquely sensitive to MSG. (2006). “Reconsidering the effects of monosodium glutamate: A literature review”. Journal of the American Academy of Nurse Practitioners 18 (10): 482–6.

4) Geha RS, Beiser A, Ren C, et al. (April 2000). “Review of alleged reaction to monosodium glutamate and outcome of a multicenter double-blind placebo-controlled study”. J. Nutr. 130 (4S Suppl): 1058S–62S. PMID 10736382.

5) Tarasoff L., Kelly M.F. (1993). “Monosodium L-glutamate: a double-blind study and review”. Food Chem. Toxicol. 31 (12): 1019–35. doi:10.1016/0278-6915(93)90012-N. PMID 8282275

6) Walker R (October 1999). “The significance of excursions above the ADI. Case study: monosodium glutamate”. Regul. Toxicol. Pharmacol. 30 (2 Pt 2): S119–21.

7) Williams, A. N., and Woessner, K.M. (2009). “Monosodium glutamate ‘allergy’: menace or myth?”. Clinical & Experimental Allergy 39 (5): 640?646. doi:10.1111/j.1365-2222.2009.03221.x

8) Stevenson, D. D. (2000). “Monosodium glutamate and asthma”. J. Nutr. 130 (4S Suppl): 1067S–73S. PMID 10736384

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!