Вярващите са по-малко морални от невярващите, а религията прави децата егоисти

Преди почти точно една година написах статия, в която се опитах да опиша един средностатистически, силно религиозен човек с данни от научни проучвания – вярващ, с по-нискo IQ, по-слабо образован, с по-ниска покупателна способност и аморален (Защо “Религията е за тези, които не разбират науката”?). Днес е време да добавим две нови черти към този образ – по-егоистичен и проявяващ липса на щедрост. Качествата са степенувани, защото се сравняват с атеистите, които според религията са аморални престъпници без наченки на каквато и да е човещина. Очевидно това не е вярно.

През 2012 година The Chronicle of Philanthropy публикува проучване, според което щатите, в които религията е по-слабо застъпена са по-щедри. Година по-късно National Study of American Religious разбива мита, според който религиозните хора са по-щедри от нерелигиозните. Според данните 75% от събраните дарения се поглъщат от самите църкви и храмове и почти нищо не стига до нуждаещите се. Това доказва, че наливането на огромни суми за бедни всъщност не им помага. Тези пари се поглъщат от църквата, от самата институция.

Проучване на University of California, Berkeley показва дори нещо още по-страшно. Религиозните хора не показват състрадание към непознати хора в нужда. Очевидно не всеки обича ближния…

Според проучването по-малко религиозните хора, атеистите и агностиците са по-състрадателни и щедри от хора, които се смятат за силно религиозни. Калифорнийският университет провежда 3 експеримента, които показват, че хората не се влияят от доктрини, а действат емоционално. Религията учи вярващите да помагат на ближния, но те него правят… Не следват доктрината, на която се посвещават.

Моралността често се свързва с религията, но ново проучване показва, че децата от религиозните семейства проявяват по-малко щедрост. Това заключение е направено на базата на 1000 деца от целия свят и е публикувано в Current biology. Проучването е проведено от проф. Джийн Десети от Чикагския университет, чиято първоначална цел е била да намери различия в емпатията между различните култури.

Има други проучвания, които са се занимавали със щедростта при възрастните, но това показва, че всъщност моралността с оформя в ранните етапи на живота. Това включва и алтруизма – действия, които са в полза на реципиента за сметка на донора. Децата научават за религиозните ценности и вярвания чрез техните семейства, общност и ритуали като ходене на църква. Ако религията промотира морала при децата би трябвало да се наблюдава по-силна алтруистична тенденция.

Десети и екипът й са оценели алтруизма чрез играта Диктатор: на всяко дете са дадени по 30 стикера и им е казано да изберат колко от тях да споделят с непознато дете от същото училище и подобна етническа група. Тази задача рефлектира върху екологичния избор – намиране на лимитирани ресурси – резултатите са били използвани, за да се изчисли “скала на щедростта”. Учените са събрали данни от 1170 деца на възраст 5-12 години от 6 различни държави. Повечето деца са се определяли като християни, мюсюлмани или нерелигиозни.

Проучването показало, че децата, които са необременени от религията, споделят повече стикери. Децата, които са определят като християни са по-щедри от мюсюлманите. И трите групи стават все по-малко щедри с възрастта, а тази тенденция е по-силно застъпена при религиозните деца, което показва, че по-дългото излагане към религия води до по-слаба алтруистичност.

Психолозите са оценили и чувството за справедливост чрез задачи за морална чувствителност: на децата се показват серия от видеа с леки междуличностни сблъсъци – бутане, удряне – децата са били помолени да оценят колко лоша е била дадената постъпка и какво трябва да е наказанието за нея.

Групата на мюсюлманите е оценила по-високо подобни актове на слаба агресия и е настоявала за по-високи наказания. На второ място са християните, а невярващите са се проявили като най-човечни. Тези виждания граничат с фундаментализма – определени действия се виждат или като лоши, или като добри без градиент между двете крайности. Като цяло религиозните деца са по-малко толерантни към пакости и предпочитат строги наказания.

Родителите също са били помолени да оценят децата си, за да се определи тяхната емпатия и чувство за справедливост. Тази субективна оценка показва, че религиозните възрастни мислят, че децата им са по-морални, което не отговаря на реалността.

Но защо религиозните хора са по-малко морални? Един от факторите е психологически феномен познат като “морален лиценз”: човек ще оправдае някакъв лош и неморален акт – проява на расизъм например – защото е направил вече нещо добро, отправил е молитва към Бог. Най-лошото е, че подобни индивиди дори не разбират, че подобно поведение не отговаря с това, което са учили в църквата.

Историята подкрепя наблюдението, че невярващите са по-морални. Повечето от подкрепящите Американското движение за граждански права са били нерелигиозни, а режимът на сегрегация и дискриминация в Южна Африка е воден от християни.

Но идеята, че вижданията на нерелигиозните индивиди са аморални е дълбоко вкоренена в модерното общество. Смята се, че не може да се вярва на атеистите и агностиците, дори се окачествяват като аморални, което обяснява защо например хора, които не вярват в Бог не могат да бъдат избрани до високи политически постове в САЩ.

Ако се загледате в кампанията за президентските избори в САЩ, всеки от кандидатите се кълне, че обича Бог. Това го правят, за да спечелят допълнително гласове. Този акт също е неморален.

Очевидно е, че живеем отново в алтернативни светове.

Използвани научни източници:

http://connectedtogive.org/reports/

http://www.cell.com/current-biology/abstract/S0960-9822(15)01167-7

http://spp.sagepub.com/content/early/2012/04/25/1948550612444137.full.pdf+html

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!