Съществува висок риск от развитие на автоимунен/възпалителен синдром, индуциран от адюванти след ваксиниране против HPV

Едно важно уточнение за всички антиваксъри! Тази статия на доказва, че съставките на ваксините са отровни и причиняват заболявания. Фактите сочат, че някои хора, които са генетични предразположени и при подходящи условия, развиват възпалителен или автоимунен процес.

През 2011 година Shoenfeld и Agmon-Levin въвеждат нов термин в медицината – Автоимунен/възпалителен синдром, индуциран от адюванти , в който са обединени голяма гама от клинични състояния – Gulf War синдром, миофасциален синдром, синдром на болната сграда и следваксинационни последици. Най-често наблюдаваните симптоми включват миалгия, артралгия, неврологични проблеми, треска, суха уста и последици при когнитивните способности. Много често се наблюдава синдром на хроничната умора. Тези общи симптоми подсказват за наличието на общ причинител. Открито е, че това всъщност са адювантите.

По дефиниция адювантите са субстанции, които ускоряват, удължават или подсилват специфичния антигенен имунен отговор. Адювантът е агент, който може да стимулира имунната система и да увеличава имунния отговор, който е причинен от ваксината, без самият той да причинява какъвто и да е специфичен антигенен отговор. Гореспоменатите синдроми са състояния, които са медиирани от имунната система с помощта на агенти с адювантни характеристики. Напоследък зачестяват случаите на подобни имунно медиирани състояния, които имат различен географски ареал. Тези геоепидемиологични промени са резултат от комплекс от генетични фактори и фактори на околната среда, в която живеем. Въпреки, че специфична генетична предразположеност може да е отговорна за появата на автоимунен или автовъзпалителен синдром, наличието на външен или ендогенен фактор (наскоро наречен експозома) е от основно значение за възникването на този имунен отговор. Силикон, алуминий и инфекциозни частици са част от факторите на околната среда, които могат да са отговорни за този адювантен ефект.

Трябва да се подчертае дебело, че не само ваксините могат да причинят този ефект. Някои масла и козметични субстанции също имат имунно-адювантен ефект.

Един конкретен пример за този феномен е молекулярната мимикрия, която се отнася до концепцията, че имунния отговор, който е насочен към бактериален или вирусен агент, може да се прицели в някои молекули на макроорганизма, тъй като макроорганизмът може да споделя подобни молекули или да имат частична подобна структура (секвенция). Такива са протеините и нуклеиновите киселини.

Друга възможност за възникване на автоимунитет е чрез поликлонална активация на B клетките на имунната система, което подсилва продукцията на цитокини и допълнително индуцира разпространението на автореактивните Т клетки.

Механизъм на действие на адювантите

Патогенезата на този процес се основава на хипотезата за ранното излагане на адюванти, което може да предизвика каскада от биологични и имунологични събития, които в определени индивиди да доведат до развитие на автоимунно заболяване. Последни проучвания сочат група от механизми, които затвърждават този феномен. Често се наблюдават при съединения на алуминия (alum), които влизат в състава на множество адюванти.

Фигура 1. Механизми на адювантния ефект. 1. Адювантите (основни алуминий) може да функционират като система за доставяне чрез генериране на депа, които захващат антигени в зоната на инжектиране, което предоставя бавно освобождаване, за да се удължи стимулирането на имунната система, което подсилва антигенната устойчивост и активира клетките на имунната система. 2. Други адюванти, лиганди за някои рецептори, действат чрез вродения имунитет чрез прицелване на клетки на имунната система чрез Toll, Nod, C-type и други подобни рецептори. Цялата сигнална каскада води до активиране на имунния отговор. 3. Активация на членове на NLR семейството води до образуване на инфлумазома (обект на възпалителния процес), което води до продукция на провъзпалителни цитокини. 5. Адювантите са от значение за подсилване и насочване на адаптивния имунен отговор към антигените на ваксините. Този отговор е медииран от два основни типа лимфоцити – B и Т клетки. Повечето антигени активират В клетките чрез активиране на Т хелперните клетки. Това води до клетъчен отговор, който защитава срещу вътреклетъчни патогени. Освен това се индуцират цитотоксичните Т лимфоцити, които убиват инфектираните клетки.

Алуминият като адювант

Прези 1926 година Glenny and coll описват за първи път преципитацията на антиген върху разтворими частици от алуминиево-калиев сулфат, познат като “potash-alum”. Благодарение на него се е подсилвал оттговорът към антитялото, отколкото ако обектът се третира само с антитялото без адювант. През 2002 година HogenEsch изследва механизмите, с които алуминиевите съединения функционират като адюванти. Той докладва, че алуминиевите соли индуцират активация на дендритни клетки, компоненти на комплемента и увеличават нивата на секретираните в зоната на инжектиране хемокини. Изследванията сочат, че алуминиевите соли здраво се свързват за липидите на дендритните клетки и променят тяхната структура. Това води до иницииране на фагоцитоза, при което следва навлизане на антигена в клетката.

Адювантните свойства на алуминия се дължат от част и на асоциацията на неговите съединения с пикочна киселина. Нейната кристална форма се счита за естествен ендогенен сигнал за опасност. Смята се, че алуминиевите съединения могат да инициират възпалителен отговор, което води до освобождаване на киселината от некротични клетки. В същото време тя подсилва адювантните свойства на алуминия. Тези твърдения се доказват и от факта, че при метаболизиране и деградирането на пикочната киселина, адювантната активност на алуминиевите съединения намалява.

Открито е, че алуминиевите адюванти са свързани с някои състояния – макрофаген миофасцит, грануломи и алергични реакции, които са следствие от повишени нива на IgE (имуноглобулин Е) в резултат на стимулиране чрез алуминий.

Ваксини против човешки папилома вирус (HPV)

Човешкият папиломен вирус е ДНК вирус, който атакува епителните клетки на кожата и лигавиците на човешкото тяло. Познати са около 200 различни типа на HPV, всеки от които се характеризира със специфичност във въздействието си върху тъканите. Въпреки, че голяма част от тези типове не предизвикват симптоми при повечето хора, някои типове могат да предизвикат брадавици, докато други водят – в малко случаи – до рак на маточната шийка, вулвата, вагината и ануса при жените или рак на ануса и пениса при мъжете.

Има някои притеснения около ваксината против HPV и способността й да спомага възникването на автоимунен отговор. Дори все още има дебат за реалните позитиви от ваксинирането срещу НРV, тъй като регулярното скриниране на инфектираните жени би ги предпазило от злокачествено заболяване. Дебатира се и за някои странични ефекти на ваксината, за които досега малко се знаеше.

Tomljenovic и Shaw наскоро откриха доказателства за автоимунен васкулит, който е отключен от HPV-16 L1 антитела, които са били свързани към мозъчна тъкан на две млади жени, страдали от симптоми подобни на мозъчен васкулит, който е последвал след ваксиниране против HPV с ваксината Gardasil. В друг доклад, здраво младо момиче почива в съня си 6 месеца след 3 мускулни инжектирания на 4 валентна HPV ваксина Gardasil. Изследваните кръв и тъкани след аутопсията показват наличие на фрагменти от гени, кодиращи HPV-16 L1 антитела, подобни на съдържащите се във ваксината Gardasil, което подсказва за вероятна връзка. Chang и колеги описват два случая на демиелинизация, която настъпва в кратък времеви прозорец след прилагане на HPV ваксина.

Наблюдават се не само животозастрашаващи състояния, но и такива, от които следват трайни последици. Преждевременната яйчникова недостатъчност (POF) при млади момичета носи големи здравословни последствия за в бъдеще, като може да засегне и детеродните функции. Млада жена е диагностицирана с POF след като е третирана с 3 четири валентни HPV ваксини. Друг случай с 3 жени (две са сестри) – развиват вторична аменорея след ваксиниране против HPV. Предполага се, че двете сестри са били генетично предразположени към подобно заболяване.

HPV ваксината е свързана и със синдром на постурална ортостатична тахикардия (POTS) – автоимунно разтройство с неопределен произход, при което детекцията на антитела за ганглионичен ацетилхолин рецептор подкрепя хипотезата за автоимунен произход. Blitshteyn описва случай на 20 годишна жена, която развива POTS две седмици след HPV имунизация при липса на каквито и да е рискови фактори или събития, които да предразположат жената към това заболяване.

Данните все още не са достатъчни, за да се направи каквото и да е заключение. Това означава, че трябва да се проведат множество допълнителни изпитвания конкретно на ваксините против HPV, тъй като действа глобална кампания за ваксиниране на млади жени, което може да постави в риск тяхното здраве.

Използвана литература:

Shoenfeld Y, Agmon-Levin N. ASIAeAutoimmune/inflammatory syndromeinduced by adjuvants. J Autoimmun 2011;36:4e8

Rosenblum H, Shoenfeld Y, Amital H. The common immunogenic etiology ofchronic fatigue syndrome: from infections to vaccines via adjuvants to theASIA syndrome. Infect Dis Clin North Am 2011;25:851e63

Israeli E, Agmon-Levin N, Blank M, Shoenfeld Y. Adjuvants and autoimmunity, vol. 18; 2009. p. 1217e25.

Mikaeloff Y, Caridade G, Suissa S, Tardieu M. Hepatitis B vaccine and the risk ofCNS inflammatory demyelination in childhood. Neurology 2009;72:873e80

Hernán MA, Jick SS, Olek MJ, Jick H. Recombinant hepatitis B vaccine and therisk of multiple sclerosis A prospective study. Neurology 2004;63:838e42

Konstantinou D, Paschalis C, Maraziotis T, Dimopoulos P, Bassaris H,Skoutelis A. Two episodes of leukoencephalitis associated with recombinantHepatitis B vaccination in a single patient. Clin Infect Dis 2001;33:1772e3.

Agmon-Levin N, Zafrir Y, Paz Z, Shilton T, Zandman-Goddard G, Shoenfeld Y.Ten cases of systemic lupus erythematosus related to hepatitis B vaccine.Lupus 2009;18:1192e7.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!