Абсурдите на висшето ни образование

Образованието отдавна изгуби своята стойност… Ако в миналото да завършиш висше образование е било истинско геройство, което ти гарантира просперитет, то днес образованието е основно задължително условие, което не ви осигурява работа, а възможност да си намерите такава. Обезценяването се дължи на рекордния брой висши училища и техните филиали, което означава, че дори и най-малките градчета имат висше училище – Кърджали, Смолят, Перник, Враца, Долна Митрополия и други. Това не е непременно лошо нещо, защото на теория се бълват множество кадри, които са поставени в условия на конкуренция, в която най-добрият печели… На практика обаче печели най-подходящият…

И именно тук стигаме до основния проблем не само в образованието, а в държавата – най-подходящият печели. Шуробаджанащината в образованието е толкова видима, а никой не прави нищо, за да я премахне. Нещо повече, тя е гарантирана със закон. Как да се бориш с нещо узаконено? По-долу ще ви дам няколко фрапиращи примера на законна шуробаджанащина в образованието, които дърпат цялата система надолу… По правило най-подходящият никога не е най-добрият избор!

Основи на шуробаджанащината във висшето образование

На теория за всяка една академична длъжност се провежда конкурс, който се печели от доказан специалист в областта, с множество публикации, а в идеалния случай познато име в световните среди на дадената област, а защо не и доказан експерт от бизнеса. На практика обаче конкурсите се печелят от подходящи хора, които не винаги имат впечатляваща биография. Често избраниците имат и фамилна връзка с част от колектива, провеждащ конкурса. Така понякога в едно академично звено се създава една фамилна обстановка… А потърпевши разбира се са учащите, защото са лишени от това да се учат от най-добрите, защото идеята на конкурсите е да се изберат точно най-добрите!

Технологията на шуробаджанащината е много елементарна. Конкурсите рядко се разгласяват освен в Държавен вестник. Сякаш те са тайни… А ако търсиш най-добрия, би трябвало да се погрижиш обществеността да е добре информирана. Втората цедка е по време на самия конкурс. Ако конкурентът на подходящия се представи по-добре на конкурсните изпити, то конкурентът получава малко по-ниска оценка от тази на подходящия кандидат…

Има и по-дръзки практики. Понякога конкурсите са просто фиктивни… Осъществени са само по документи. А най-често конкурс се обявява, когато един преподавател успее да удовлетвори всички изисквания, за да премине по-нагоре в йерархията. Рядко се обявява, когато едно академично звено има реална нужда…

Фрапантни примери на шуробаджанащина

Доц. д-р Емилия Масларова

Доц. Масларова е много желан кадър за Тракийския университет в Стара Загора. След като приключи активната й политическа кариера, тя реши да предаде опита си на бъдещите социални работници и стана доцент по социални науки. В този момент тече конкурс, за да стане професор. Това, с което е известна не е научният й труд, а с факта, че е обвиняване за източване на 11 038 405,55 лв. докато е министър. Една от многото интересни социални политики бе да изпрати малка част от българските пенсионери в  скъпия, младежки курорт Слънчев бряг. Не е ясно как това се е отразило в дългосрочен план на пенсионерите. Нейно дело е и луксозната сграда на социалните работници в Стара Загора. Притежава и няколко хотела в областта, за които се твърди, че е вложила в тях присвоените пари. Определено има на какво да научи младите студенти.

Доц. Лъчезар Иванов

Лъчезар Иванов или по-познат като Лъчо Мозъка е известен със своята научна амбиция. Той имаше огромно желание да преподава на студентите по медицина, като първо се опита да стане част от МУ София. Проблемът беше бе, че конкурсът си личеше, че е нагласен, а самият Лъчо бе хванат не да плагиатства, а директно да краде цели научни трудове на свой съименник. Няколко години след този позор амбициите му бяха насочени към Медицински факултет на СУ, където успя да стане доцент. Стана ясно, че млади лекари и учени също са се опитвали да спечелят конкурса в СУ, но макар с множеството публикации с висок IF, те не са могли да покрият критериите, които Лъчо е покрил.

Тайната наука

В Света съществува един единствен университет, който засекретява научните трудове на своите възпитаници и колеги… Естествено той се намира в България. Това е УНИБИТ – библиотекарският университет. Парадоксът е очевиден. Науката усвоява огромни суми, за да открие нещо ново, а авторите на това откритие да станат световно разпознаваеми. Работещите в УНИБИТ правят обратното – усвояват пари за наука, след което я засекретяват, за да не може някой да не се докосне до нея. Това означава само едно  – научната стойност на тези трудове е нулева, а целта е просто да се получи една фиктивна докторска степен. Всичко това е законно!

В публичното пространство този университет е познат като център на Държавна сигурност, който се управлява от ченге и в който работят или се възползват от по-горе посочената схема Цветелин Йовчев, Писанчев, Маргарита Попова и други.

Науката може да е всичко, но не и тайна или секретна. Представете си една комична ситуация. Доц. Цветелин Йовчев отива на престижна международна конференция, на която го питат какви са научните му начинания. Какво да сподели, когато трудът му е секретен?

Образованието като източник на власт

В момента сме свидетели на друг абсурд – феодализация на научните институции. Университетите се превръщат в малки затворени общности, които се управляват еднолично от един тиранин. В началото властта е него, а по-късно управлява с помощта на марионетка.

Първи такъв пример е Стопанската академия в Свищов. Историята на това заведение е впечатляваща, защото в основата му стои благородна инициатива. В момента обаче тя е източник на порочни практики. Бившият й ректор също не е известен със своите научни трудове, а с контактите си с организираната престъпност, слабостта си към поп-фолк и партита с танцуващи голи момичета (в което няма нищо лошо), опитът за присвояване на незаслужената титла професор, което превърна множество дипломи във фалшиви. И тъй като властта е сладка и трудно се изпуска, този човек решава да продължи да управлява задкулисно със своя марионетка – професрока на 35 години. Чисто бюрократично всичко това е законно, защото академичният съвет приема това решение. Със сигурност всеки, който е взел това правилно решение ще получи някакво стимулиращо възнаграждение. Фрапиращото е, че самият ректор е получавал годишно по 140 000 лева като хонорари за преподавателската си дейност. За сметка на това младите учени и в академията получават за преподавателския си труд по 450 лева на месец.

Друг емблематичен пример е бившият ректор на търновския университет ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. За хората в града не е тайна, че амбициите на проф. Легкоступ не му позволяват да предаде властта доброволно. Изборът за ректор бе спечелен от негов довереник проф.д-р Бонджолов.

Когато някой ви обяснява, че трябва да се даде път на младите и можещите, не им вярвайте. В образователната система те отдавна са изместени от подходящите и подчиняващите се. А това, което създава качествения продукт е човешкият ресурс. Когато човешкият ресурс е с ниско качество, няма как да очакваме, че и продукцията на университетите ще е качествена.