Последната голяма битка е за душата

Душата – последният спасителен остров за вярващите. Галилео Галилей ни изкара от Центъра на Вселената. Дарвин развенча идеята за Сътворението. Фройд раздели душата от мозъка. Айнщайн промени начина, по който гледаме на Вселената. И въпреки науката, все още има хора, които вярват, че Земята е плоска и е центъра на всичко. Науката отне всичко, в което са вярвали обикновените хора. Затова в момента вярващите се борят със зъби и нокти, за да спасят последната си надежда – душата . Частицата, за която се вярва, че ни е дадена от Бога. Липсата на душа = липса на Бог. Тъжното е, че в опитите си да я защитят се стига абсурдни ситуации. Може би това е един странен вид егоцентризъм, който поставя индивида и неговите вярвания в основата на всичко, което се противопоставя с реалността.

Според вярващите хората са биологични роботи, обвивка от материя, която е совалка за божията енергия. Мисълта и емоциите не се дължат на физиологията, а на енергията, която е затворена в нас. Тази енергия не може да бъде измерена и наблюдавана с конвенционални методи, с които се мерят и други видове енергия, а само с неконвенционални, почти чудовати методи. Но ако науката не може да отчете съществуването на душа чрез универсални науни методи, то дали тя съществува?

За да защитите нещо противоречиво, първо трябва да всеете съмнения в достоверността на аргументите на противниковия отбор. Втората стъпка към успеха е да опишете необясними и мистични случки. Масово се вярва, че науката не може да пребори мистиката и именно там се крие всичко противоречиво – хомеопатията, религията, душата, градските легенди, врачките и всички останали небивалици.

Смешно е да се говори, че имаме душа, когато всяка една характеристика на душата се влияе от физиологията, биологията и химията на органичната материя. Чувствата и емоциите, за които се смята, че са функция на душата, са просто резултат от хормонален дисбаланс. Високи нива на серотонин ни прави много щастливи, адреналинът ни прави агресивни и така нататък. Спомените ни се съхраняват в материята, която при увреждане ги изтрива. Различни психоактивни вещества повлияват на начина по-който възприемаме околния свят и понякога виждаме неща, които… не са там.

Но защо само хората имат душа, а животните не? Не само хората имат сложно устроена нервна система, но според вярата само хората имат душа. Самата нервна система е продукт на милиони години еволюция и през нито един момент тя не е имала нужда от душа. Самата душа е еволюирала с нас, хората, вътре в нас от самото раждане. Сякаш тази „душа“ е нашият мозък и нищо повече. С други думи, еволюцията на мозъка ни показва, че погрешно сме определили някои качества на съзнанието като душа. Благодарение на развитието на неврологията знаем със сигурност, че душа не съществува.

Преживявания извън тялото

Всички са сещате за тривиалните сцени от филми, когато оперират човек, а душата му напуска тялото и тя вижда бяла светлина и Рая, но лекарите спасяват живота му и той запазва спомените от преживяното. Тези феномени в миналото са били много слабо изучени заради психологичната си природа, но последни технологични иновации позволиха на невролозите да изучат тези състояния на съзнанието. Учените успешно са пресъздали ситуации, при които този феномен е могъл да се наблюдава. Привидното прекъсване на връзката между тялото и съзнанието може да се наблюдава чрез електростимулиране на някои области в мозъка. В нито един случай не е могло да се постигне ситуация, в която пациентът да даде информация за събитието, за което не е знаел преди това. За да са сигурни в това, изследователите са поставили символи в стаята, които биха могли да бъдат забелязани само при преживяване извън тялото. Тези прости тестове показват единствено, че пациентът по време на изживяване извън тялото вижда само това, което е видял докато е бил в съзнание.

Призраци

По дефиниция призраците са души на починали хора, които не са намерили покой и имат недовършена работа. Обикновено хората изпитват страх от тях. Всичко за тях – от мистичната и затруднена комуникация, появата им пред отделни индивиди, самотата, зловещите места, които обитават – изисква огромно количество лична и субективна интерпретация, за да се създаде определено страховито изживяване. Изглежда, че призраците винаги се появяват, когато разсъждаваме най-нелогично, съзнанието ни е замъглено, сме объркани и в емоционален дисбаланс. Призраците са просо един обикновен психологичен феномен.
Всяко научно проучване по темата стига до извода, че идеята за съществуване на призраци е невъзможна, а всеки разкрит случай има обикновен земен произход, който е свързан с объркване, халюцинации или други мисловни грешки. За нещастие много от снимковите и видео доказателства са силно преувеличени, шеги или просто измами. Идеята за призраците е толкова абсурдна, че скептиците са провели множество „експерименти“. Най-често създават слух за призрак или измислят призрачна история, разпространяват я и не след дълго се появяват първите очевидци. Лудост, нали?