Наука

Най-успешните съвременни български учени в областта на биомедицинските науки

banner-ciela-website


Българите са горделив народ. Има толкова много поводи за гордост – историята, спортистите, Стоичков, природните ни красоти и дадености, жените… За жалост много малко хора се гордеят с българските постижения в науката. Едва ли, ако спрете някой случаен човек той би успял да ви изброи трима известни български учени. Задачата става още по-сложна, ако накарате някой да ви каже името на един съвременен известен български учен…

Но може би българите не са виновни, а по-скоро държавата. Тя не отделя пари за наука, което означава, че такава трудно може да бъде произведена тук. Това кара талантливите българи да бягат от родината и да творят на много по-благоприятна почва. Всъщност, ако се върнем назад във времето ще открием, че почти всяко едно постижение, с което се гордеем, е осъществено извън България…

Искам да ви запозная с 7 от най-добрите учени с български корени в областта на биомедицинските науки. Това са българи, чиито научен труд за последните 25 години е генерирал най-силен интерес, имат най-голям брой цитати и съответно са признати специалисти в областта, в която работят.

Проф. Люба Калайджиева – над 5187 цитата и 143 научни статии. Завършва медицина в България през 1971 година. Завършва специализация по генетика в Русия. До 1992 година е директор на Лаборатория по молекулярна патология. Работила е и като гост-учен в Училището по медицина към Стандфордския университет. От 2002 година е професор по молекулярна генетика в WAIMR (Western Australian Institute for Medical Research). Научните й интереси са съсредоточени в изследването на геномите на слабо изучените ромски/цигански популации. В резултат тя открива множество генетични аномалии и заболявания. През 2012 година тя открива ново генетично заболяване – автозомно-рецесивна конгенитална атаксия. Проф. Калайджиева успява с помощта  на анализ на геномите на роми да докаже, че те наистина имат индийски произход.

Д-р Йорданка Златанова – Департамент по молекулярна биология към Колеж по земеделски и природни ресурси, University of Wyoming. Специалист по структурите и динамиката на хроматина и неговата роля при регулацията на транскрипцията. Ако някой се интересува от тази тематика, може да си купи нейната книга/учебник Replication and Transcription of Chromatin на цена от 509$. Има 154 публикации и над 4016 цитата.

Стефан Льочев – до 1991 година работи в Института по физиология на растенията и генетика, БАН, а по-късно в Департамента по медицина към Duke University в САЩ. Там той изучава оксидативния стрес  и протеините свързани с него. Или с други думи той изучава как свободните радикали взаимодействат и увреждат живата материя. Трудовете му са цитирани над 3000 пъти.

 Д-р Румяна Койнова – биофизик. До 2000 година работи в Института по биофизика на БАН, като след това започва работа в Northwestern University, Департамент по биохимия. Специалист е в областта на свойствата на биологичните мембрани. Има над 106 научни статии и над 2350 цитата.

Проф. Райна Ботева – Национален център по радиобиология и радиационна защита. Ръководи Лабораторията по молекулярна радиобиология. Занимава се с мониторинг на популации изложени на малки дози йонизираща радиация, за да открие генетични и клетъчни увреждания в резултат на това лъчение. Изпитва природни и химични радиозащитни субстанции. Има над 908 цитирания.

Д-р Иван Тодоров – биолог. Започва кариерата си в Институт по молекулярна биология, Департамент по молекулярна генетика. Мести се в Институт по клетъчна биология и морфология, където работи до 1990 година. В момента е професор-изследовател в Beckman Research Institute of City of Hope, Калифорния, където изучава диабета и метаболитни заболявания. Има над 98 публикувани научни статии и над 3281 цитирания.

Тази никому известна българка (за българското общество) се казва Наташа Бохорова . Тя е учен, който е част от екипа създал първата ваксина против Ебола – ZMapp, получена по изключително интересен и хитър начин (http://6nine.net/2014/08/07/гмо-вируси-бактерии-и-гмо-растения-спа/). Наташа е от малкото български учени, които са съавтори на научна публикация в най-престижното научно списание – журналът Nature.

banner-ciela-website

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!

banner-ciela-website

Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In Наука

Facebook Comments

Check Also

Мръсен въздух (част 5): мръсният въздух прави SARS-COV-2 по-инфекциозен и смъртоносен

Научните изследвания относно замърсяването на въздуха са изключително ...

Facebook

shares