Хипотеза за хигиената: ниска хигиена -> силна имунна система

През изминалите няколко десетилетия лекарите формират интересна хипотеза свързана с нашия модерен, стерилен свят. Те предполагат, че хигиената и стерилната обстановка, която се опитваме да поддържаме, са основна предпоставка за развитие на алергии, астма, възпалителни състояния и други автоимунни заболявания.

Идеята е, че много деца в богатия свят не осъществяват контакт с бактерии, вируси и алергени, което възпрепятства нормалното развитие на имунната система, което в крайна сметка увеличава шанса за развитие на тежко заболяване. Това се нарича „хипотеза за хигиената” .

Хипотезата за хигиената предполага, че имунната система на децата трябва да бъде в контакт с микроорганизмите от околната среда, за да бъде „обучена”. Без запознаване на имунната система с околната среда тя не само няма да реагира адекватно при една инфекция, но дори може да започне да атакува грешна цел, което да доведе до автоимунно заболяване.

Тази идея все още се дебатира от учените, a доказателства бавно, но сигурно се акумулират и от изследвания с животни, и с хора. Именно този феномен се посочва като отговорен за нарастващите случаи на страдащи от астма и различни алергии в богатите страни. Научно проучване (Статия 1 ), публикувано миналата година в научния журнал Allergy and clinical immunology открива, че бебета, които са отгледани в къщи/жилища с висока концентрация на бактерии (пренасяни от насекоми, гризачи или домашни любимци) е по-малко вероятно да развият астма или алергии до третата си годинка.

И не… Неваксинирането не носи същия ефект. Много хора против ваксинирането спекулира с този факт.

Но как тази мръсотия ни прави по-здрави?

Очевидно основните санитарни практики, които сме развили като общество през изминалото столетие – създаване на инфраструктура за премахване на отпадъци и отпадни води от жилищните райони – са ни предоставили различни ползи. Именно те са основната причина защо хората страдат по-рядко от различни инфекциозни заболявания, като холера или тиф.

Но изследователите са открили, че няколко специфични автоимунни заболявания – астма, сенна хрема, възпалителни заболявания на червата и различни алергии – са все по-често срещани, докато в същото време ние ставаме все по-големи педанти относно хигиената. Този феномен е най-ясно изразен сред богатите страни.

През 1980 година, когато се изучават детските алергии в Източна и Западна Германия, британският епидемиолог Дейвид Стречман смята, че има някаква връзка. В по-мръсните и замърсени, по-малко богати градове на Източна Германия децата страдат по-рядко от сенна хрема или астма, отколкото в по-чистите и богати градове на Западна Германия.

За да обясни това наблюдение, той започва да изследва под лупа начина на живот в двете страни и да търси различия. Открива, че децата в Западна Германия прекарват доста по-малко време в детски градини и заведения с други връстници, отколкото децата в Източна Германия. Той предполага, че намаленото излагане към бактерии и антигени, нормално идващи от други деца, някак си повлиява тяхната имунна система, което води до увеличен шанс от развитие на автоимунно заболяване.

Доказателства в подкрепа на Хипотезата за хигиената

Ранни епидемиологични изследвания показват, че деца, които живеят в големи семейства и общности имат по-ниски шансове, да развият астма или сенна хрема – вероятно заради излагане на патогени, идващи от близките.

Други лекари откриват, че като цяло хора, живеещи в богатите страни, с по-високи хигиенни стандарти, страдат по-често от астма и алергии, в сравнение с хората от развиващите се държави. Това може да е функция на вариацията между отделните популации, но наскоро лекари са открили (Статия 2 ), че хора, които мигрират от развиваща се страна към по-богата имат по-голям шанс да развият тези заболявания от хората, които живеят в родната им страна.

Дори в рамките на развиваща се страна като Гана, богатите градски деца страдат по-често от тези автоимунни заболявания, отколкото по-бедните малчугани (Статия 3). В богатия свят, възрастни, които чистят домовете си с антибактериални препарати (Статия 4) страдат повече от астма, а хора, които са често изложени на трикозан (активното вещество в антибактериални сапуни) страдат по-често от алергии и сенна хрема (Статия 5 ). Деца, които са израснали във ферми, на село или са имали домашен любимец страдат по-рядко от астма и алергии (Статия 6 ).

Това са просто корелации (не причини), но те подсказват нещо за относително чистата, модерна градска среда, което кара тези автоимунни заболявания да се проявяват по-често. А проведените редица контролирани проучвания по темата дават допълнителна яснота – например проучване, проведено в Уганда, при което деца, родени от майки, на които е давано лекарства против инфекция с паразитни червеи по време на бременността, са страдали по-често от екзема или астма (Статия 7 ).

Контролирани проучвания с животни също ни дават доста интересни данни. В експеримент със стерилни мишки (мишки родени и отгледани в стерилни условия) учените откриват, че те са изключително податливи към развитие на астма и колит, които са само част от множество други проблеми. Но по-интересното е, че след като тези стерилни мишки са били инокулирани със стомашни бактерии от чревната микрофлора на нормални мишки, високият риск от развитие на автоимунни заболявания е изчезнал (Статия 8).

Как бактериите могат да участват в превенцията на заболявания

Характерните видове, които живеят в тялото ни – колективно наречени микробиом – имат превантивна роля срещу наднормено тегло (Статия 9 ), диабет (Статия 10) и дори депресия (Статия 11).

Учените предполагат за няколко различни механизма затова как лимитираното излагане към бактерии води до развитието на автоимунни разстройства. Най-вероятно за това са виновни специализираните клетки, които са част от имунната ни система – T клетките (Статия 12).

Учените откриват допълнително, че стерилните мишки имат завишен брой T-клетки в стомаха и дробовете (Статия 13). Обикновено T-клетките изпълняват няколко роли (откриване и елиминиране на патогени – най-важната), но в някои случаи някои типове T-клетки участват в развитието на колит и астма. Учените използват химичен агент, който да деактивира T-клетките в мишките, при което е значително забавено развитието на автоимунни заболявания.

Ако същият механизъм съществува и у хората, това би обяснило епидемиологичните открития за автоимунните заболявания, а хипотезата за хигиената ще бъде подкрепена от пореден силен аргумент.

Но защо T-клетките проявяват анормално поведение при отсъствие на бактерии? Една хипотеза, наречена „Стари приятели“ (Статия 14), обяснява този феномен. Според нея имунната ни система като цяло е еволюирала в присъствието на бактерии, вируси и малки животни, които са „населявали“ телата ни (Статия 15). Очевидно без периодичен контакт с бактерии, имунната ни система не може правилно да разпознае болестотворните нашественици, които трябва да бъдат елиминирани. А резултатът е ясен – автоимунно заболяване, при което имунната системно системно атакува тялото ни.

Какво означава това за нас?

Със сигурност не означава, че трябва да спрем да чистим или да се къпем. Със сигурност не трябва да пием или да се къпем в отпадни води…

Повечето от открития засягат излагането към патогени в детска възраст. А и намаленият контакт с бактериалните популации е причинен от други фактори (основно злоупотреба с антибиотици), а не от личен избор.

Към този момент приложенията на тези открития са лимитирани. Но може да се замислите дали трябва да давате на детето си антибактериален сапун. Освен това се доказва колко важно за развитието на детския микробиом е да се практикува нормално раждане и кърмене.

Но по-важното е как „Хипотезата за хигиената“ ще промени мисленето на лекарите относно автоимунните заболявания.

Литература:

www.jacionline.org/article/S0091-6749%2814%2900593-4/abstract

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/ppul.10323/abstract

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1808098/

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2020829/

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3060004/

http://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1007302

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3130136/

http://www.nature.com/cr/journal/v22/n8/full/cr201265a.html

http://healthland.time.com/2012/06/14/the-good-bugs-how-the-germs-in-your-body-keep-you-healthy/

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23384445