Предстои сблъсък на две супермасивни черни дупки

Един необичаен, повтарящ се светлинен сигнал от дъбокия космос може би идва от последните етапи на сливане между две свръхмасивни черни дупки . Намиращи се една от друга само на няколко стотин светлинни години, те биха могли да се слеят едва след 1 милион години.

The New York Times съобщава, че когато това се случи, ще се освободи енергия повече от 100 милиона експлозии на свръхнови.

Събития като това са предсказани теоретично, но никога не са наблюдавани преди, според проучване, публикувано в Nature тази седмица.

Матю Греъм от Калифорнийския технологичен институт забелязал светлинен сигнал, идващ от квазар PG 1302-102 докато проучвал промените в яркостта на квазара, използвайки данни от системата Catalina Real-Time Transient Survey, която непрекъснато следи 500 милиона небесни източници на светлина на 80% от небето с три наземни телескопа.

В центъра на повечето големи галактики (включително и нашата) съществуват супермасивни черни дупки, които изглежда се развиват заедно със своите домакини галактики: когато галактиките се сливат, черните им дупки също стават по-масивни. Тъй като всъщност не можем да видим черни дупки, изследователите търсят прилежащите им ивици от материал, наречени акреционни дискове, които се създават от интензивната сила на гравитацията на черната дупка. Акреционните дискове на свръхмасивни черни дупки могат да отделят огромни количества топлина, рентгенови лъчи и гама лъчи. Така се образуват квазарите – едни от най-ярките обекти във Вселената.

Екипът забелязал 20 квазари излъчващи периодични оптични сигнали, което е неочаквано, тъй като светлинните криви на квазарите са обикновено хаотични. Това е така, защото натрупването на материали в спиралния диск около черната дупка става на случаен принцип, но сигналът от PG 1302-102 бил чист и ясен и се повтарял на всеки пет години и по този начин се е откроявал. “Той има много хубаво изразен гладък сигнал, подобен на синусоида, какъвто по-рано не е виждан при квазарите”, обяснява Матю Греъм в съобщение за пресата.

“Това предполага нещо различно от обичайното, като например втора черна дупка, която влияе на системата.” Двойна супермасивна черна дупка е най-вероятното обяснение: Всеки обект, който има по-малка плътност от друга черна дупка ще бъде разкъсан от тежестта на първична черна дупка.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!