Защо “Религията е за тези, които не разбират науката”?

На 21 януари 2014 година ще се навършат 3 години от създаването на страницата “Религията е за тези, които не разбират науката” и затова реших да обясня защо според мен това твърдение е вярно. Всъщност не според мен, а според научните статии, които ще цитирам… Все пак трябва да се аргументирам адекватно.

Извинявам се, ако някой се чувства засегнат, но е факт, че мнозинството религиозни хора не се интересуват от наука и нямат намерение да се задълбочават в тази област. Невярващите от своя страна имат нужда от друго обяснение за своето съществуване, различно от религиозното и затова се обръщат към науката. Очевидно е, че научното обяснение и науката като цяло са доста по-трудни за разбиране и изискват поне богата обща култура и по-високо IQ. И наистина много научни публикации свързват вярващите с по-ниско IQ в сравнение с невярващите. Разбира се винаги има изключения от това правило и Алберт Айнщайн не е едно от тях – самият той обяснява, че за него Библията е сборник с детски разкази. Но като цяло правилото е вярно за мнозинството.

На 10 септември 2013 година учени от “University of Rochester” и “Northeastern University” публикуват научна статия озаглавена: The Relation Between Intelligence and Religiosity (Link) в научния журнал Personality and Social Psychology Review, който е с висок impact factor –  7.545. Учени са изследвали резултатите на 63 отделни проучвания и стигат до извода, че религиозност и интелект са две противоположни понятия… Колкото е по-висока религиозността, толкова е по-ниско средното ниво на интелект. Този феномен е много добре представен на графиката от въпросната научна статия:

Този феномен може да се обясни с идеята, че интелигентните хора имат аналитичен начин на мислене (докато религиозните имат интуитивен/митологичен/инфантилен), който ги кара винаги да анализират всяко едно твърдение и идея. Вероятно и затова по-интелигентните хора не се поддават на религиозните догми.

Проучвания са установили и много силна отрицателна зависимост между религиозността и покупателната способност на отделните страни. Колкото по религиозна е една страна, толкова по-бедна е тя – ниска покупателна способност. На графиката ясно се вижда, че Танзания, Нигерия и Пакистан са на коренно противоположна позиция с Япония, Англия, Австралия.

В периода 2006-2008 година световноизвестната социологическа агенция Gallup (не трябва да се бърка с българската Галъп, които са си чисти плагиати на марката) прави много интересно проучване. Тя определя колко е важна религията за населението на 143 държави по света. В същия момент ООН създава образователен индекс на страните по света, който определя колко образовано е населението на дадена държава. Какво би станало, ако резултатите от двете проучвания се съпоставят? Можете да видите на следната графика:

Разпределението не е перфектно, но пък в долния ъгъл ясно се вижда, че където религията е от огромно значение за населението, там образователният индекс е доста нисък. Като цяло тенденцията се вижда с просто око.

Тези 4 фактора – религиозност, образование, интелект и икономически просперитет са взаимно свързани. Държави, в които религията е от по-голямо значение от образованието не може да има икономически просперитет, защото пари се правят с интелект, а не с елементарен физически труд.

И последният фактор, който ще разгледам е моралността на хората . Знаете, че основната теза на религиозното общество е, че без религиозните норми хората не могат да имат морална и ценностна система. Оказва се, че това не е вярно, а тезата е отхвърлена не от кой да е, а от психолозите от католическия университет Katholieke Universiteit Leuven, Belgium в своята научна статия: Religiosity, moral attitudes and moral competence: A critical investigation of the religiosity-morality relation (Link).

В резултат на своите изследвания учените стигат до извода, че високата моралност не се дължи на религиозността или възрастта на индивида, а на неговото образование. Или с други думи – колкото по-образован е един индивид, толкова по-морален е той. Учените са стигнали и до друг интересен извод – религиозните хора са по-склонни да сочат с пръст и да съдят други. А примерите са много – осъждане на хомосексуални индивиди, хора с различна религиозна принадлежност, хора използвали медицински техники като in vitro и други.

Отново искам да подчертая, че тези тенденции не са абсолютни и не се отнасят за отделния индивид. Те са в сила само за мнозинството и са като средна стойност. А както знаем, отклонения от тенденцията винаги има!

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!