Най-лудите научни експерименти извършвани някога

Вероятно посещавате този сайт и страница, защото обичате науката? Но някои хора стигат прекалено далече със своите научни интереси. Ако четете тази статия и се питате “Къде по дяволите е етиката в науката?”, имайте в предвид, че тези учени са работили във времена, когато за етика не е ставало дума. Всъщност научната етика съществува точно заради хора от примерите по-долу.

Екзекуцията чрез обесване се е практикувала от хиляди години и някои хора са били силно впечатлени от подобен акт, защото има много променливи, които влияят на случващото се на човешкото тяло по време на този процес.  Николай Миновичи е румънски учен, който е наблюдавал и анализирал около 200 обесвания, но въпреки това е имал чувството, че все още му липсват ключови данни. Всеки случай, който е анализирал е завършвал със смърт на анализирания обект, което означава, че е нямало начин да получи информация от първо лице. Стигнал до извода, че за да получи ценна информация, той е трябвало да се обеси.

В продължение на 2 седмици Миновичи и колеги са се бесили многократно, за да разберат какво е усещането. А какви са изненадващите резултати? Ами боляло… И то доста. Нито един от изследователите не могъл да понесе болката за повече от няколко секунди.

Упоритостта дори не може да опише Стъбинс Фирт, който се е обучавал да стане лекар. Бил е от Филаделфия, която е била жертва на епидемия от жълта треска. Фирт забелязал, че заболелите от жълта треска били доста по-многобройни през лятото отколкото през зимата и заключил, че това не е заразно заболяване. За да докаже тезата си, той започнал да събира телесни течности от болни пациенти – слюнка, пот, урина, кръв или повръщано.

Започнал да излива тези течности върху отворени рани, в очите си, да ги приема орално, дори пиел  директно нетретирано повръщано… Въпреки цялата тази гнусотия, той останал здрав и сметнал, че тезата му е правилна. За нещастие по-късно било открито, че пациентите, от които е взел секретите били в последна фаза на заболяването и вече не били инфекциозни.

Жълтата треска е по-разпространена през лято, защото преносители са комарите.

В началото на 1980-та година, Робин Уарен и Бари Маршал изследвали заедно бактерията H. pylori и предсказали, че тя е свързана с някои видове рак на храносмилателната система. Тази идея не била приета тогава, защото се смятало, че средата богата на стомашни киселини е прекалено негостоприемна, за да оцелеят каквито и да е бактерии. Двойката учени правила напразни опити да използват бактерията да причини рак в малки прасенца. Маршал обаче решил да погълне директно богатата бактериална култура и само за няколко дни получили доста интересни резултати.

Само за по-малко от седмица на Маршал започнало да му се гади, да има ужасен дъх благодарение на бактериите и да има възпаления по тялото. Веднага взели проба, за да изолират бактерията и му предписали силни антибиотици. През 2005 година Марша и Уарен получават нобелова награда за Медицина и физиология.

В началото на 30-те години на миналия век, Уорнър Форбман вярвал, че може да се вкара катетър в сърцето, чрез който да се доставят лекарства и различни бои. Той не е успял да получи разрешение да тества идеята си, тъй като е имало опасение, че експериментите могат да завършат със смърт. Форбман не е успял да убеди шефа си, но успял да убеди главната сестра, която отговаря за стерилните консумативи. Докторът е искал сестрата да му помогне сам да се оперира, но сестрата настоявала тя да бъде опитното зайче…

Докторът обаче не бил съгласен и докато сестрата чакала готова на операционната маса, хирургът си поставил локална анестезия и започнал да си вкарва катетър. Сестрата разбрала какво става и решила да помогне. След като катетърът бил вкаран през антекубиталната вена, двойката се преместила до рентгеновия апарат, за да потвърдят, че е поставен правилно. Следващите 13 години били много тежки – дисциплинарни наказания и за двамата от болницата, пренасочване от кардиологията към урология, медицински офицер на нацистите, работа като дървосекач след войната и завръщане към медицината като обикновен местен лекар.
Всичко това си струвало, защото през 1956-та година Форбман печели Нобелова награда по физиология и медицина за създаване на сърдечния катетър.

През 1933 година, Алън Уалкър Блеър позволил на женски паяк “черна вдовица” да го ухапе за около 10 секунди, за да изучи ефектите на отровата върху възрастен човек.  В резултат само за минути започнал да изпитва затруднение да диша. Няколко часа по-късно бил откаран в болница, тъй като кръвното му налягане било паднало драстично. Всичко това било съпроводено с обилно потене, припадания и убийствена болка.
Въпреки агонията, която изпитвал, той успял да стои неподвижен достатъчно, за да му направят електрокардиограма. Няколко дни преди ухапването също си направил електрокардиограма, за да я използва като контрола. Въпреки всичко случило се, сърцето му останало незасегнато. Били са нужни няколко седмици, за да отшумят всички симптоми.  Блеър успял да стигне до заключението, че въпросната отрова е опасна за хората.

През 1878 година Джовани Батиста Граси е извършил аутопсия, при когато забелязал, че дебелото черво е пълно с яйца на тения (плоски червеи). По това време не е било напълно ясно как става самото инфектиране с тения, та лекарят решил да експериментира със себе си. След като се изследвал и бил сигурен, че не е инфектиран, той изял 100 от яйцата (които се намирали във фекалната маса на мъртвец), за да види дали инфекцията се причинява чрез поглъщане.

Месец по-късно Граси започнал да проявява симптоми на инфекция с тения, което било доказателство за хипотезата му. След като се изчистил от червеите, други негови колеги паразитолози последвали примера му. Все повече лекари се надпреварвали, кой ще погълне повече яйца и кой ще си отгледа повече зрели червейчета в себе си… Това продължило доста години, докато всички разбрали, че това бил един ужасен план. Последен подобен случай е от 1984 година, когато учен погълнал яйце взето от мозък на убит елен…

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!