Шарлатани винаги ще има. Винаги ще има някой, който ще се опита да ви продаде нещо, което може да ви избави от всяка една налична болежка и още над 101 болести. Единственото ефективно нещо, което могат да направят, е да ви разделят с определена сума пари. Справят се отлично с премахване на пари от вас, но не и на заболявания.
Билките и подправките изглежда са особено ефективен инструмент за трансфер на суми. Това вероятно се дължи на факта, че са „ натурални “, което веднага трябва да ви подскаже, че консумирането им задължително ще ви удължи живота достатъчно, за да видите как София ще стане новият икономически центъра на света.
Един такъв чудотворен продукт не е някаква „супер храна“, а обикновена подправка – куркума, на която се придават какви ли не полезни и лечебни свойства. Схемата винаги е една и съща:
1) Изберете продукт, за който да се говори.
2) Създайте множество твърдения за чудодейните, здравословни ефекти, които обаче не се основават на реални аргументи.
3) Популяризирайте това н(е/и)що.
4) Взимайте парите на шараните, докато разберат, че продуктът е безполезен.
5) Върнете се на първа стъпка.
Куркумата е популяризирана заради своите противовъзпалителни свойства, смята се за антиоксидант и се „знае“, че може да лекува рак и Алцхаймер. В някои „медии“ се твърди, че може да лекува 101 болести, а защо не и 1001.
Но може би е време да изпратим куркумата в миналото благодарение на ново обширно ревю, което е публикувано в журнала Journal of Medicinal Chemistry и анализирано по-късно от Nature. Aнализирани са 120 научни статии по темата, но притеснителното е, че почти всички са били с лошо качество.
Смешното е, че според анализа митът за невероятните свойства на куркумата произлиза от in vitro експерименти, които не са от най-надеждните при определянето дали едно съединение може да се превърне в лекарство. Тук трябва да се отбележи, че много (почти всички) подправки и билки (по-скоро техните етерични масла) проявяват ползотворни ефекти в in vitro условия (убиват микроби в петри). При определени концентрации всички вещества могат да убиват бактерии в петри. Най-често при in vivo експерименти очакваните резултати обаче не се наблюдават. In vitro изпитванията могат да покажат само дали определени съединения може да атакуват желаната „цел“ и дали могат да проникнат в клетките. Дори най-потентното съединения след in vitro скрининг има миниатюрен шанс да се превърне в лекарство. Все пак намесени са множество фактори. Успехът би бил същият, ако се опитате да предскажете кой ще спечели футболното първенство след първата минута от първата среща.
Става ясно, че броят на твърденията за невероятни ефекти на куркумата е огромен. Това не е изненадващо, имайки предвид обемът научен труд, който се извършва в областта (показан на графиката).
Списъкът с грешки, които са открити от изследователския екип е невероятен. Не е учудващо защо подправката е безполезна:
1) Много изследователи описват, че куркумата има слаби фармакоинетични/фармакодинамични свойства, ниска ефикасност при няколко модела на заболявания, токсични ефекти при някои състояния.
2) Много сайтове изтъкват, че куркумин може да се използва (под формата на куркума), като противораков агент, лек против Алцхаймер, терапия против махмурлук, помощ при еректилна дисфункция, оплешивяване, повишаване на фертилността.
3) Куркумата е като ракета, която е показала добри резултати при ранното изпитване (in vitro), но самото изпитване страда от проблеми в дизайна, което е създало някои уродливи представи. Структурата на куркумина подсказва, че може да е нестабилен в биологична обстановка (във вътрешната ни среда) и всъщност in vitro и in vivo стабилността му е притеснително лоша – полуживотът на съединението е едва 5 минути.
4) Важно е бъдещи публикации, които се основават на биоактивност (на куркумина), да посочват допълнителни характеристики: химическа нестабилност, потенциални токсични ефекти, лоши АРМЕ (адсорбция, разпространение, метаболизъм и екскреция) свойства.
5) Куркуминовите съединения, които показват активност в множество тестове го правят чрез влияние върху отчитането на реакцията, а не чрез специфични взаимодействия – съединение/прицелно съединение. Активната субстанция просто дава фалшив позитив.
Следното твърдение на авторите едва ли е изненадващо: „Една обща тема на тези проучвания е смущаваща: публикуваните данни за биоактивността (на съединението) не се оценят критично преди да се използват, за да се оправдаят бъдещи изследвания в областта. Това е изключително притеснително особено, когато оригиналните доклади за биоактивности са оттеглени от издателя.“
Списъкът с грешки в самата науча статия е пъти по-голям, но цитираните са достатъчни, за да ни стане ясно следното: измислените продукти с фалшиви твърдения от скалъпена наука ни изпразват джобовете – 30 милиарда $ на година. Много е лесно да се наблюдава някаква активност в автоматизиран in vitro тест, а пъти по-трудно е това нещо да се превърне в работещо лекарство. Всяко твърдение, което е направено САМО на базата in vitro активност на практика винаги ще е грешно.
