Вече повече от година сме обхванати от пандемия, която сериозно влошава комфорта, на който се радвахме. Към момента с новия коронавирус са били инфектирани 107 милиона, от които 2.4 милиона са починали и вероятно още доста ще починат. Сякаш се връщаме в “естествения свят”, в който наличните методи и технологии не могат да ни гарантират абсолютно спокойствие и безопасност. Хубавото е, че за пръв път човечеството отговаря на тази заплаха светкавично бързо – в рамките на седмици патогенът, причиняващ пандемията, бе изолиран, геномът бе секвениран (прочетен), а след споделянето на генетичната информация заваляха множество изследвания, които за броени месеци буквално разгадаха всяка тайна на този нов щам. Това бе наистина епохално постижение. Генетичната информация естествено бе достатъчна за създаване на кандидати за ваксини, които биха могли да се произведат чрез множество различни, но вече добре познати производствени технологии. Бързата и системна работа без губене на време пък успя за 1 година да завърши основното клинично изследване на някои от ваксините и то с невиждани до този момент представителни извадки от над 40 000 души. Ако тази пандемия ни бе сполетяла преди 20 години, подобен епохален прогрес нямаше да бъде възможен. Бурното развитие на геномните технологии започва едва през началото на 21 век. Именно те ни позволиха да секвенираме вирусните геноми в над 360 000 изолата, с което сега следим разпространението на новите мутирали щамове. Това в близкото минало не би било възможно.

През последните няколко седмици в Обединеното кралство се наблюдава бързо покачване на новите случаи на Covid-19. На места болните от 100 на 100 000 души са се увеличили до 400 на 100 000 души. Правителството там е въвело програма за масово секвениране (прочитане на генетична инормация) на вирусна геномна РНК, изолирана от до 10% от новите случаи. Това дава богата база данни, която може да се използва за проследяване на еволюцията на вируса. Анализът на данните показва, че голяма част от болните са били заразени с щам, който принадлежи към нов филогенетичен клъстер. Вариантът е бил наречен s SARS-CoV-2 VUI 202012/01 – (Variant Under Investigation, year 2020, month 12, variant 01).

През последните 12 месеца, откакто започна пандемията, видяхме, че в условия на безизходица и търсене на бързи решения хората се доверяваха прибързано на терапии и лекарства против COVID-19 без тези решения и избори да са подплатени от нужния обем аргументи. В последствие, с натрупване на въпросните аргументи, стана ясно, че лекарствата с най-голям първоначален потенциал се оказаха напълно безполезни, а вероятно и опасни. Първоначално огромни надежди (поради оптимистични in vitro изследвания) бяха възложени на хидроксихлорохина, но в последствие се установи, че не е особено ефективен против Covid-19, може да е и опасен, а търсенето му може да лиши наистина нуждаещите се от медикамента. В последствие интересът бе насочен към ремдесивир, но препоръките за него от различни институции са противоположни. Надеждата се насочи към ивермектин, който според някои български професори, е “най-обещаващ”…

С новината, че в България ще бъдат доставени ваксини на Pfizer хората разбраха, че ще се докоснат до технология, която не е особено добре позната поне по нашите балкански ширини, защото е прекалено модерна, а с това възникват и естествените въпроси за ефективността и безопасността и. Новият метод се основава на основната парадигма в молекулярната биология: ДНК – РНК – протеин. Плазмидна ДНК се използва за синтез (транскрипция) на информационна РНК, която се инжектира в мускулна тъкан, където чрез класически процес на транслация се произвежда самият протеинов антиген. Истината е, че това не е съвсем нова технология, а някои нейни преимущества са отговорни именно за бързото разработване на новата ваксина.

Научните изследвания относно замърсяването на въздуха са изключително богати, мащабни и ни дават доста тревожни сигнали относно човешкото здраве. Вече например знаем, че:

Преди по-малко от седмица бяха публикувани в престижния медицински журнал The Lancet първите резултати от две малки изследвания на безопасността върху хора на руската ваксина против SARS-COV-2 – Sputnik V. В двете проучвания са взели участие общо 76 човека като сериозни странични ефекти не са били наблюдавани в продължение на 42 дни, а наличие на антитела против вируса се наблюдава след 21-я ден. Данните показват и че ваксината предизвиква Т клетъчен отговор в рамките на 28 дни.

Как може да запълните времето на децата си с нещо по-смислено? Как да съкратите времето, в което (може да) гледат повърхностни инфлуенсъри, които си правят безсмислени “пранкове”, 30-40 годишни мъже все още говорят за училищния живот, пълният им главите с конспирации, издигат в култ Ванга и разпространяват грешни факти? Решението на този проблем се дава от група млади, ентусиазирани и интлигентни студенти, учени, ученици и най-вече професионалисти. Към момента съществуват множество образователни инициативи, които запознават децата с наука и технологии чрез игри. От академична гледна точка това е нов и модерен метод, който доказано дава резултати – учене чрез игра. Децата се забавляват, докато научават нещо ново. Бонусът е, че има и социален момент. Вместо да са изолирани пред телефона или компютъра, децата могат да контактуват със свои връстници, да създават приятелства, да се забавляват, а това по всеки критерий влияе добре върху здравето и развитието им.

Преди няколко седмици не малко хора бяха впечатлени и възмутени от таланта на един човек да стига до невероятни изводи от няколко елементарни измервания с аматьорски инструменти. Собственикът на Retro-PC-mania е много любопитен човек и идеален пример за типичен представител на обществото на алуминиевите шапки. Очевадно според него ни тровят, но не само чрез химия в храната, но и чрез всякакви вълни и лъчения, с които ни облъчват. Естествено коронавирус проблемът е измама, тайните общества ни манипулират, но само той носи истината, която хем се опитва да разпространи, но заедно с това се дразни, че хора искат повече и повече информация от него, което е видно от агресивния език, който ползва. Класически пример за Дънинг-Крюгер.

Растителните меса (какъв оксиморон) и полуфабрикати набират все по-голяма популярност, а дори и в България вече могат да бъдат открити, макар и на доста висока цена. При тях обаче възниква един проблем – наблюдава се тенденцията да бъдат рекламирани като здравословни алтернативи на месните продукти, което е едно абсолютно грешно твърдение. Растителните вариации могат да имитират изключително успешно вкусови качества и да влияят върху възприятията, но те не могат да имитират интимния химичен състав на месните продукти, от които хората имат нужда. Все пак безспорно ние сме всеядни видове и имаме нужда от някои компоненти в месото.

Read more