Настоящата пандемия показа, че молекулярната биология е една слабо докосната сфера за българската медицинска практика, макар в биологичните и биотехнологични сфери тя да е по-скоро вече рутина. Докато това чудо на науката “PCR” навлезе в българския речник и PCR диагностиката поне моментно бе достъпна за всеки един в България, то в по-развитите икономики секвенираха рутинно цели геноми, което е значителна крачка напред…

Read more

Следващата дълга статия, която ще прочетете, е посветена на малко мое “разследване” относно функциониране на център за алтернативно лечение на рак, който функционира в София и е управляван от директора на Института по Електроника към БАН – проф. д.ф.н. Лъчезар АВРАМОВ. Документи от официални български институции, които ще прочетете са от края на 2018 година, а тази статия я пиша поради една единствена обективна причина. Всеки опит за “разследване” и публикуване на материали за дейността на този медицински център завършват със заплахи и жалби за авторите им. До преди месец бях обвързан с държавна образователна институция, към която би могла да се входира жалба срещу мен, което вече се е случвало веднъж, а преживяването не е приятно… Но към момента подобна обвързаност не е налична. За проф. Аврамов – не съм обвързан с договор към български университет 🙂

Read more

Мащабно проучване на хора на средна и по-голяма възраст свързва дори минималната ежедневна консумация на безалкохолни напитки, подсладени с метаболизируеми подсладители, като захар, глюкоза, фруктоза, гликозо-фруктозен сироп и други с променен липиден профил (повишен “лош” холестерол), което като цяло води до повишени рискове от развитие на сърдечносъдови заболявания. Read more

За кратък период от време бяха публикувани две нови изследвания, които показват, че хранителни дефицити (конкретно дефицит на витамин D) се свързват с по-висока смъртност от COVID-19. Множество предишни изследвания са откривали също връзка между ниски нива на витамин D в организма и по-висок риск от развитие на остри респираторни заболявания. Витамин D модулира отговора към наличния патоген на белите кръвни клетки, като не им позволява да секретират прекалено голямо количество цитокини, водещи до възпалителни процеси. Знае се, че за заболяването COVID-19 е характерно да предизвиква силни възпалителни процеси, които застрашават живота на болния. Read more

Основното притеснение на всички към този момент е дали е възможно веднъж, ако някой е прекарал една от формите на настоящата пандемична инфекция, да бъде подложен отново на подобно ужасяващо изпитание? Дали това може да се превърне в периодично явление на няколко вълни през годината? Макар все още да е рано да се даде абсолютно точен и изчерпателен отговор, то данните показват по-скоро, че ако вирусът не претърпи някакво видоизменение (подобно на годишните щамове на инфлуенца), то повторно инфектиране е по-скоро не особено вероятно да се случи. Липсата на повторни инфекции подсказва, че се изгражда ефективен имунитет, за който се надяваме, че може да бъде създаден и чрез евентуална бъдеща ваксина. Read more

Това е поредната добра новина, че ваксините не са опасни. Няма нищо сензационно, нищо страшно, нищо притеснително. Скучна работа. За пореден път се оказва, че никой не ни убива с ваксини… Read more

Бурното технологично развитие през последните 20 години изисква и бързо развитие на технологиите и решенията за съхранение, обработка и трансфер на голям и все по-бързо увеличаващ се обем от данни. Днес ние всички сме свикнали да сме постоянно свързани в мрежа за комуникация. И макар за някои хора това да е изключително вредно, бързият обмен на информация е безкрайно ценен. Към момента всички ползваме мрежа с популярното 4G, но през 2020 година предстои да се направят първи масово стъпки към преминаване към мрежа от следващо поколение 5G. Интересното е, че може да се каже, че 5G не нещо ново, с което не сме се сблъскали. Някои от домашните рутери излъчват малко по-слаб сигнал от този на 5G. Read more

В края на 2019 година в Китай се появява нова респираторна инфекция, която бързо набра скорост и привлече вниманието на научната общност. През януари в безпрецедентно кратък срок бе секвениран (прочетен) генома на вируса, което веднага даде информация какъв точно е патогена, откъде произлиза, какви свойства има, какво родство има, а в по-късен етап и с какво можем да го лекуваме, дали ваксините ще са ефективни и какво ни очаква в бъдещето. За сравнение при последната голяма пандемия със SARS (ОРС) от 2003 година подобен резултат бе придобит след дълъг период от време и много труд. Нека не забравяме, че в началото на 21 век човечеството бе в зората на ерата на геномиката. По врене на пандемия хората тъкмо бяха разгадали генома на човека (успех след около 10 години труд), технологичните и изчислителни възможности в сравнение с днес са били значително по-слаби, а библиотеката от секвенирани гени и геноми значително по-бедна. Опитът, който днес имаме е безценен и ни е научил на много. Днес спокойно можем да секвенираме и картираме собствения си индивидуален геном за броени дни – много годишно усилие от миналото. А по-малки вирусни дори за по-кратък период от време.

Read more