The Bullshitters, за които истината не е от значение

Журналистическата професия е изключително важна, защото професионалистите в сферата са генератор на информация, който цели да опише в максимален детайл всичко, което се случва около нас по начин, който да позволи на консуматора на тази информация да получи абсолютно точна представа за ситуацията. Или поне това е идеализираното разбиране за журналистическата професия, която през последните години изключително много девалвира.

Журналистите могат да се разделят на различни категории – спрямо медията, в която работят или спрямо областта на работа – спортни, разследващи или дори лайфстайл (нова изучавана специалност във ВУЗовете). През последните години все по-ясно се открои и нова категория, която се нарича “The bullshitters”. Ако в миналото жълтите журналисти надуваха егото на “звездите” с измислени истории, то днес “звездите” са изоставени и не получават нужното внимание, а усилията на журналистите са насочени към моделиране на общественото мнение по по-значими въпроси. Така една група самовлюбени хора е изолирана и не може вече да се оплаква, че е тормозена, а всички останали са постоянно манипулирани да вярват в лъжи.

Но не бъркайте обикновения лъжец с “the bullshitter”. Разликата е космическа.

Според класическата дефиниция лъжците използват твърдения, които те знаят или вярват, че не са истина, но ги използват, за да заблудят умишлено реципиента на посланието с определена користна цел. Класическата дефиниция за една лъжа обаче може да бъде прекалено ограничаваща. Лъжата не е просто случайно подвеждане. Лъженето има изключително вредно въздействие върху самия лъжец, защото подобно действие уврежда неговата достоверност. Лъжата унищожава изграденото доверие между хората и къса връзката между медиите и аудиторията (Източник 1). Когато открием, че на някого, на когото сме вярвали, не може повече да му се вярва, това поставя цялото ни съществуване под въпрос – истина ли е всичко, в което сме вярвали?

Макар лъжата да е нещо нередно, тя понякога е едно нужно зло, защото да знаеш или изказваш истината понякога създава проблеми. Въпреки това лъженето не трябва да се стимулира. То може да унищожи доверието, а да живееш в свят, в който да казваш истината не е често срещана практика, би било трудно, непрактично и дразнещо. Все пак голяма част от взаимодействието ни с хора се основава на едно голо доверие. Според изследователите без истината и доверието нещата, които са ни най-скъпи биха били в постоянна опасност – деца, здраве и благоденствие (Източник 2). Доверието е в основата на връзките между хората.

Bullshit

Булшитът е различен от лъжата, защото той няма нужда да наруши доверието между хората или между медиите и хората. През 1985 година американският философ Хари Франкфурт публикува едноименната книга “Bullshit“, която е своеобразен научен труд, изследващ феномена (Източник 3). Той стига до заключението, че светът е пълен с лъжи и неисти. В случая в България един от основните източници на “bullshit” е pik.bg. Както млако по-долу ще разберете медията идеално се вписва в определението. Тя до такава степен поругава истината, че дори генерира лъжи без притеснение от последиците – фалшиви новини, фалшиви разговори, фалшифицирани чатове, фалшифицирани документи, фалшива реалност. И лъжецът, и човекът “bullshitter” претендират, че казват истината, но “bullshitter”-ът няма никакви скруполи. Той въобще не се интересува от самата истина (докато лъжецът се интересува, за да може поне да я избегне) и често дори самата аудитория знае, че е нечестен. Според Франкфурт булшитърът е по-малко аналитичен и играе по-свободно с фактологията (Източник 4). Електронните медии (като pik.bg) доказват, че за булшитърите истината е това, което излезе то въображението им. Лъжецът знае истината и се опитва да я избегне, а булшитърът не хае за истината и създава алтернативна реалност, за да защити личните си виждания.

Философите стигат до извода, че сме масово заливани с “bullshit“. Свръхпроизводството на подобни материали според Франкфурт се наблюдава, когато задълженията на автора към някого и възможността да достигне до масова аудитория многократно надминават знанията по определена тема (Изтоник 3). Или с други думи – когато един автор има поставена задача от някого по конкретна тема, но няма нужните знания и достъп до факти, той създава bullshit. Към момента популярните социални медии и достъпът до интернет са идеална среда за разпространение на лъжи, неистини и манипулации до степен, недостижима преди 30 години. Според изследване в Pew Research Center (Източник 5) публикациите в социалните мрежи имат тенденцията да са ненужно по-драматични или преувеличени версии на истината, а на тяхна база хората са по-склонни да правят грешни предположения и да създават спрове без да са напълно изяснили какви са фактите.

Дигиталната среда сякаш компрометира доверието в източниците на информация. Информацията от интернет ни залива с такива огромни обеми, че ние трудно можем да преценим кое е истина и кое е лъжа. Хората дори следват една грешна методика за отсяване на информацията – те възприемат за абсолютна истина само това, което отговаря на личните им убеждения. Всичко, което влиза в остър сблъсък с мирогледа им се възприема за лъжа. Самите алгоритми на социалните мрежи затрудняват излизането от този порочен кръг, защото обикновено хората са заобиколени от себеподобни хора, които споделят същите лъжи, а харесването на подобни лъжи кара алгоритмите да показват подобна информация и така се създава един опасен социален балон основан на лъжи и неистини.

Последиците от толерирането на медии и хора, които не просто лъжат, а разпространяват нереалистични истории (bullshits) са видими – няма уважение към хората. Измамниците се чувстват силни и безнаказани, а това просто им дава повече енергия да “творят”. Те се чувстват достатъчно силни да атакуват с измислици източници на информация, институции и популярни фируги, в които хората вярват (Източник 4).

Та защо доверието е толкова важно? Истината е нужното условие за изграждане на доверие, а според философите (Източник 6) истината е фундаментална за съществуването на една цивилизация. Те заключават, че истината е атмосферата, в която всичко ценно и важно за хората пребивава.

Източник 1: Weber, J. (2013). Liar! Analysis, 73(4), 651–659. https://doi.org/10.1093/analys/ant081.
Източник 2: Baier, A. (1986). Trust and antitrust. Ethics, 96(2), 231–260.
Източник 3: Frankfurt, H.G. (1985 [2005]). On Bullshit. Princeton: Princeton University Press.
Източник 4: MacKenzie, A., Bhatt, I. Lies, Bullshit and Fake News: Some Epistemological Concerns. Postdigit Sci Educ 2, 9–13 (2020). https://doi.org/10.1007/s42438-018-0025-4
Източник 5: Smith, A. (2018). Algorithms in action: the content people see on social media. Pew Research Centre. http://www.pewinternet.org/2018/11/16/algorithms-in-action-the-content-people-see-on-social-media/. Accessed 25 Nov 2018.
Източник 6: MacLeod, C. (2015). Trust. In Stanford enclyopedia of philosophy. https://plato.stanford.edu/entries/trust/. Accessed 25 Nov 2018.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!