Консервативната политика относно абортите е обществено ОПАСНА!

Битката за или против легализирането на абортите или тяхната забрана, не е нова. Тя е на възрастта на едно вече изчезващо поколение, но въпреки това през последните години битката се разгаря и преминава във война. В САЩ тя вече е ожесточена и дори има приети закони, които забраняват аборта дори след насилствен и болезнен полов акт. Дори при подобни престъпни деяния жените са лишени от право на избор.

Но тази тема не е дебат между либерали и консерватори, прогресивни или консервативни хора. Този дебат не е за ценности, а за обществено здраве. Коя политика е по-полезна и дава по-добри резултати за общественото здраве? Пълна свобода или пълна забрана? Тук са важни само фактите, които идват от научните среди. А фактите са преди всичко заключения от анализа на натрупания вече човешки опит по даден проблем.

Притеснително е, че консервативната страна на спора не залага на фактология. Тя не се интересува от това кое е най-полезно за обществото, кое е истина, коя политика ще гарантира по-малко аборти и по-малко провалени животи. Тя се интересува само от опазване на личната си идеология, която е със засилващ се религиозен привкус. Аргументите отстъпват на личните истории и сълзливи анекдоти, които по-скоро разчувстват публиката, чрез емоции, които замъгляват рационалното мислене. Затова акцентът е винаги върху любовта и семейството, но желаещите подобна крайна мярка едва ли са подтикнати от чувство за любов.

Какво казват фактите?

Снимка от официалната страница на БОРД и Александър Урумов с реклами на антиаборт кампанията му. Интересно е съждението за любовта. Очевидно е, че кампанията се позовава на чувства, а не факти, което я прави манипулативна. Нима, ако нещо е плод на истинска любов и обич, някой би искал да го унищожи?

Още през далечните 50 и 60 години на миналия век академиците изучават доста обстойно този консервативен феномен. Те установяват, че срещу борците за право на свободен избор е насочен „морален“ кръстоносен поход, който има и силна политическа основа. Моралните участници смятат, че е тяхно лично задължение да запазят и защитят определен начин на живот от смятания от тях упадъчен прогресивизъм.  За тях свободния избор е символ на морален и социален упадък (Източник 1). 60 години по-късно този феномен много напомня на консервативното движение, което се бори да опази „българското православно семейство“ и борбата против Норвегия, Истанбулската конвенция и Стратегията за детето. По притеснителното е, че често подобни морални походи ескалират в по-агресивни форми с религиозен привкус. Дългата история на този дебат е пропита с много агресивни атаки. През 90-те години са описани множество случаи на бомбени атаки на привържениците на забраната на абортите срещу борещите се за право на свободен избор. Подобни случаи на агресия са определени като „религиозно мотивирани агресивни политически действия“, а самите извършители са били определени като мъже под 35 години, част от работническата класа, които са социално изолирани (Източник 2).

Когато се дебатират абортите, трябва да се слушат аргументи и специалисти, а не фундаменталисти.

С натрупване на изключително голям обем от данни през годините се разкрива една шокираща истина – забраната на абортите не води до намаляване на техния брой, а до увеличаване. Дори по-стряскащото е, че по-големият брой вече незаконни аборти се извършват не от специалисти, а в домашни условия, с подръчни средства, а това води и до много тежки здравословни последици за жените.

Още преди десетилетия академичната общност алармира за подобен опасен ефект със статия в престижното издание Science. Тогава изследователи от Мичиганския университет обявяват резултатите от собствено изследване, в което се описва, че в резултат на новата политика против аборти, която САЩ възнамерява да наложи, абортите ще се увеличат с 69 000 (Източник 3).

Но в 21 век науката отдавна е стигнала до консенсусно заключение , което обаче или не се харесва от консервативните борци, или упорито се избягва, правейки се, че не съществува. През 2012 година най-престижния медицински журнал The Lancet публикува изследване, което обхваща данни от периода 1995 – 2008 година (цели 13 години). От него става ясно, че колкото по-либерални са законите относно абортите, толкова по-рядко те се случват. В същото време най-много аборти има в консервативните и религиозни общества. Не само големият им брой е фрапантен, а и фактът, че подобни медицински процедури се извършват в опасни и непрофесионални условия. Рисковете за здравето се увеличават. Науката ясно показва, че ако ни е грижа за общественото здраве, ако искаме да има по-малко аборти, те не трябва да са забранени или криминализирани (Източник 4).

През 2013 година щатът Тексас, САЩ налагат забрана на абортите след 20 гестационна седмица. В специализирания журнал по гинекология Obstetrics & Gynecology наскоро бе публикувано изследване, което установява какви са ефектите от наложената законова рестрикция. След забраната половината от медицинските заведения, в които се предлага подобна процедура, затварят врати, достъпът се затруднява, а чакането от бременните се увеличава. За огромно нещастие абортите, които се извършват във втория триместър се увеличават с 13%. Абортите в напреднала бременност са по-опасни за бременната жена, процедурата е по-комплексна, възстановяването изисква повече време, а от икономическа гледна точка е и по-скъпо (Източник 5).

Световната здравна организация препоръчва няколко мерки за намаляване на високия брой аборти – сексуално образование, контрацепция и адекватна медицинска помощ.

Промените в законодателството в Тексас са дори по-зловещи, защото те не засягат само нормативната уредба. Те буквално лишават лекарите от правото да практикуват медицина и им дават грешни указания как да лекуват или да извършват аборти. Така например през последните години е въведен нов протокол за пример на медикамента мифепристон – използва се за извършване на аборт. Този нов протокол е много по щадящ и безопасен за пациентката. Но законотворците дават указание със задължителен характер да се прилага наличния стар протокол от далечната 2005 година, който е и много по-рисков за здравето (Източник 6 и 7). Така политиката и некомпетентното мнение заглушават експертния опит на лекарите, а това застрашава здравето на пациентите.

Именно поради същата законова промяна в Тексас се оказва, че най-потърпевши остават младите жени, тези в неравностойно положение и тези с ниски доходи. За тях достъпът до подобна процедура е почти премахнат. При проведена анкета сред 318 жени, преминали през аборт, 7% споделят, че първо са се опитали да го направят вкъщи с подръчни средства и домашни рецепти. Процентът нараства до 12 при жените, живеещи близо до мексиканската граница. Някои са приемали медикамента мизопростол по лично усмотрение, но в неефективни дози, което води до продължаваща бременност, възможно с увреждания и евентуално нови опити за аборт в напреднала бременност, което е дори по-опасно. Но според медицинските журнали самотретирането с мизопростол е по-безопасният вариант, защото много жени прибягват до прием на съмнителни билкови отвари. А все пак растителните екстракти не са безредни и безопасни (Източник 6).

Относно абортите се разпространяват редица митове като аргументи. Те просто не са истина и отдавна са опровергани.

Абортите не водят до депресивни състояния и самоубийства

Едно от популярните твърдения е, че абортът причинява тежка депресия и дори поражда суицидни мисли. Някои наричат този спорен феномен постабортен синдром. Липсва обаче реален медицински консенсус относно съществуването на подобен синдром. Той не присъства и в класификатора с ментални заболявания. Връзката между абортите и менталните разстройства се отхвърля и от Американската психологична асоциация, Американската психиатрична асоциация и Кралският колеж по гинекология. Но нека никой не остава с впечатлението, че този проблем не е изследван. Точно обратното. Едно от по-новите проучвания е изследвало психичното здраве на 365 550 жени, от които 84 620 претърпели аборт. Изследователите не откриват нито психични проблеми, нито повишени рискове от самоубийство (Източник 8). Друго изследване открива, че ако една жена не е вече в депресия, абортът не води до депресия (Източник 9).

Абортът повишава и рисковете от развитие на различни онкологични заболявания – друг популярен мит. 

Митът е създаден от християнския фундаменталист и поддръжник на антиаборт движението – д-р Джоуел Брайнд в началото на 90-те години на миналия век. Въпреки това след подробен анализ на фактите Световната здравна организация отхвърля съществуването на връзка между рака на гърдата и аборта (Източник 10). Националният институт, изследващ рака във САЩ също отхвърля съществуването на подобна връзка (Източник 11). Разбира се веднага се появяват твърдения, че тези институции са всъщност корумпирани и крият за връзката, за да защитят “бизнеса с абортите”. Статия в научния журнал Medical History разяснява, че тези конспиративни теории се разпространяват от антиаборт движението, за да си възвърне легитимността, която бе загубена след множеството актове на сериозна агресия в началото на 90-те години (Източник 12). С лъжи и конспирации към прогрес…

Абортите водят до безплодие – трети тиражиран мит. В миналото масово използваната техника е била D&C методът – дилатация (разширяване) на шийката на матката и кюретаж (абразио) на матката, при което може да се нанесе физичен стрес, който увеличава риска от безплодие. Но тази техника не се ползва още от миналия век. Световната здравна организация публикува заключение, в което обявява, че няма връзка между абортите и безплодието (Източник 13).

Ембрионът усеща болка? Друг мит, който се използва в антиаборт кампаниите. Научно доказано е, че аборт в началото на бременността не само е свързан с понижени рискове за жената, но е и установено, че ембрионът не усеща болка. Той няма подобно възприятие (Източник 14). Плодът в ранна бременност няма развита нервна система и няма подобно усещане. Тя се развива напълно около 26 седмица. В световен мащаб е прието бременностите да се терминират не по-късно от 24 седмица. Това е добре описано от гинеколозите от Кралския колеж по гинекология, Англия (Източник 15). Според научния консенсус плодът не усеща болка до споменатия период и е морално грешно и неетично на жените да се обяснява, че това не е вярно. Че плодът усеща болка. Това изправя жените пред редица рискове и силен стрес (Източник 16).

Този дебат не е морален, не е религиозен, не е и повод за тероризъм. Този дебат преди всичко засяга общественото здраве, а все пак медицината се стреми да опазва животи. Повече животи няма да бъдат опазени със забрани, което е видно от фактите. Там където има тежки рестрикции има и най-голям брой аборти. Ако искаме техният брой да намалява, нека не се правим на моралисти и да си гледаме личния живот, но да не се месим в живота на другите. Нека не се вслушваме във фундаменталисти, а в експертното мнение и натрупан опит.

Използвана литература:

Източник 1: Clarke, Alan. “Moral Protest, Status Defence and the Anti-Abortion Campaign.” The British Journal of Sociology, vol. 38, no. 2, 1987, pp. 235–253. JSTOR, www.jstor.org/stable/590534.

Източник 2: D A Blanchard; T J Prewitt. 1993. RELIGIOUS VIOLENCE AND ABORTION: THE GIDEON PROJECT.NCJRS. ISBN 0-8130-1193-0

Източник 3: Holden. 1987. U.S. antiabortion policy may increase abortions. Science 27 Nov 1987: Vol. 238, Issue 4831, pp. 1222 DOI: 10.1126/science.3685971

Източник 4: Induced abortion: incidence and trends worldwide from 1995 to 2008 Sedgh, Gilda et al. The Lancet , Volume 379 , Issue 9816 , 625 – 632

Източник 5: White. Change in Second-Trimester Abortion After Implementation of a Restrictive State Law. Obstetrics & Gynecology: April 2019 – Volume 133 – Issue 4 – p 771-779 doi: 10.1097/AOG.0000000000003183

Източник 6: Grossman, D., White, K., Hopkins, K., & Potter, J. E. (2014). The public health threat of anti-abortion legislation. Contraception, 89(2), 73–74. doi:10.1016/j.contraception.2013.10.012

Източник 7: Winikoff B, Dzuba IG, Creinin MD, et al. Two distinct oral routes of misoprostol in mifepristone medical abortion: a randomized controlled trial. Obstet Gynecol 2008;112(6):1303-10.

Източник 8: Munk-Olsen, T., Laursen, T. M., Pedersen, C. B., Lidegaard, Ø., & Mortensen, P. B. (2011). Induced First-Trimester Abortion and Risk of Mental Disorder. New England Journal of Medicine, 364(4), 332–339. doi:10.1056/nejmoa0905882

Източник 9: Major B, Cozzarelli C, Cooper ML, et al. Psychological Responses of Women After First-Trimester Abortion. Arch Gen Psychiatry. 2000;57(8):777–784. doi:10.1001/archpsyc.57.8.777

Източник 10: https://www.allcountries.org/health/induced_abortion_does_not_increase_breast_cancer_risk.html

Изтоник 11: https://www.cancer.gov/types/breast/abortion-miscarriage-risk

Източник 12: Jasen P. Breast cancer and the politics of abortion in the United States. Med Hist. 2005;49(4):423–444.

Източник 13: https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/70914/9789241548434_eng.pdf;jsessionid=0F8A8A47A7E6BB854DB8EF84A125A090?sequence=1

Източник 14: Lee SJ, Ralston HJP, Drey EA, Partridge JC, Rosen MA. Fetal Pain: A Systematic Multidisciplinary Review of the Evidence. JAMA. 2005;294(8):947–954. doi:10.1001/jama.294.8.947

Източник 15: https://www.rcog.org.uk/globalassets/documents/guidelines/rcogfetalawarenesswpr0610.pdf

Източник 16: Derbyshire SW. Can fetuses feel pain?. BMJ. 2006;332(7546):909–912. doi:10.1136/bmj.332.7546.909

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!