Пребориха ли двойния стандарт в храните нашите евродепутати?

Идват избори и битката за мечтаното (евро)депутатско място е жестока. Кандидатите са много, а местата прекалено малко. За новите кандидати е може би по-лесно да напреднат в класацията. Те са непознати и  е по-лесно да “подмамят” избирателите си с иначе красиви обещания. Но въпросът е кой ще ги изпълни?

Господин Джамбазки иска да стане юрист на годината, а основното му постижение очевидно е борбата с двойния стандарт с храните…

За кандидатите със стаж в ЕС е дори по-трудно. Макар да е нужно да се върнем 5 години назад и да погледнем дали са изпълнени всички дадени обещания, няма да го направим. Нека просто се запитаме какво значимо постигнаха за 5 години, с което да оправдаят не просто доброто възнаграждение, но и претенцията да бъдат възстановени отново на работа? Ако попитате средностатистическия българин какви са постиженията на нашите пратеници в Европа, едва ли някой би се сетил за реално свършена работа.

За да се оправдаят въпросните 5 години в Брюксел, не малка част от избраниците ни твърдо декларират, че са преборили двойния стандарт в храните. Това са думите на Ангел Джамбазки и Момчил Неков. Две много спорни личности, попаднали по интересен начин на вече бившите си работни места. Първият работеше заедно в коалиция с Николай Бареков, а вторият е кръстник на феномена 15/15.

Но кои са основните проблеми?

Попитайте един политик, преборил двойния стандарт, какво всъщност е двоен стандарт. Да, на теория означава, че една и съща марка продукти има различно качество в различните географски ширини. Но как можем да дефинираме “различно качество”? Отговорът е всъщност много труден за формулиране, а това се дължи на факта, че трябва да се вземат предвид използваните технологии на производство, рецептури, качеството на суровините с променлив състав, транспортирането и съотношението между вложени продукти и тяхната цена.

Дори самото Министерство на земеделието, храните и горите се бе опитало на няколко пъти да направи сравнителни анализи на продукти от една и съща марка, но продавани в България и в страни от Западна Европа. Самите анализи всъщност създават повече въпроси и парадокси, отколкото отговори, защото са пълни с методически грешки:

– Представителната извадка е прекалено малка. Взима се по един шоколад от България и по един от Европа и се изследват. Това е… А за да направим едно сериозно заключение, е нужно да се изследват идентични продукти в различните държави, но от няколко различни партиди и то в серия от поне 3 повторения. Така се изчислява и каква е вариацията, защото да правиш заключение на база един единствен анализ е СМЕХОТВОРНО и НЕСЕРИОЗНО.

– В анализите няма логическо мислене. Открива се, че се използват различни суровини, но никой не сравнява каква е цената на крайния продукт. Дали е възможно в българските вариации да се използват по-евтини суровини, за да стане крайният продукт ценово по-достъпен за българския потребител?

– Не е ясно дали се отчита естествената вариация в съдържанието на суровините, защото е СМЕХОТВОРНО при открита разлика от 0.02% в един компонент да се говори за двоен стандарт.

Моят любим пример е при анализа на шоколадите. Като цяло са анализирани 1 български и един чуждестранен. Открито е, че в българската вариация има цели 6 лешника по-малко. И тук започват проблемите. Научният метод изисква да се запитаме дали този резултат е достоверен? Редно ли е да заклеймим един производител на база анализ на една бройка от един артикул от една партида за един единствен период от време? Това е все едно да попитате един българин коя е любимата му певица и накрая да публикувате грандиозното заключение, че 100% от българите харесват творчеството на Тита.

Какво се казва в регламентите?

Нека не забравяме, че нормативната уредба позволява различните компоненти в храните да варират в определени граници, защото само химиците могат да създадат продукт с почти идентичен състав всеки път. Колко от вас могат да направят сирене със съдържание на протеини, сол, вода и други почти напълно идентично всеки път? Никой… От посочените разяснения от Българската агенция по безопасност на храните се вижда, че една храна може да има вариация например до 20% от протеиновото си съдържание или до 50% отклонение от съдържанието на витамини. Вариацията в състава на храните е нещо напълно естествено и нормално и не трябва да се заклеймява. Все пак се борави със суровини с променлив състав и при променливи условия.

Да вземем отново пример с шоколадите. Проверките на МЗХГ откриват, че българската вариация на марка шоколади има вариация в съдържанието си на мазнини от 0.02%. Шокиращо, нали? Според тълкуванието на Министерството допустимото отклонение в съдържание на мазнини е не повече от 15-20%. Тоест проблем няма…

Извършени изследвания

Едно от пърсите изследвания е публикувано през 2017 година в сайта на МЗХГ. В него са изследвани няколко десетки продукта, от което не става ясно какво точно е двойният стандарт в храните. Така например става ясно, че в българските шоколади има по-малко въглехидрати и мазнини, но повече какао. В шоколадовите бонбони пък има повече млечни протеини. Всичко това прави българските продукти по-качествени от европейските, ако следваме елементарните разбирания на нашите евродепутати. Тоест спрямо тези примери двойният стандарт е в полза на родните вариации?

В първия български “сушен месен продукт” се вижда, че има 3.18% по-малко сол и 3.2% повече вода. Това не означава, че някой нарочно е слагал повече вода в българските храни, а просто се наблюдава естествена вариация. Продуктът може би е сушен малко по-малко, което обяснява по-високото количество вода и по-ниското количество сол. Вариация в технологичния процес.

Неяснотата продължава и във второто изследване, което е публикувано от МЗХГ през 2018 година. В някои продукти ситуацията е дори смехотворна. В разтворимите зеленчукови бульони в българската вариация има повече истински зеленчуци, но пък разнообразието е по-малко. По количествен показател българският превъзхожда, но по-качествен показател – европейският. Тук как бихме могли да дефинираме двойния стандарт?

Трябва да си зададем и въпросите дали можем да определим вариация от 0.3% или дори 0.02% като двоен стандарт?

В никакъв случай не отричам твърдението, че в България някои компании пращат продукти с по-лошо качество. Твърдя, че за да се създават закони, които обхващат цял един континент с десетки държави, аргументите трябва да са железни. Трябва да има много добра обосновка, а в този конкретен случай въпросите са много повече от отговорите.

Нека не забравяме, че когато изграждаме политики и то особено общоевропейски, те трябва да са science based. Те трябва да са добре аргументирани, да са подплатени с факти и данни, които ясно да подкрепят конкретната позиция. Личните предчувствия и виждания не са от значение. В този случай с двойния стандарт при храните от споделените резултати от изследванията на МЗХГ не става ясно какво представлява този феномен “двоен стандарт”. Дори при някои от продуктите може да се каже, че българските аналози са по-добри. Липсват факти, а така политика не се прави!

Представете си, че вие сте производител на храни в България и група немци ви осъдят, защото във вашия продукт, изпратен за Германия, има с 0.02% повече сол от българската вариация? Как бихте доказали, че не сте го направили нарочно, а напълно съзнателно сте ощетили немците? Парадокси, парадокси, парадокси… Как бихте доказали, че това е естествена вариация, а не тровите немците?

Източници на данните:

1) http://www.mzh.government.bg/bg/press-center/novini/podrobni-rezultati-ot-tretoto-prouchvane-za-dvojni/

2) http://www.babh.government.bg/bg/Object/news/view/1799/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!