Знаете ли какво е общото между всички “суперхрани“? Не, определено не е наличието на някакви кой знае какви необичайни ползотворни свойства. Общото се крие в екзотиката. Забележете, че всички “суперхрани” са екзотични, а следователно са от голям интерес за хората. Защо да консумираме богати на нутриенти култури, които по принцип си отглеждаме, когато можем да консумираме внесена екзотика с непознати качества за нас? И макар всички да се правим на загрижените за екологията, не си даваме сметка, че тази екзотика може да унищожи нечия “чужда природа” какъв е случая киноа.
Макар да се разпространява популярното схващане, че “суперхраните” са безусловно “полезни” (каквото и да означава това) и безопасни, това не е задължително да е истина. Отново ще напомня, че свойствата на тези храни са непознати за много хора. Сляпо се доверяваме, че са безопасни само на факта, че са популярни. Ако много хора ги ядат, значи на нас нищо няма да ни стане? Каква гола и празна надежда…
В случая на тапиката това елементарно схващане определено не е вярно. Оказва се, че тази “суперхрана” не просто не е “полезна”, а и е изключително рискова. Когато се говори за опасни храни, хората най-често се сещат за вафлите например. Смята се, че те са опасни, защото съдържат палмово масло и захар, които в един далечен момент могат да ти причинят инфаркт. Красивата ирония обаче е във факта, че най-често истински опасните храни са тези, смятани за най-здравословни, натуралните, природните, естествените, екзотичните. Те могат дори да убиват за броени дни и това се дължи именно на непознатите от нас техни свойства.
Тапиоката най-често е под формата на брашно или прахообразна субстанция и се произвежда от ядливите корени на маниоката (Manihot esculenta), наричана още касава. Тапиоката е основен източник на въглехидрати (нишесте) за хората, живеещи в тропиците. Маниоката е втората най-масово отглеждана култура в Уганда след бананите и е в основата на диетата на 57% от населението. Маниоката е потенциално опасна, тъй като съдържа отровния цианогенен гликозид линамарин. Суровината изисква да е добре обработена, за да се премахне този гликозид. Ако продуктите от тапиока имат горчив вкус, това означава, че той е наличен и не трябва да се консумират. Именно поради високият риск, в Африка често има пострадали от тази храна.
Периодично сред обществата консумиращи тапиока има огнища на масови натравяния, които се дължат на слабости на производствения процес. През 2017 година веднага след погребален ритуал 33 от участниците са се оплакали от тежки симптоми, сред които повръщане, замайване, тахикардия, диария и други. Цялото огнище на интоксикация се е състояло от 98 души. От тях двама са починали. Епидемиологичното изследване и лабораторните анализи доказват, че става дума за натравяне с тапиока, съдържаща цианогенни гликозиди 8 пъти над допустимите норми.
Хубаво е да се знае, че дори сладката тапиока съдържа минимални количества отровни гликозиди. Честата консумация води до хронична интоксикация, която може да причини дълготрайни и неблагоприятни ефекти като паралитични невропатии и заболяването Конзо.
Маниоката е изключително разпространено растение в Африка и това се дължи на добрата издръжливост на засушаване и резистентността към насекоми и други вредители. Очевидно съдържанието на цианогенни гликозиди помага за оцеляването и предпазването от вредители. Това прави културата толкова популярна и лесна за отглеждане от хората.
В България все още можем да отглеждаме други източници на въглехидрати (като пшеница), затова не ни се налага да консумираме подобни опасни продукти.
Източник: Alitubeera PH, Eyu P, Kwesiga B, Ario AR, Zhu B. Outbreak of Cyanide Poisoning Caused by Consumption of Cassava Flour — Kasese District, Uganda, September 2017. MMWR Morb Mortal Wkly Rep 2019;68:308–311. DOI: http://dx.doi.org/10.15585/mmwr.mm6813a3
