Полиомиелитът е почти унищожен, освен ако не стане инцидент в някоя лаборатория

През 1979 година фотографката Джанет Паркър е била покосена от заболяване, което не би трябвало да съществува вече. Първоначално е смятала, че тя се е заразила с обикновен грип, но нейното състояние бързо се влошило. След развитият обрив тя отива в близката болница, където лекарите я диагностицират с едра шарка. Година по-рано Световната здравна организация обявява, че човечеството вероятно наблюдава последният случай на едра шарка. Това би трябвало да е истина, но в лаборатория в университета в Бирмингам, която е била точно под стаята на Паркър, изследователи са работили интензивно, за да завършат изследването си в сферата на вирусологията преди работата с вируса да бъде забранена в глобален мащаб. Учените не са спазили всички изисквания за безопасност, при което вирусът е бил освободен случайно и убива Паркър. 

Едрата шарка е единственото човешко заболяване, което хората са успели да унищожат. Но по-горният случай показва, че унищожаването не е толкова лесно, колкото се предполага. Има много трудности пред масовото ваксиниране на хора, сред които проблемно международно сътрудничество, финансиране, просто желание, превъзмогване на конфликти, културни и географски особености. Освен това трябва постоянно да се следи за поява на нови огнища. Трудно е и да се открие и всяка една проба от вируса, която съществува някъде, което е видно от случая от 1979 година.

Полиомиелит – съдбата на децата с трайни увреждания, причинени от инфекцията

Към днешна дата се работи върху друг проблем – унищожаване на почти изчезналия полиомиелит. От началото на тази година са потвърдени 6 случая на болни от инфекциозното заболяване. Случаите са от Афганистан и Пакистан – две от трите държави, в които тази инфекция все още се среща. Това е изключително сериозен спад в сравнение с 1988 година, когато вирусът е инфектирал 350 000 човека, а Световната здравна асамблея решава да премахне това заболяване до 2000-та година. Кампанията всъщност почти успява да унищожи инфекцията, но до абсолютната нула стоят още по няколко случая годишно, които ако не се контролират, могат да компрометират постигнатия успех.

Полиомиелитът в началото протича изключително леко или като обикновен грип, а много деца го изкарват без никакви значителни дълготрайни последици. Но 1 на всеки 200 случая завършва с парализа, а 5-10% от парализираните умират. По отношение на полиомиелита България е част от развития свят, в който подобна инфекция просто не се среща вече, а много хора едва ли знаят много за нея, докато в далечното минало родителите са изпитвали сериозен страх дори да пуснат децата си да играят с други, за да не се инфектират.

Определено крайната цел не е постигната и инфекцията все още съществува въпреки поставения краен срок. Но все пак има и малък успех. През 2015 година бе обявено, че тип 2 на полиомиелитния вирус (от общо 3) е унищожен. След оповестяването на този факт от самата ваксина е премахнат и щама на тип 2 вируса. Към момента циркулират само щамове на тип 1 и 3 вируса, а тип 2 съществува само в лаборатории, научни институти, производители на медикаменти и хора с хронична инфекция. Но има и институции, които не подозират, че вирусът е наличен в съхраняваните от тях проби.

Ако тези лаборатории имат фекални проби или натривки от места или хора, в които вирусът е бил наличен, те може без да искат да го разпространят. Подобни грешки не са невиждани. През 2018 година бе разкрито, че учени от университета в Бристол случайно са разпростанили жив денга вирус.

За да се избегнат подобни инциденти, в световен мащаб е създаден списък с датите и местата, в които е имало огнище на полиомиелит. Всяка държава трябва да провери дали в някоя от институциите се съхраняват биологични проби от това време и място и те да бъдат анализирани за наличие на полиомиелитен вирус. Самият процес изглежда доста тежък и ненужен, но е задължително да се елиминира всеки един риск, който може да доведе до разпространение на смятания за унищожен вирус.

Ако бъде открит източник на полиомиелит, пробите трябва да се унищожат или пратят за съхранение в компетентни лаборатории. Подобни лаборатории трябва да съществуват с превантивна цел. Ако поради някаква случайност вирусът бъде „възкресен“, ще е нужно да съществува изолат, от който да бъдат създадени нови ваксини.

В момент, в който полиомиелитът  почти не е наличен, е много важно да се внимава дори с единичните източници, макар и  в лабораторни. Недопустимо е да се повтори историята от края на 70-те години. А да се наблюдава унищожението на едно цяло заболяване е изключително рядко събитие за нашата иначе кратка история.

Източник: Wired.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!