НЕнаука
Това е просто „различна гледна точка“…

Това е просто „различна гледна точка“…

През последните 1-2 години стана популярно с информацията да се борави тенденциозно. Избирателно се приемат само аспекти от това, което ни харесва или само това, което най-добре обслужва интересите ни. Една притеснителна тенденция, която показва, че хората все по-малко се интересуват от истината и все повече се стараят да бъдат прави на всяка цена. Дори, когато знаят, че грешат. За да се защитят от напълно обоснована критика, използващите тази тактика често предприемат една пасивно-агресивна позиция. Грешното мнение се маскира като „различна гледна точка“, а всеки опит за представяне на истината на показ се превръща в „нарушение на свободата на словото“. Така се зароди и терминът „алтернативен факт“. Нима може един факт да има алтернатива? Бялото може ли да бъде алтернативно черно?

Само в рамките на месец българското обществено пространство бе подпалено с две медийни събития, които са отлични примери за феномена „различна гледна точка“. Първото бурно събитие бе преместването на предаването на Стойчо Керев  („Новото познание“) в БНТ. Това е объркано на толкова много нива. „Новото познание“ най-често се ограничава до стари митове и легенди, а в секцията „Въпрос на гледна точка“ поради някаква странна причина почти винаги се разглеждат само налудничави теми. Нима гледната точка не може да бъде адекватно аргументирана и да не е свързана с извънземни и конспирации? Всеки опит за критика на този телевизионен абсурд завършва с обвинението, че  учените сме закостенели, не виждаме нищо повече от това, което е написано в дебелите книги и цензурираме хората, които имат различна гледна точка.

Второто абсурдно събитие бе създадено от детска начална учителка, която реши да обясни на децата, че един научен успех (кацането на Луната) всъщност (според нея) не е истина. Проблемите отново тук са на много нива. Основният аргумент е, че учителката си е свършила професионално работата защото е представила другата гледна точка по един въпрос. Но проблемът е, че в 1-4 клас децата нямат още ясна представа нито за космоса, нито как той функционира, нито пък за историческите факти около кацането. Тоест те не знаят какво реално е това нещо „кацане на Луната“. Но макар да липсват подобни фундаментални знания у децата, тя решава да отдели цял час да изгради една грешна и конспиративна представа – хората не могат да кацнат на Луната. Така на младия и недоразвит ум се създава една грешна представа за околния свят. Тази представа трудно се разрушава и изгражда отново.

banner-ciela-website

И тук трябва да се запитаме какво е това нещо „друга гледна точка“? Може ли един факт да има друга гледна точка? Истината е, че не може. Не може да отречеш гравитацията и да скочиш през терасата, защото смяташ, че земното притегляне е въпрос на гледна точка. Феноменът на „другата гледна точка“ е плод на когнитивния дисонанс, който изпитват хората. Когато нечия инфантилна представа за света се сблъска с реалността и фактите, хората изпадат в дълбоко объркване. Те не могат да загърбят това, в което до този момент са вярвали, а вместо това си създават вратички, през които да избягат от действителността. Колко от вас биха могли да променят коренно това, в което вярват на база непоклатими факти? Аз да…

Истината е, че „различна гледна точка“ се основава на популярна логическа заблуда – имам право на мнение. При тази логическа грешка всеки опит за обоснована критика се парира бързо с твърдението, че „имам право на мнение“. Но когато се говори за реални феномени и събития не е от значение личното мнение. В този случай никой няма право на мнение. Важното е само дали едно твърдение е истина или лъжа. Хората могат да имат мнение относно дискусии, но не и относно факти. Личното мнение никога не е било и никога няма да бъде равно на факт. И не. Ако някой ще популяризира лъжи, то той няма право на мнение.

Заблудата на „различната гледна точка“ се подхранва и от логическата заблуда аргумент на масите  (Argumentum ad populum). Благодарение на него хората смятат, че една теза е истина само защото много хора вярват в нея. Вярват, че е истина. В този смисъл Луната може да е плоска или хора да не са кацали на нея, защото това е масово мнение сред необразованите хора. Толкова популярна теза, че детската учителка е чела за нея в книга, гледала е филми, слушала е по радиото и това я кара да мисли, че нейното „различно мнение“ е алтернативно на общоприетото.

Но най-тъжното е, че за много хора популяризирането на грешни представи за света и на конспирации е основата на критичното мислене. Подобни индивиди смятат, че за да мислиш критично, трябва да си готов да приемеш и алтернативни факти за истина. Но критичното мислене всъщност изисква да се съмняваме във всичко и всички. То не толерира алтернативни факти и различни гледни точки. То се интересува само от това дали едно твърдение е вярно или не. В този ред на мисли споменатата детска учителка демонстрира липса на всякакво критично мислене.

В света на науката личното мнение не е от значение. Този сив свят е бинарен – в него едно твърдение може да бъде или грешно, или вярно, но никога и двете едновременно. В един идеален свят “алтернативните факти” биха наричани с лаконичното “лъжа”.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares