Наука
Данъците върху „вредните храни“, цигарите и алкохола не водят до намаляване на тяхната консумация!

Данъците върху „вредните храни“, цигарите и алкохола не водят до намаляване на тяхната консумация!

От години нашите власти прилагат една и съща техника за справяне с различни проблеми. Възникне ли проблем, веднага му се налага данък. Как да се справим с тютюнопушенето? Лесно! Направете го скъпо. Как да накараме децата да спрат да консумират нискокачествени храни, които са с висока калорийна плътност, но без никаква хранителна стойност? Направете ги скъпи чрез високи данъци. Данъците в случая се явяват елементарен инструмент, който се прилага от елементарни хора, които ги мързи да измислят по-подходящи механизми за постигане на определена цел. А в случая добавяне на нови данъци и увеличаването на наличните по-скоро води до нежелани и може би неочаквани странични ефекти. Подобни практики в академичните среди са определени като регресивни. Такива, които правят обратното на търсения ефект.

Държавните органи от години действат по този начин. Те дори не се опитват да измислят по-различен. Дори не искат да чуят, че може да се промени поведението на хората не чрез рестрикции, наказания и високи данъци, а чрез стимули. Стимул да консумираш по-добра храна? Държавните органи на различни нации от години прилагат така наречените „данъци върху пороците“ . Най-често това са данъци върху цигарите и алкохола и се прилагат с надеждата, че те биха накарали хората да спрат да ги консумират, но това не се случва. Хората не се отказват от своите пороци, а по-скоро жертват други важни аспекти от своето ежедневие, те променят своя лайфстайл, а това се отразява негативно не само върху отделния индивид, а и върху семейството му. В някои случаи те дори са готови да заменят скъпите продукти с евтини алтернативи, които по-скоро са с по-ниско качество, а понякога и със занижена безопасност. Тоест хората са склонни да модифицират месечния си бюджет, да променят начина си на живот или да направят компромис с качеството и безопасността на своите продукти, но не и да се лишат от пороците си (1).

Това са факти, които са известни и доказани още през 90-те години на миналия век, но въпреки това никой не си прави труда да приложи наученото. Вместо това се създават нови и нови неефективни данъци почти 20 години по-късно. Описан е и един доста притеснителен феномен. Много често самата държава попада в ситуация на конфликт на интереси, защото в един момент тя става зависима от тези високи данъци. Когато държавата започне да финансира важни обществени програми с пари от данъците на порока, тя става зависима от тях и има интерес да кара хората да консумират все по-големи количества от обложените стоки, вместо да ги стимулира да ограничат купуването им. Тоест здравословните аргументи, които се използват като претекст, са напълно несъстоятелни (2).

banner-ciela-website

В България дебатът дали „нездравословните храни“ трябва да се обложат с данък продължава. Макар да нямаме точна дефиниция коя храна е „нездравословна“, мераците за нови постъпления в хазната са огромни. Всичко това се прави отново под претекста, че се мисли доброто на хората и че чрез по-високи цени хората ще спрат да консумират вредни храни и така ще се по-здрави. Всички знаем, че това не е вярно.

Разбира се има и проведени конкретни проучвания върху захарните изделия, чиито резултати са по-скоро до болка познати на специалистите (4). Когато някой реши да обложи с данък „вредните“ храни, се наблюдават следните ефекти:

-        Търсенето на сладки напитки, мазни храни и такива с висока енергийна плътност не е гъвкаво, а по-скоро постоянно и ригидно. То не търпи сериозна промяна. Хората по-скоро не реагират при промяна в цените и не си променят сериозно навиците на пазаруване.

-        Потребителите най-често просто преминават към по-евтини марки продукти или пазаруват от по-евтини магазини. Това не води до консумация на по-малко калории, а до консумация на продукти с дори по-ниско качество.

-        Данъците върху безалкохолните  напитки карат потребителите просто да преминат към други високо калорични напитки.

-        Данъците върху „вредни“ храни взима по-голяма част от доходите на бедните хора, отколкото на богатите. Този регресивен ефект се обяснява с факта, че бедните хора са по-малко податливи на промени. Все пак те вече консумират най-евтините и най-некачествени продукти. Няма как с нови данъци това да се промени…

Когато някой политик или „експерт“ започне да обяснява колко големи ползи ще има едни такъв допълнителен данък, знайте, че той е идиот и най-вероятно нищо не разбира и не се интересува от описания опит по проблема в сериозната литература. Не нужно да се мъчиш да търсиш (грешен) отговор на въпрос, който отдавна е разгадан. Eдинственият начин да се борим с бороците е като се говори за тях. Когато хората са по-информирани…

Използвана литература:

 

1)      Andrew B. Lyon, Robert M. Schwab; Consumption Taxes in a Life-Cycle Framework: Are Sin Taxes Regressive?; NBER Working Paper No. 3932; Issued in December 1991

2)      Andrew J. Haile. Sin Taxes: When the State Becomes the Sinner. 82 Temp. L. Rev. 1041 (2009-2010)

3)      Black, P. and Mohamed, A. (2006), “SIN” TAXES AND POOR HOUSEHOLDS: UNANTICIPATED EFFECTS. South African Journal of Economics, 74: 131-136. doi:10.1111/j.1813-6982.2006.00053.x

4)      Institute of Economic Affairs. Sugartaxes: A Briefing

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares