Наука
Българите страдат от хроничен дефицит на витамин D и това е притеснително

Българите страдат от хроничен дефицит на витамин D и това е притеснително

Преди седмици научих, че населението на България (и не само) страда от дефицит на споменатия витамин, a по притеснителното е, че това се дължи на начина ни на живот, на „лайфстайла ни“, но и на някои географски особености.

Какво е витамин D?

Витамин Д е тривиалното наименование на група от мастноразтворими съединения. Две от тях са от особено значение за нашето здраве – витамин Д2 (ергоклациферол), който се набавя от дневното ни меню и Д3 (холекалциферол), който се образува основно чрез кожата при излагане на ултравиолетово лъчение от спектъра на слънчевата светлина. В храната количествата не са големи и се смята, че хората консумират по 50-200 единици на всяко ядене. Разбира се количествата варират спрямо вида храна, географския регион и други фактори. Освен това този витамин е инертен. В тялото той преминава през серия от трансформации. Една от тях (25-хидроксивитамин Д) се използва и за клинично определяне на концентрацията му в тялото. Финалното съединение от трансформациите се нарича калцитрол и именно на него се дължат всички важни ендокринни, а автокринни действия (1)

Функции на витамин D

Още през 1921 година е било установено, че витаминът играе важна роля в хомеостазата на калция и здравето на костите (2). Tогава е наблюдавано, че деца, чиито прием на витамина е ограничен (поради специфики на тяхната диета), са страдали по-често от рахит. Днес се знае, че калцитролът регулират синтеза на транспортни протеини в храносмилателната система, които осъществяват преноса на калций, фосфор и други минерали. Именно тази функция подсигурява здравето на костите, гарантира се адекватна минерална плътност и се редуцира риска от фрактури. Витаминът регулира и някои аспекти от клетъчното делене и диференциация. Има и важни регулаторни функции в имунната система.

До какво води дефицитът на витамин D?

Логично и очаквано недостигът на това вещество води до загуба на костна плътност и маса, редуцирано усвояване на калций при хранене. Това води и до висок риск от поява на фрактури. Увеличава се рискът и от поява на хиперпаратиреоидизъм – заболяване на паращитовидните жлези (1).

Вече бе споменат рахитът при децата. Благодарение на този хранителен дефицит и на това заболяване костите им остават меки и податливи на деформация под оказаната сила на тяхната тежест. Това води до дълготрайни увреждания. В миналото САЩ е страдала от епидемия от това заболяване, но проблемът е бил решен с увеличен прием на храни с животински произход, богати на протеини и млечни продукти, към които е бил прибавен допълнително витамин D.

Една от причините за поява на остеопороза отново може да бъде подобен хранителен дефицит. При това заболяване костите на възрастните омекват, получават се изкривявания в гръбначния стълб, мускулна слабост, повишен риск от поява на фрактури и други.

Интересното е, че при хората с по-тъмни тонове на цвета на кожата често се наблюдава дефицит на витамина. Това се дължи на факта, че те имат повече меланин в кожата си, който поглъща UV лъчението и така се неутрализират всички вредни, но и полезни ефекти на слънчевата светлина.

banner-ciela-website

Притеснително е, че дори има проучвания, които показват, че липсата на разглеждания витамин увеличава рисковете от развитие на сърдечносъдови заболявания (3). На този дефицит се дължат дори увеличените рискове от развитие на множествена склероза (4). Или с други думи, ако искаме да се радваме на някои превантивни ефекти, хубаво е да следим дали не страдаме от различни хранителни дефицити.

Но освен дефицити, може да се наблюдават и интоксикации. При нива в тялото над 80 ng/l (1 ng/l = 2.496 nmol/l) следва „натравяне“ (1). Тогава пострадалите проявяват симптоми на хуперкалциурия. Но това се случва изключително рядко.

Какво е положението в България?

Оказва се, че реалността в страната ни е стряскаща. През 2012 година е публикувано проучване, в което са участвали 2032 индивида от страната. Било е установено, че 21,3% са имали дефицит на витамин Д, а 54,5% са имали количества в тялото под поставения минимум. Общо 75,8% от хората имат недостатъчни количества от съединението. Поставената минимална граница е 50 nmol/l. Мъжете са имали по-високи нива (41,51 nmol/l) от жените (36,29 nmol/l) (5).

Интересното е, че в България се наблюдава сезонност и е напълно логично. През лятото дефицитите са минимални, което се обяснява с факта, че българите обичат да почиват по плажовете и да се радват на слънчевата светлина. През зимата концентрацията на витамина е средно 27.14 nmol/l, през пролетта 43.56 nmol/l, през лятото – 61.74 nmol/l, a през есента 52,75 nmol/l. Отново по-високи нива има при мъжете (6).

Интересното е, че тези резултати корелират със световните, защото се смята, че 73% от световното население страда от дефицити (1).

Как да се предпазим?

Консенсусът сред специалистите е, че не можем да си набавим адекватни количества само от храната. С изключение на мазните риби, количествата на витамина в останалите храни са минимални (1). Една от причините да се намираме в тази ситуация е, че проблемът с този хранителен дефицит стана ясен едва наскоро, а все още никой не му обръща внимание. Аналитичното определяне на витамини все още е прекалено скъпо, а то е нужно за провеждане на адекватна диагностика. Въпреки това приемът на хранителни добавки може да помогне със справянето с този проблем + по-щедро излагане на слънчева светлина, но без да се прекалява.  Все пак UV радиацията е опасна за кожата.

 Цитирана литература:

1)      Kennel KA, Drake MT, Hurley DL. Vitamin D deficiency in adults: when to test and how to treat. Mayo Clin Proc. 2010;85(8):752-7; quiz 757-8.

2)      Vitamin D deficiency. Holick MF N Engl J Med. 2007 Jul 19; 357(3):266-81

3)      Armin Zittermann, Vitamin D and disease prevention with special reference to cardiovascular disease, Progress in Biophysics and Molecular Biology, Volume 92, Issue 1, 2006, Pages 39-48, ISSN 0079-6107, https://doi.org/10.1016/j.pbiomolbio.2006.02.001.

4)      Slavov GS, Trenova AG, Manova MG, Kostadinova II, Vasileva TV, Zahariev ZI. Vitamin D immunomodulatory potential in multiple sclerosis. Folia Med (Plovdiv). 2013 Apr-Jun;55(2):5-9.

5)      Borissova, A.-M & Shinkov, Alexander & Vlahov, J & Dakovska, L & Todorov, T & Svinarov, D & Kassabova, L. (2012). Frequency of deficiency, insufficiency and sufficiency of vitamin D in Bulgarian population (≥ 20-80 years old). Endokrinologya. 17. 122-134.

6)       Borissova, Anna-Mariaa; * | Shinkov, Alexandera | Vlahov, Jordana | Dakovska, Liliaa | Todorov, Todora | Kassabova, Lidia. Dynamic of the seasonal levels of 25(OH)D in Bulgaria according to sex, age and winter status of vitamin D.  Nutrition and Aging, vol. 3, no. 2-4, pp. 107-113, 2015

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares