НЕнаука
Ревю: Код „червено“: Ботокс в ума

Ревю: Код „червено“: Ботокс в ума

Следващите няколко реда са посветени на новата и поредна книга на Юлиана Дончева - “Код „червено“: Ботокс в ума” .  За книгата разбрах още преди самото обявяване в медиите благодарение на пресрилийз, в който искам да отбележа, че имаше и правописни грешки – случва се, хора сме. Първоначалните ми очаквания бяха, че книгата ще е пълна с дезинформация, явна демонстрация на напълно неразбиране на материята и споделяне на клишета относно “химията“.  Определено и не исках да правя това ревю, но госпожа Дончева активно обикаля всички медии, а вече статии с абсурдни заглавия се появяват във всички сайтове.

Очакванията ми от книгата се оправдаха напълно. Тя не е наръчник на модерната жена, който да я запознае със сложния свят на козметиката, а просто инструмент за всяване на страх и създаване паника, които не са полезни. Книгата е повърхностна и ако някой очаква да получи някаква адекватна информация за козметиката, то всъщност ще получи личната гледна точка на авторката. Но личните гледни точки в случая не са от значение, когато обикаляш всички големи медии (като БТВ), за да всяваш страхове и да обясняваш как ни тровят с химия в козметиката.


Untitled-12

Първият признак, който показва, че авторът не разбира от материята, за която пише, се вижда още в първите страници. Твърдения от сорта, че “в козметиката има опасна химия” или “трябва да се избягва химията” са познати до болка и показват липса на фундаментална представа за околния свят и как той функционира. Много бих искал всички хора да разберат, че всичко е химия, самата материя е химия, а твърдения, че “химията е опасна” са общи, повърхностни и изпразнени от всякакъв смисъл. Самата авторка коментира в това малко четива огромен брой съединения, прави смели твърдения, но не се аргументира и никога не вниква в дълбочина. Тя акцентира какви съединения се съдържат в определен клас продукти и веднага започва да изброява негативните ефекти, които могат да причинят. Това е и вторият индикатор, който ни подсказва колко голямо е неразбирането по проблема. Самото наличие на едно вещество не прави един продукт опасен, а неговото количество. Това е заключение, направено още в античността. Авторката обаче не си задава въпроса защо подобни вещества присъстват в един продукт, каква е тяхната функция, опасни ли са в наличните количества. Липсват всякакви дълбоки разсъждения. Книгата е просто сборник на абсурдните отрицания. А на моменти изказаните абсурдни тези могат да причинят лека усмивка у хората с малко повече познания.

Untitled-3

 Не е нужно да се търсят тези абсурдни твърдения с лупа. Те са често срещани. Да вземем например всичко написано за съединението триклозан. Авторката определено не знае какво представлява то. Тя твърди, че е антибиотик, но то не може да бъде класифицирано към тяхната група. Триклозанът дори не “унищожава бактерии”. По дефиниция той има бактериостатично действие, което означава, че не убива наличните бактерии, но инхибира тяхното развитие. С твърдението, че “триклозанът прави организмът устойчив към антибиотици” авторката всъщност се опитва да каже, че триклозанът може да допринесе за развитието на антибиотичната резистентност на бактериите, но очевидно неуспешно. И за финал относно това съединения – то не се натрупва, няма адитивен ефект от множество различни продукти. Хората шампоани и сапуни не ядат, а кожата е трудна бариера за преминаване. Освен това човешкият метаболизъм разгражда лесно подобни екзотични съединения (ксенобиотици в тялото), което не позволява натрупването.

banner-ciela-website

Untitled-4

В главата за “опасните” пасти за зъби нещата загрубяват и Юлияна Дончева безотговорно изправя хората и най-вече децата пред риск от влошаване на оралното здраве. Жената отрича напълно флуоридизацията на пастите за зъби и препоръчва те да се избягват. Явно според нея това е някаква отживелица, която е наложена от “тогавашните учени”.  Смешното в ситуацията е, че авторът не си е направил труда да потърси в научната литература каква е истината относно този казус. Ако беше го направила, щеше да види, че обширни проучвания (едно такова е разгледало резултатите на 905 изследвания) доказват какви са ползите от добавяне на флуорид в пастите за зъби (1). Нещо повече – изследователите препоръчват хората да ползват подобни продукти и най-вече децата, за да се радват на здрави зъби и по-малко кариеси (2, 3). Безотговорно е да се пишат подобни неистини без никакви аргументи.

Untitled-5

Очевидно и в козметиката основното притеснение е съдържанието на формалдехид. Представата на повечето хора за това съединение се ограничава до наученото в училище, че то се използва за консервиране на биологични материали (включително от хора). Но някак си повечето хора пропускат факта, че хората ежедневно консумират формалдехид от естествени източници като крушите, в които може да има до 60 мг/кг формалдехид, ябълки – до 22 мг/кг, лук – до 26 мг/кг, сушени гъби шейтаке – до 406 мг/кг (4). Тезите на авторката създават един много интересен парадокс. Ако трябва да не използваме козметика, която съдържа източници на формалдехид, то трябва ли да спрем да ядем ябълки, круши, гъби и други? Не, естествено. И без това тялото естествено продуцира това съединение.

Книгата е богата на подобни абсурдни твърдения. Неприятното е, че те не са подкрепени с факти. Кой е източникът? Или просто трябва да се доверим на авторитета на авторката? Проблемът е, че нейната компетенция не е в сферата на козметиката, медицината, химията или като цяло в природните науки. Тоест тя не е авторитет в конкретната област. Липсата на адекватни знания, компетенция, опит и образование в коментираната сфера не я прави достоверен източник на информация. Това е опасно!

Скъпи читатели, съветвам ви, ако се чудите дали да си купите тази книга, да не го правите. На пазара има много по-добри алтернативи в сферата на козметиката, а авторите са далеч по компетентни. За да завърша статията конструктивно и положително, ако някой иска да придобие повече знания, препоръчвам книгата “Как да избираме козметика” на фармацевтката Надя Йорданова.

Използвани източници:

1) Svante Twetman, Susanna Axelsson, Helena Dahlgren, Anna‐Karin Holm, Carina Källestål, Folke Lagerlöf, Peter Lingström, Ingegerd Mejàre, Gunilla Nordenram, Anders Norlund, Lars G. Petersson & Birgitta Söder (2003) Caries‐preventive effect of fluoride toothpaste: a systematic review, Acta Odontologica Scandinavica, 61:6, 347-355, DOI: 10.1080/00016350310007590

2) E M Bentley, R P Ellwood & R M Davies; Fluoride ingestion from toothpaste by young children; British Dental Journal volume 186, pages 460–462 (08 May 1999)

3) D W Bartlett, B G Smith & R F Wilson; Comparison of the effect of fluoride and non-fluoride toothpaste on tooth wear in vitro and the influence of enamel fluoride concentration and hardness of enamel; British Dental Journal volume 176, pages 346–348 (07 May 1994)

4) https://www.cfs.gov.hk/english/whatsnew/whatsnew_fa/files/formaldehyde.pdf

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares