Един заместник-министър и една „научна“ конференция за водата

Тази публикация е за едно министерство, една заместник-министърка, една „научна“ конференция и за едни хора, които очевидно не си вършат качествено работата. Министерството на околната среда е изключително заето, което е видно от техните пресрилийзи. Организират конференции, семинари, обучения, кръгли маси. Кипи труд! Но смислен ли е? В крайна сметка не е важно количеството положен труд, а качеството и какво реално се извършва. Преди дни МОСВ (представлявано от зам.-министър Атанаска Николова) обяви гордо, че е съорганизатор на конференцията „Физика, химия и биология на водата” (18-21 октомври) – форум на световно равнище. Всичко би било супер, ако конференция не бе обикновено шарлатанско мероприятие, в което се обсъждат някои теми, които биха накарали всеки сериозен човек да се задави от смях.

Проблемът дори не е самата конференция, а фактът, че МОСВ гордо обявява, че е съорганизатор, а това означава, че най-вероятно е похарчено поредното количество публични средства напълно безсмислено. В крайна сметка, когато сe харчат наши пари от данъци, трябва внимателно да се проучи как ще се харчат, къде отиват, какво ще се организира. Дори е недопустимо във времена, в които се борим с фалшивите новини, официална държавна институция да застава зад псевдонаука и да създава подобни. Така псевдонауката се легитимира, а държавните органи стават за смях.

Зимата идва, а хората не се интересуват дали МОСВ организира безсмислени конференции, а дали ще дишат чист въздух, или отново картите на София (и други градове) ще са оцветени в червено.

Къде е проблмът?

За поредна година в България се организира въпросната “научна” конференция, която се движи на границата между науката и шарлатанията, което до някъде оправдава МОСВ, но с малко проучване (което не е направено) истината лъсва.

Организатор е Джералд Полак – професор от реномиран университет. Друга важна личност е нобеловият лауреат проф. Люк Монтание. Последният има изключително сериозни научни постижения, което отново оправдава объркването, но подобно на своя колега Паулинг (двоен носител на Нобелова награда, който залита към алтернативната медицина) и Монтание е загръбил сериозната наука и се е отдал на псевдонауката.

Последните научни трудове на нобеловият лауреат, който бе и лектор на въпросната конференция, са на тема ДНК телепортация/трансдукция – феномен, открит от самия него, но неприет от сериозния научен свят. Тезата е, че ДНК може да излъчва електромагнитни сигнали, когато е силно разредена (до 10^-19 разреждане). По този начин информацията може да бъде записана и предадена по електронен път.

Идеята е предложена през 2009 година и много наподобява на идеята на друг френски учен Жак Бенвенист (в сайта на конференцията има отделена секция за Бенвенист). През 1988 година той публикува статия в престижния научен журнал Nature, в която докладва, че силно разредени антитела могат да причинят определен физиологичен ефект, а това за много хора бе доказателство, че хомеопатията работи. Редакторският екип се осъмнява в изследванията на Бенвенист, изпраща хора, които да прегледат работата на учения и дори много стриктно да наблюдава пълно повторение на есперименталните постановки. За нещастие експериментите на учения не са били успешно повторени, а това говори за фалшификация на резултатите. Статията на учения е била премахната от журнала.

Работата на Бенвенист и паметта на водата вдъхновява Монатание и той представя един абсурден екпсеримент пред света. Той твърдим че успешно е прехвърлил информацията от ДНК във вода, а информацията от водата обратно в ДНК. За целта той е извършил полимеразна верижна реакция (PCR). При тази реакция се синтезират нови копия ДНК, а за матрица (оригинал) се използва налична молекула ДНК (проба). В този случай Монтание не използва истинска ДНК за матрица, а вода, която носи (помни) генетична информация, прехвърлена чрез резониране.

В една от научните си статии Монтание твърди, че успешно е прехвърлил генетична информация от бактерията Borrelia sp. в епруветка с вода чрез нейните вибрации и това се доказва чрез положителна PCR реакция. Достоверността на изображението подлежи на съмнение.

Данните от тези експерименти дори са публикувани в “сериозен” научен журнал (според неговите думи) – Interdisciplinary Sciences: Computational Life Sciences (1). Трябва да се отбележи, че журналът е нов, а Монтание е всъщност председател на редакторския колектив. Тоест той определя редакторската политика, той решава кои статии могат да бъдат публикувани, а очевидно той е оценил, че неговият научен труд е висококачествен. Разбира се научният свят не приема „откритията му“ поради липса на аргументи и прозрачност. Именно поради тази причина се налага той да си създаде собствен журнал, в който да публикува трудовете си, които никой нормален човек не би публикувал.

Абсурдите са видими и в програмата на самата конференция. Част от лекциите са на теми как да извършваме генетични изследвания (PCR) върху вода. Самият Монтание пък говори на тема как да се изпозлват вибрациите и паметта на водата, за да се диагностицират инфекциозни заболявания, включително и HIV. В тематана Leoni Bonamin пък откровено се опитва да се даде ново обяснение за начина на функциониране на хомеопатията – какво физиологично действие имат водните разтвори с високи разреждания. Темата на Geri Pollet е точна и ясна – „Паметта на водата“. Ernst Zurcher говори за лунни ритми и как те влияят върху растенията чрез водата. Glen Rein разказва как може да се подобри водата чрез честотна и дигитална информация.

Но нека не оставаме със заблудата, че абсолютно всички теми са повече от абсурдни.

Ако разредените водни разтвори носеха генетична информация, то това би било изключително сериозен проблем. Живите организми изхвърлят в околната среда постоянно генетичен материал под различна форма, а това означава, че водата би трябвало да поеме цялата тази изхвърлена информация. Това би било включило дори информация за геномите на цели вируси и бактерии, което означава, че водата би била инфекциозна. Би означавало и че водата може да разпространява антибиотична резистентност, а това би затрило цивилизацията ни. Но ДНК е просто обикновен химичен полимер. Ако един полимер може да прехвърля свойствата си във вода, това означава, че и другите могат. Въобще би настъпил хаос. Но понеже светът не функционира по този магичен начин, място за притеснение няма.

Няма как да не се забележи, че един от спонсорите на събитието е FLASKA. Българската фирма, която продава обикновени стъклени шишета (60 лв), които поради някаква странна причина са облечени в чорапи. Претенцията е, че шишетата са заредени чрез вибрации с лечебна енергия, а те превърщат всяка течност, налята в тях, в лековита.

Би било много хубаво, ако държавните институции не пилеят време и пари за безмислени мероприятия, а просто си вършват работата качествено. Някои хора остават с впечатление, че сякаш се говори повече за какви евентуални резултати ще бъдат постигнати в близкото бъдеще, вместо реално да се работи за тяхното постигане.

Последният комичен щрих е отвореното писмо на организационния комитет на конференцията към Facebook и Марк Зукърбърг, в което те настояват социалната мрежа да ги подкрепи с 500$ допълнителен рекламен бюджет. Така ще се стимулира науката. Дори писмото е подкрепено и с петиця, която е подписана от около 80 човека. Всичко това показва, че просто организаторите не разбират как функционира интернет.