Пародията "Космос"

Пародията “Космос”

“Списание “Космос” се завърна” – заглавие на много рекламни статии, които би трябвало да подготвят публиката на изданието за нещо епохално. Реалността обаче е друга – сива и тъжна. Някои неща трябва да си останат “мъртви” и никога да не се съживяват, защото винаги се израждат. Миналото на поредицата е славно, а самата тя успешна и изключително висока летва не за прескачане, а за достигане. Публиката е свикнала на високо качество и е изключително критична. Това е нещо, с което издателите (168 часа) на новата поредица не са се съобразили, защото възкресението няма за цел да върне старото качествено издание, а по-скоро да печели пари на гърба на изградена слава като се нанесат и леки козметични промени. Това е модерният бизнес модел – не се цели създаване на качествен продукт, а изстискване на последната капка от всичко вече изградено.

За тези, които не са запознати, “Космос” е институция. Това е научното списание на България, което започва да се издава през далечната 1962 година и спира да се публикува през 1994 година. Между страниците му са намирали място само строго научни истории и разкази от сферата на научната фантастика. Били са разглеждани интересните тогава теми, свързани с космоса, ядрената енергия, различни животни, полюсите и други. А в художествената част място са намирали творби на автори от ранга на Азимов. Това е бил основният източник на научна информация за обикновения българин.

Oще в началото, в самото съдържание се вижда хаос и колко далече е новата вариация на списанието от оригинала. Основните теми са борбата между две компании за обувки (не е ясно къде е науката), конспирации, магически истории за възстановяване от тежки състояния, борбата на един готвач с пороците, проклятия около скъпи бижута и подобни. Не е ясно защо авторите слагат знак за равенство между произхода на живота и хипотезите за мултивселената при положение, че това са две напълно различни неща. Наука просто липсва.

В списанието са застъпени две основни окултни теми. Първата е вече споменатата тема за диамант, който носи тежко проклятие. Става дума за диаманта “Хоуп” с произход Индия, който носи името на своя собственик. Според легенда той е бил третото око на статуя на богинята Кали – богиня на смъртта и разрушението. През 17 век е пренесен в Европа от френски търговец, който го продава на Луи XIV. Френският търговец умира след разкъсване от кучета, кралят си навяхва единия крак, получава тежка инфекция и умира. Диамантът е наследен от известната Мария Антоанета, която е обезглавена. Списъкът с жертви е доста дълъг и до днес, а историята очевидно е достатъчно интересна, макар и ненаучна, за да бъде добавена в списанието.

Втората окултна тема включва опасни текстове, които не трябва да бъдат докосвани от човешка ръка. За самите текстове или книги се твърди, че са на Сатаната и са виновни за смъртта на своите автори и притежатели. Някои от четивата са били унищожавани след ужасяващи събития, а това допълнително подсилва мистиката. Новото издание очевидно залага на окултното, защото хората са привлечени от него. Те харесват мистиката и непознатото. Те продават. Някои от текстовете можели да бъдат четени само от ангели и архангели…

Световните конспирации е също основа тема в първия брой. Първата е тази за случилото се на 11 септември. Една от най-дъвканите теми. И макар редакторите да са решили да всеят малко съмнения, различни учени и строителни специалисти многократно разбиваха през годините всеки един популярен мит, но сякаш тук това не е интересно. А уж идеята на всеки един вид журналистика е представяне на всички гледни точки. Къде е строго научната?

Втората категория конспирации, която е добре застъпена, цели да всее съмнения в космическите постижения на човечеството. Естествено първо се хвърлят съмнения в организацията (НАСА), до която много малко хора имат достъп, защото все пак нужният ценз е прекалено голям. Хората по природа не харесват и се съмняват във всичко недостъпно и непознато. Естествено няма как да бъде подмината и най-популярната космическа конспирация – стъпвал ли е човек на Луната? Интересното е, че списанието не е категорично в позицията си, а по-скоро поставя под съмнение кацането.

Естествено чрез подобни абсурдни текстове се отваря рекламно поле за дори по-абсурдни книги – Конспирацията “Ротшилд”.

В списанието има и малко източна екзотика, която е представена от историята на дервишите, които в случая могат да се самолекуват. В списанието специално се разглежда седенето с кръстосани крака в поза лотос и медитирането като метод за забавяне на дишането, което пък предполагаемо носи (недоказани) лечебни ефекти. В това списание, с подчертано научни претенции, се твърди, че тялото има два големи енергийни кръга. По време на медитирането в основата на тялото циркулира минимално количество енергия, а по-голямата част е насочена към гръбнака и мозъка. Изключителни небивалици… Но каква е тази енергия?

Би било много хубаво, ако издателите на 24 часа загърбят жаждата си за лесна печалба надявайки се да я постигнат на гърба на един гигант. Ако искат да възродят истинското списание, то трябва да бъде максимално близко до оригинала. Към момента в единствения брой науката определено липсва. Тя е заменена от сензации, конспирации, ненаучни теми и леки истории. Може би това продава по принцип, но не това очаква почитателите от въпросното списание. А не е като да няма важни постижения в научната сфера, особено в седмицата на Нобеловите награди. Феновете на научната журналистика са изключително критични и работещите в медиите трябва да знаят как да задоволят техните претенции.

В списанието може и да няма сериозна наука, може да няма типичните забавни игри, може и да няма популярна фантастика, но има добре развита биография на мафиота Пабло Ескобар… Но все пак и биографията на мафиотите е аспект от историческата наука?

Нека загърбим окултното и да го заместим с обикновена и твърда наука! Към този момент не мога да препоръчам на никого да си купи това списание. Препоръката ми ще се промени, ако списанието направи рязък завой към истинската наука. Нека не забравяме, че е изключително лесно да трупаш читателска маса с евтини сензации. Трудното е да го правиш с наука, която трябва да я предоставиш по един лесен за усвояване начин.