Какво не харесвам в новата вълна на некачествена българска музика?

Не съм изкуствовед, не разбирам от литература, музика, рисуване и други изкуства, но съм любител на музиката и като такъв не мога да не отбележа, че модерната българска вълна, която ни “превзема”, е с все по-силно влошаващо се качество, което е много жалко. Ако трябва да опишем тази вълна с една фраза (слоган, мото), то това е “По-добра от чалагата”. Или поне така твърдят авторите и изпълнителите. Някои от тях смятат, че създават много по-качествен продукт от своите поп-фолк конкуренти, граничещ почти с високо изкуство, но не такава е действителността.

Ако се вникне по-дълбоко в текстовете, може да се установи, че при създаването им са използвани идентични похвати, а темите най-често се ограничават до “любов“. Може би най-изтърканата тема в музикалната индустрия. Сякаш светът се изчерпва само с това. А кои са най-дразнещите похвати, които се използват?

Неадекватно римуване и текст с никакъв смисъл

Първото нещо, което прави веднага впечатление в текстовете на новите “party хитове” е, че римуването е широко застъпено. По правило римуването е повтаряне на еднакви звукови групи през определен интервал. Използването на рими в един художествен текст е истинско изпитание и показва таланта, майсторството на един автор. Добрият автор създава рими с лекота, сякаш те са напълно естествен завършек на един стих. Това превръща поредицата от думи в истински художествен шедьовър и показва богатата езикова култура. Когато авторът не е особено добър, той цели да завърши стиховете непременно и на всяка цена с рима. По този начин получените рими звучат изкуствено, пресилено, неадекватно.

В посочения пример разглеждаме песента “Хавана” на известно мъжко, българско дуо. Личи си отдалеч насилственото, неестественото римуване, което неясно защо се използва в края на абсолютно всеки стих. Честата употреба на рими, насищането на текста с тях сваля рязко качеството на текста. Но трябва да се отбележи, че това е характерно не само за разглежданата песен и за посочените изпълнители.

Още по-неадекватно е съдържанието на текста. В него от нищото е вмъкнато името на “Карлос Сантана” без някаква конкретна цел. Може би защото името му звучи леко “кубинско” (все пак Хавана е столица на Куба), но всъщност той е американски рок изпълнител от мексикански произход. След това “Сантана” се римува с “Мария Хуана”, което отново е неадекватно, защото това име не носи никаква смислова стойност на текста. Следва израза “Хакуна матата“, който всъщност е от детски анимационен сериал и е на суахили и няма нищо общо с Куба. Римата е завършена с “Фиеста маняна”, който е популярен испански израз.

От далече се вижда колко голяма немощ показва авторът на текста. Той просто нарежда близки по звучене думи, които се напасват идеално, но нямат никаква логическа връзка помежду си. Това не е изкуство, това не е музикален шедьовър. С подобен текст никой не трябва да се хвали.

Нощта*. Допуснал съм грешка и не съм си проверил източника на текста: https://tekstove.info/lyric/view/37521

Метафори и отново никакъв смисъл

Метафората е често използван похват за изразяване сред модерните изпълнители. Лошото е, че този метод е прекалено труден за използване в популярната музика и почти винаги води до провал, ако не си добър текстописец, а и се рискува част от публиката да не разбере излъченото послание. Затова някои изпълнители се принуждават да използват абсурдно прости метафори.

Разбира се в метафорите няма нищо лошо. Те са в основата на поезията. Тя се използва най-често, за да ни просветли, да ни научни на нещо, което не сме знаели или подозирали. Шекспир например е написал, че „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“. В този цитат Шекспир описва по един красив начин, че светът и съществуването ни са ограничени, а ние пребиваваме просто временно в него.

В своята песен Криско се опитва да придаде високо качество и поетичност на текста с метофори от сорта на „всяка събота ми е като 8-ми декември“, с което съобщава, че прави в почивните дни това, което прави и всеки друг – забавлява се. Метафората не е добра, по-скоро е повърхностна, определено не е поетична и определено с нея песента не се извисява над конкурентните поп-фолк текстове, които авторът толкова не харесва.

Забелязахте ли, че и в авторските текстове на Криско критиката за неадекватното римуване също важи?

Неадекватни сравнения и отново никакъв смисъл

Третият основен похват, който се използва често, е сравнението. Обикновено сравненията са толкова неадекватни, че дори се губи смисъл, макар заветната цел отново е да се демонстрира някаква лиричност и високо качество. В конкретния пример в последната си песен братята Пламен и Иво смятат, че жена може да ги захапе като медуза. Не е ясно как хапят медузите при положение, че от анатомична гледна точка това няма как да се случи.

В никакъв случай не може да се каже, че изпълнителите не са талантливи. Всъщност те са доказали, че могат да пеят добре, но подобни текстове не им дават да покажат пълните си възможности и определено не им позволяват да се похвалят с продукция с високо качество.

За финал ви поздравявам с песен на искрата, която се откроява с уникален текст! Ту-ту-ту…