НЕнаука
Член-кор. проф. д.ик.н. инж. Венелин Кръстев Терзиев – абсурдът в науката и на академизма в България

Член-кор. проф. д.ик.н. инж. Венелин Кръстев Терзиев – абсурдът в науката и на академизма в България

МОН от години е погълнато в хаос, а това се дължи на методa „проба-грешка“, чрез който се управлява. Създават се политики без никаква перспектива или прогноза за очакваните резултати. Сякаш се запушват течове, а в резултат се появяват нови и нови. Това води до редица абсурди. Преди почти 10 години след промяна в законите се създадоха стотици нови професори, от които нямаме нужда – грешка, която всеки сочи с пръст. Парите за наука се раздават на фирми за плетене на чорапи, а неадекватната финансова политика в министерството кара научни работници и преподаватели в сферата на педагогическите науки да напускат и да попълват местата за детски учители, защото като учени имат по-ниски доходи. Учителската професия не е лоша, но ще дойде моментът, в който няма да има кой да създава учители поради ниското възнаграждение.

Един от новите абсурди в системата се е материализирал в реален човек. Става дума за член-кор. проф. д.ик.н. инж. Венелин Кръстев Терзиев, който е събирателен образ на всичко лошо в академичния свят на България, който се регулира от МОН. Той е единственият човек не само в България, но и в света, който е едновременно професор в три различни университета по три различни направления, веднъж е „доктор по“ (популярно наричано малък доктор) и има три степени „доктор на науките“  (популярно като голям доктор) в три различни направления. Всичко това в рамките на само 4 години. Да! За 4 години!

Кратка биографична справка

Венелин пише  първите редове в своята научна автобиография още през 1997 година, когато става инженер по химични технологии от университета “Проф. Асен Златаров”, Бургас. Завършил е и допълнителна квалификация, която му дава право да преподава химия на ученици. През същата година придобива и някаква икономическа квалификация (видно от написаното в researchgate). Започва работа в град Ветево (русенско), но не като химик, а като служител в службата по заетостта. Почти година по-късно печели конкурс и оглавява Национална служба по заетостта, София. Две години по-късно е уволнен поради политически причини – новата власт има практика да уволнява кадри и да слага свои хора на местата им. Завръща се в Русе, където става административен директор на частна фирма. Три месеца по-късно става изпълнителен директор. За да си разнообрази живота през 2012 година записва докторантура при Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”. Към момента е управител на фирма СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ АД и е професор в различни университети (1, 2).

Untitled

Парадоксът в българския академизъм

Кратка справка в НЦИД (Национален център за информация и документация) показва следната любопитна научна кариера (3).

-        02.07.2014 година – придобиване на научна и образователна степен „доктор“ в направление „Икономика“ от ВСУ.

-        24.11.2014 година – придобиване на научна степен „доктор на науките“ в направление „Национална сигурност“ от НВУ „Васил Левски“, Велико Търново.

-        29.09.2015 година – печели конкурс за професор в направление „Архитектура, строителство и геодезия“ при Русенски университет.

-        07.10.2015 година – придобива втора степен „доктор на науките“, но в направление „Икономика“ от Стопанска академия, Свищов.

-        06.07.2016 година – печели конкурс за професор в направление „Национална сигурност“ при НВУ „Васил Левски“, Велико Търново.

-        13.02.2017 година – печели конкурс за професор в направление „Администрация и управление“ при Висше училище по телекомуникации и пощи, София.

-        30.01.2018 година – придобива трета научна степен „доктор на науките“, но в направление „Социални дейности“ от БСУ.

banner-ciela-website

Това, което не просто прави впечатление, а направо вади очи е, че в рамките на 4 години той извършва немислимото, което показва, че или е гений от ранга на Айнщайн или просто има нещо много сбъркано със системата, дори нещо незаконно. Обикновено изработването на един стойностен дисертационен труд изисква 3 години, а понякога и не стигат. В този случай обаче, Венелин в рамките на 4 години защитава 1 докторска дисертация, 3 дисертации за „доктор на науките“ и „печели“ три конкурса за професор, а най-странното е, че всички са в различни направления.

Къде е проблемът? Изработването на една обикновена дисертация изисква много усилия. Изработването на една дисертация, достойна за степента „доктор на науките“, изисква пъти повече усилия и пъти по-голям обем. Всичко това обаче той осъществява за 4 години при положение, че за някои истински учени дисертацията за „доктор на науките“ се явява събирателна за техния житейски труд и опит.

Как се става професор? Университетите по правило обявяват конкурси за свободни места за професори, ако имат нужда. Тогава от множество кандидати се избира най-добрият спрямо своето научно творчество. Проблемът е, че Венелин е професор едновременно по три различни направления (Администрация и управление, Национална сигурност и Архитектура, строителство и геодезия). Никой не може да ме убеди, че за 4 години той е създал нужния обем изследователски опит и статии за всяко едно от споменатите различни направления, за да придобие по законен начин титлите. В нормалните държави и в престижните университети (пълни) професори, бетонирано работно място в институцията, получават само изявените учени със сериозни научни постижения и то след много години усилен труд. В България за 4 години Венелин получава 3 подобни професорски места без никакви усилия. 3 места в напълно различни направления.

Трябва да се запитаме и друго, доста по-стряскащо. Какви хора преподават на студентите, бъдещите специалисти? Може ли да се смята Венелин за качествен преподавател, когато се е разтроил в три различни полета на изява, в които уменията му остават еднакво посредствени, вместо да се съсредоточи в едно направление и да се специализира в него. Как може един човек да преподава „Архитектура, строителство и геодезия“ и „Администрация и управление“ едновременно? А той по образование е инженер химик…

Последният щрих е,  който завършва образа е, че той е и „член кореспондент“ от някаква руска академия.

Игра на наука и цитати

Последният проблем на новия български Айнщайн е неговата научна продукция. На пръв поглед тя е сериозна – цели 900 научни статии (обикновено един професор има между 100-200 статии). Кратка справка в научните масиви разкрива, че той има внушителните (за България) 810 цитата на своите научни текстове. Проверка в Google scholar показва, че той дефакто няма истински цитати, а си е автоцитирал (самоцитирал) статиите в други негови статии. Така например според статистиката статията „Въздействие на политиките на пазара на труда за осигуряване на заетост“, която е публикувана в неизвестното издание „Ново знание“ има цели 75 цитата, които всъщност са автоцитати. Самият той се е цитирал, защото световната научна общност не се интересува от неговата научна продукция. Или с други думи – кипи безсмислен труд и имитация на наука.

Любовта към титли и звания е непонятна особено, когато те са просто думи без никаква стойност. Не се знае дали думите пред името му носят някакви ползи, но определено му отварят много работа, защото трябва да пише рецензии в три различни направления, от които едва ли има задълбочени познания.  Друга основна трудност е изписването на всички тези определения в една рецензия, защото то отнема време и е възможно да се допусне грешка.

Неприятното е, че подобни случаи обезценяват труда на младите учени, които наистина се скъсват от работа и се лишават от много, за да имат “д-р” пред името си. Днес явно и коза може да стане бакалавър, ако стъпи в двора на университет. Единствената спънка пък да стане магистър е финансова – скъпо е. А научните степени вече се раздават по 3 на промоция от Кауфланд.

Untitled

Използвани източници:

1) https://trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/

2) https://www.researchgate.net/profile/Venelin_Terziev

3) http://nacid.bg/bg/dissertations/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares