Наука
Не, таксите няма да спасят Рилските езера…

Не, таксите няма да спасят Рилските езера…

Изминалите прояви в някои природни местности в България накараха много хора да се възмутят от човешкото нехайство и безхаберие. Да танцуваш хора в едно плитко, планинско езеро и то напук на поставена забрана е всичко друго, но не и патриотична проява. Общественото недоволство накара някои познати екологични специалисти да произнесат тежката дума по проблема – Боян Рашев и Тома Белев.

Ако трябва да кажа съвсем честно какво мисля за публичните мнения и на двамата, то е по-скоро не много положително. Липсва всякаква адекватна аргументация, липсват научни данни по проблема, липсват всякакви данни, позовават се на лични истории, които дори не са от значение, а просто заемат излишно място в иначе дългите статии. Основен проблем е, че мненията са публикувани в единствената уважавана научна медия от мен – наука.офнюз. Тези текстове някак си не подхождат на този сайт, защото в тях липсва каквато и да е екологична експертиза.

Мнението на Боян Рашев е леко лобистко и смята, че прехвърлянето на управлението на парковете от публичния в частния сектор би решило проблема с екологията.  Събиране на такси от посетителите пък би ги дисциплинирало. Парковете щели да се възстановят от неизбежното унищожение. Дали? Разбира се това мнение е лично, не е защитено с аргументи, а с анекдоти. Прехвърлянето на отговорността за опазването на парка в случая няма да реши нито един проблем! Мнението на Белев пък е напълно противоположно на това на Рашев. И двете са в двете нежелани крайности, а никой не се интересува от истината.

Как реално влияе туризмът върху екологията на националните паркове?

Туризмът безспорно е една от най-големите и печеливши индустрии. Към момента все по-популярен е екотуризмът, при който хората искат да се любуват  на естествената, дива природа, но не осъзнават, че те допринасят към унищожението на иначе популярните паркове. Дори най-елементарни действия могат да навредят на екологията на местността – газене и унищожаване на растения, използване на всякакви моторни средства за транспорт, дори високо шумово замърсяване и други пагубни практики. Отрицателните ефекти на туризма върху парковете са определени като глобален проблем. Нека сме честни. Липса на антропогенно влияние има само там, където няма хора.

Трябва да се направи леко разграничение между туристите. Те могат да се разделят на две основни категории.

Меки екотуристи. Тази категория туристи са леко себични, егоцентрични, антропоцентрични – смятат, че те са най-важните същества на Земята. Поради тези причини знанията им по екология, опазване и унищожаване на природата са ограничени. Желанието им е да имат някакво взаимодействие с дивата природата не е огромно, но искат да се знае, че са били на конкретните места. Меките екотуристи предпочитат местата, които посещават, да са автоматизирани, да са богати на различни заведения за хранене и забавления, да има паркинг и тоалетна на всяко удобно място. Визитите им в природата са кратки и варират между 1-3 дни (Източник 1).

Планински български събор.

Планински български събор.

В своя анализ Рашев намеква, че ако парковете се управляват от частни инвеститори, това би съживило икономиката, което означава, че ще бъдат изградени именно подобни заведения и улеснения за меките туристи. Хижата ще се превърне в хотел, а до него втори, с разнообразие от заведения и опции за всякакъв вид улеснен транспорт, а защо не и разходка с АТВ, което е изключително пагубно за природата.

Един от абсурдните пример за влиянието на туризма и създадените удобства за туристите върху екологията е от Националния парк Горумара, Индия (може би най-популярния парк в страната). Всъщност в Индия е установено, че всички паркове са изправени пред безпрецедентна степен на деградация, загуба на биоразнообразие и изчерпване на всякакви ресурси. Дори някои незаконни дейности (като лов) не могат да бъдат забранени, а само намалени (бракониерство). Споменатият парк, за да се улесни достъпа на хора до него, е добре инфраструктурно обезпечен. За нещастие през 2013 година са били убити 23 слона – 18 от железопътния транспорт (който транспортира самите туристи) и 5 от бракониери (Източник 2).

Закоравелите екотуристи са втората разновидност, а тяхното негативно влияние върху околната среда е значително по-слабо. Обикновено тези хора имат силна връзка с околната среда и смятат, че трябва тя да се опази. Те предпочитат усилени физическа активност и близък контакт с природата (Източник 1). Но макар тези туристи да се опитват да се грижат за природата, всички оказват някакво негативно влияние. Това се отнася и за паневритмистите, и за хората, плажуващи върху дюни, които смятат, че щом са на палатки, значи не вредят на екологията.

Негативните ефекти от туризма се разделят в три основни категории:

-        Изразходване на природни ресурси.

-        Замърсяване.

-        Физическо увреждане.

Туризмът причинява ерозия на почвата, замърсява въздуха, причинява шумово замърсяване, промяна пагубно екосистемите.

С популяризирането на една дестинацията, тя започва да се пренасища с хора, а това е огромен проблем. Но това не просто уврежда парка, а дори понижава значително удовлетвореността на хората от една почивката в него (Връзка 3). Свръхпренаселването води до увеличаване на стреса и агресията у посетителите.

Постоянните посещения на туристи могат да увредят флората и фауната необратимо. Посетителите могат променят размножителните цикли на животните, както и тяхното естествено поведение (Връзка 4). Поведението на птиците и тяхното размножаване се променят, броят на животните спада, а в най-тежките случаи могат да изчезнат цели видове (Връзка 5).

Летателни апарати, коли, мотори, автобуси, бусчета, АТВ-та, шейни могат да причинят излишно шумово замърсяване. Тези шумове също променят естественото поведение на дивите животни. Иронията тук е, че туристите идват на подобни места именно, за да се порадват на тишината, природните звуци и красотата на дивата природа. Хищниците разчитат изключително много на слуха си, за да ловуват, а шумовото замърсяване им пречи значително на успехите (Връзка 6).

Друг важен проблем е замърсяването с боклуци. Когато се заговори за екология, хората винаги смятат, че този проблем засяга изхвърлянето на боклука. В този казус обаче разхвърляните боклуци в парка не представляват толкова заплаха за безопасността, а по-скоро увреждат естетичния вид на парка, което намалява удовлетворението на туристите. Много паркове се опитват да образоват посетителите си като ги запознават с политиката „Не оставяй следа след себе си“. Опитва се да се обясни на хората да не изхвърлят отпадъци (като храни или бутилки), а да ги прибират в чантите си, докато видят място за изхвърляне на боклук.

Упражняване на дейности от вида на походи, катерене, къмпингуване, използване на различни моторни средства влияе негативно върху парковете. Растения се унищожават, почвата ерозира, а цели екосистеми се унищожават, защото с увеличаване на броя на туристите все по-малко места остават диви и непокътнати ( Източник 3). Отъпкването е универсален проблем и се получава, когато един маршрут се използва постоянно от множество хора (Източник 7). Когато туристите се отбиват от основния път или го разширяват, щетите се увеличават. При потъпкването дори могат да се унищожат малките дървесни самоизрастъци, което вреди и на дървесната популация. Загубата на растителност означава загуба и на биомаса, което се отразява на растителноядната фауна. Всичко това просто води до застрашаване на биоразнообразието. Унищожаването на растителността стимулира и ерозията, която може да причини дори по-големи проблеми – свлачища, лавини и други. Обикновения турист може да си мисли, че той не оказва почти никакво влияние, но кумулативният на увеличаващия се брой туристи остава непоправими щети (Източник 8). Служителите в националния парк Йосемити в САЩ са изградили специална система, която да намали погазването на растителността и най-вече дървесните израстъци (Източник 9).

Интересното е, че в проучване след проучване във всички изследвани паркове се споменават абсолютно едни и същи проблеми, които остават нерешени. А в някои дори се споменава и вандализма към всичко останало. Засилващият се туристически натиск води до идентични последици на всяка една територия (Връзки 10, 11).

Да, много паркове имат входни такси, както и държавно финансиране, с които се опитват да възстановят естествения, див, недокоснат вид на околната среда, но по-скоро не много успешно. Това, което притеснява много хора е българската действителност. Страхът, че описаните намерения от избрания инвеститор ще се видоизменят и с цел да се достави максимално голямо удоволствие и комфорт на посетители, той ще унищожи допълнително средата и дори няма да е ясно дали ще прилага адекватни възстановителни мерки. Страхът е свързан и с държавата, защото тя се е доказала не само като лош стопанин, но и като лош контролен орган, който не си изпълнява функциите.

Истината е, че изборите пред Рилските езера са два. Да се опитаме да неутрализираме последиците от засилващият се туристически натиск, което най-вероятно просто ще забави унищожението или просто да наложим някакви тежки ограничения. Знаците Наска в Перу могат просто да бъдат наблюдавани от голямо разстояние, защото ако бъдат докоснати от хора, те ще бъдат унищожени.

Изборът е наш.


Цитирани източници:

1)      Weaver, David B. Ecotourism. Milton: John Wiley & Sons, 2001. Print.

2)      Mithun Ray, Partha Pratim De, P.K. Ryngnga, Anthropogenic Threats to Bio-Diversity in Gorumara National Park, West Bengal, India, International Journal of Ecology & Development™

3)      Butcher, Russell D. “Part 18: Threat After Threat.” Exploring Our National Historic Parks and Sites. Boulder, CO: Roberts Rinehart, 1997. 473-500. Print.

4)      Kreag, Glenn. The Impacts of Tourism. Duluth, MN: Sea Grant Minnesota, 2001. Print.

5)      Boo, Elizabeth. Ecotourism: the Potentials and Pitfalls. Vol. 1. Washington, D.C.: World Wildlife Fund, 1990. Print.

6)      Kirkwood, Scott. “Clearing Skies? | National Parks Conservation Association.” National Parks Conservation Association | Protecting Our National Parks for Future Generations. Web. 02 Apr. 2011.

7)      Newsome, David, Susan A. Moore, and Ross Kingston. Dowling. Natural Area Tourism: Ecology, Impacts, and Management. Clevedon: Channel View Publications, 2002. Print

8)      Hunter, Colin, and Howard Green. Tourism and the Environment: A Sustainable Relationship? London: Routledge, 1995. Print.

9)      Chiriboga, Elena. “Growing Numbers of People, Cars Causes Problems.” Our National Parks. 9 Dec. 2009. Web. 27 Mar. 2011

10)   Buckley, R. ; Pannell, J.; Environmental impacts of tourism and recreation in national parks and conservation reserves.; Journal of Tourism Studies 1990 Vol.1 No.1 pp.24-32 ref.72

11)   Environmental Impacts of Tourism on U.S. National Parks Chih-Yung Wang and Paul S. Miko Journal of Travel Research Vol 35, Issue 4, pp. 31 – 36 First Published April 1, 1997 https://doi.org/10.1177/004728759703500405

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares