Наука
Кои храни причиняват най-често инфекции и как да се предпазим

Кои храни причиняват най-често инфекции и как да се предпазим

В разгара на лятото сме, а то е сезон, който се свързва не само с плажове, слънце, забавление и море, но и инфекции. Но не полово предаваните инфекции са най-разпространени, а хранителните. Редовно всяко лято в новинарските емисии можем да слушаме за масови натравяния на деца в летни лагери. Плажните курорти са може би едни от най-рисковите места, защото там са събрани на едно място всички нужни фактори за бум на инфекциите, но не само вирусни, a и бактериални. Високите температури стимулират бурното развитие на патогенната микрофлора в не добре почистената, приготвената и съхранявана храна. Излагането на различни хранителни продукти в заведенията за бързо хранене на атмосферни условия (сосове, кетчуп, майонеза, царевица, плодове, сладоледи и други) също стимулира микробното развитие. Липсващата хигиена и в заведения, и на работещите също е фактор от огромно значение. Малката територия, която е населена от огромен брой хора с висока гъстота, стимулира разпространението на бактериални и на вирусни инфекции. Всички условия са налични за една кофти почивка.

Но кои храни са най-рискови? В България все още няма подобна статистика, която би била изключително полезна за прилагане на превантивни мерки, но можем да се позовем на резултатите от други страни.

В САЩ е установено, че всяка година се наблюдават 9.4 милиона случая на хранителни инфекции. В периода 2009 – 2014 година са описани 100 939 случая на подобни инфекции, като трябва да се отбележи, че това са само докладваните случаи, а тоталният брой е много по-голям. За този времеви период е имало и 145 смъртни случая, които подлежат на превенция, ако храната се консумира по адекватен начин. От техните данни става ясно, че най-рисковите храни са пилешко месо (12% от разболелите се), свинско (10%), семена и кълнове (10%), както и риба и млечни продукти (особено модерните сурови). Сред най-честите причинители на подобни инфекции са норовирусите (41%), различни представители на бактериалния вид Salmonella spp. (35%), Escherichia coli (5%), Clostridium perfringens (4%), Staphylococcus aureus (1%), Vibrio parahaemolyticus (1%) и Listeria monocytogenes (1%). Бактериалните инфекции са най-честият причинител на смъртните случаи – 82%.

Как да се предпазим от хранителни инфекции?

Дръжте храната охладена

Суровите меса, пилешко, риба и морски деликатеси трябва да са добре охладени/замразени при температури под 4°C. Приберете храната в хладилника не по-късно от два часа след нейното приготвяне. Изхвърлете всяка храна, която смятате, че се е развалила и е престояла прекалено дълго време при висока (стайна, лятна) температура.

Гответе месото добре и продължително

Хубаво е да се ползва термометър, за да се гарантира, че вътрешността на месото е достигнала минимум 75°C. При подобна температура се убиват всички патогенни, неспорообразуващи бактерии. При опушване на меса вътрешната температура трябва да достигне поне 110°C. Месата е хубаво да се сервират горещи.

Мийте си ръцете и продуктите

Всички пресни плодове и зеленчуци трябва да се мият обилно преди консумация. Ръцете също трябва да се мият преди докосване на продуктите и храната. Всички плотове и кухненски приспособления трябва да са идеално чисти.

Разделяне на суровото месо от сготвеното

Изхвърлете или третирайте термично всеки сос или марината, които са се докосвали до сурово месо. Съхранявайте месата в чисти съдове. Дръжте далеч суровото месо от храната за консумация. Не пипайте суровото и сготвеното месо с един и същи готварски инструмент.

Когато сте готвач в заведение, не пипайте храната на хората с голи ръце. Не аранжирайте храната с голи ръце. Видно от кулинарните предавания в българския ефир, готвачите имат навика да докосват сурови продукти и меса, а после и готовата храна, за да я аранжират (плейтнат), което си е класически пример за кръстосано замърсяване.

Хранителните инфекции не са просто едно случайно събитие, а резултат от поредица от човешки грешки.

Цитирана литература: Dewey-Mattia D, Manikonda K, Hall AJ, Wise ME, Crowe SJ. Surveillance for Foodborne Disease Outbreaks — United States, 2009–2015. MMWR Surveill Summ 2018;67(No. SS-10):1–11. DOI: http://dx.doi.org/10.15585/mmwr.ss6710a1

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares