Наука

Кои храни причиняват най-често инфекции и как да се предпазим

banner-ciela-website


В разгара на лятото сме, а то е сезон, който се свързва не само с плажове, слънце, забавление и море, но и инфекции. Но не полово предаваните инфекции са най-разпространени, а хранителните. Редовно всяко лято в новинарските емисии можем да слушаме за масови натравяния на деца в летни лагери. Плажните курорти са може би едни от най-рисковите места, защото там са събрани на едно място всички нужни фактори за бум на инфекциите, но не само вирусни, a и бактериални. Високите температури стимулират бурното развитие на патогенната микрофлора в не добре почистената, приготвената и съхранявана храна. Излагането на различни хранителни продукти в заведенията за бързо хранене на атмосферни условия (сосове, кетчуп, майонеза, царевица, плодове, сладоледи и други) също стимулира микробното развитие. Липсващата хигиена и в заведения, и на работещите също е фактор от огромно значение. Малката територия, която е населена от огромен брой хора с висока гъстота, стимулира разпространението на бактериални и на вирусни инфекции. Всички условия са налични за една кофти почивка.

Но кои храни са най-рискови? В България все още няма подобна статистика, която би била изключително полезна за прилагане на превантивни мерки, но можем да се позовем на резултатите от други страни.

В САЩ е установено, че всяка година се наблюдават 9.4 милиона случая на хранителни инфекции. В периода 2009 – 2014 година са описани 100 939 случая на подобни инфекции, като трябва да се отбележи, че това са само докладваните случаи, а тоталният брой е много по-голям. За този времеви период е имало и 145 смъртни случая, които подлежат на превенция, ако храната се консумира по адекватен начин. От техните данни става ясно, че най-рисковите храни са пилешко месо (12% от разболелите се), свинско (10%), семена и кълнове (10%), както и риба и млечни продукти (особено модерните сурови). Сред най-честите причинители на подобни инфекции са норовирусите (41%), различни представители на бактериалния вид Salmonella spp. (35%), Escherichia coli (5%), Clostridium perfringens (4%), Staphylococcus aureus (1%), Vibrio parahaemolyticus (1%) и Listeria monocytogenes (1%). Бактериалните инфекции са най-честият причинител на смъртните случаи – 82%.

Как да се предпазим от хранителни инфекции?

Дръжте храната охладена

Суровите меса, пилешко, риба и морски деликатеси трябва да са добре охладени/замразени при температури под 4°C. Приберете храната в хладилника не по-късно от два часа след нейното приготвяне. Изхвърлете всяка храна, която смятате, че се е развалила и е престояла прекалено дълго време при висока (стайна, лятна) температура.

Гответе месото добре и продължително

Хубаво е да се ползва термометър, за да се гарантира, че вътрешността на месото е достигнала минимум 75°C. При подобна температура се убиват всички патогенни, неспорообразуващи бактерии. При опушване на меса вътрешната температура трябва да достигне поне 110°C. Месата е хубаво да се сервират горещи.

Мийте си ръцете и продуктите

Всички пресни плодове и зеленчуци трябва да се мият обилно преди консумация. Ръцете също трябва да се мият преди докосване на продуктите и храната. Всички плотове и кухненски приспособления трябва да са идеално чисти.

Разделяне на суровото месо от сготвеното

Изхвърлете или третирайте термично всеки сос или марината, които са се докосвали до сурово месо. Съхранявайте месата в чисти съдове. Дръжте далеч суровото месо от храната за консумация. Не пипайте суровото и сготвеното месо с един и същи готварски инструмент.

Когато сте готвач в заведение, не пипайте храната на хората с голи ръце. Не аранжирайте храната с голи ръце. Видно от кулинарните предавания в българския ефир, готвачите имат навика да докосват сурови продукти и меса, а после и готовата храна, за да я аранжират (плейтнат), което си е класически пример за кръстосано замърсяване.

Хранителните инфекции не са просто едно случайно събитие, а резултат от поредица от човешки грешки.

Цитирана литература: Dewey-Mattia D, Manikonda K, Hall AJ, Wise ME, Crowe SJ. Surveillance for Foodborne Disease Outbreaks — United States, 2009–2015. MMWR Surveill Summ 2018;67(No. SS-10):1–11. DOI: http://dx.doi.org/10.15585/mmwr.ss6710a1

https://business.facebook.com/science.and.critical.thinking/
Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!

banner-ciela-website

Share this Story
Load More Related Articles
Load More By biologist
Load More In Наука

Facebook Comments

Check Also

Мръсен въздух (част 5): мръсният въздух прави SARS-COV-2 по-инфекциозен и смъртоносен

Научните изследвания относно замърсяването на въздуха са изключително ...

Facebook

shares