Наука
“Junk food” – всички са против нея, но никой не знае какво представлява

“Junk food” – всички са против нея, но никой не знае какво представлява

Борбата с “junk food” е световен феномен, като САЩ играе ролята на плашило – ако не предприемем някакви спешни мерки, хората ще заприличат на американците, които са масово с наднормено тегло. Това е движещата сила и в България – страхът, който ни кара да предприемаме необмислени действия и мерки. През годините рецептурниците в детските градини и училищата се променяха спрямо вижданията на авторитети за това какво трябва да ядат децата. Дори при децата влязоха “нутриционисти” със съмнителни познания в областта на храните. Въведоха се закони подобни продукти да не се продават на територията на учебните заведение и дори в определен периметър от тях. Многократно българското правителство съобщи, че ще налага много по-високи данъци върху подобни продукти. Но въпреки всички усилия, проблемът си остава. Защо?

Еленски бут – традиционен български продукт с високо съдържание на сол

Терминът “junk food” се употребява все по-често, а значението, което най-често носи, е нездравословна храна. В тази категория се причисляват продукти с определен хранителен състав или такива, които водят до определен метаболитен ефект. Често в тази категория влизат и продукти, които са произведени по определен начин или са били изложени на някои рискови екологични фактори. Всеки смята, че с редуциране на консумацията на тази категория храни ще спре епидемията от наднормено тегло, проблеми със сърдечносъдовата система и дори преждевременна смърт.

Въпреки тези тесни рамки, все още не съществува ясна дефиниция какво е „Джънк фуд“. Не съществува нормативен документ нито в САЩ, нито в ЕС, който ясно да дефинира тази категория продукти. Дефиниция на СЗО гласи, че тези храни са калорични, бедни на нутриенти, богати на мазнини, съдържат добавени захари и могат да съдържат много сол (1). Това определение идеално пасва на огромен брой артикули, които се произвеждат индустриално – чипсове, снаксове, вафли и подобни. Към тази дефиниция обаче спокойно могат да се причислят и продукти с естествено високо съдържание на мазнини или пък такива, които изискват големи количества сол при обработка и съхранение (като някои традиционни български колбаси и деликатеси). Много традиционни продукти от различни части на света имат високо съдържание на рисковите наситени мастни киселини, сол и дори добавени захари. Те също трябва да бъдат добавени към опасните храни. Но добавянето на всички тези продукти ще ограничи разнообразието и най-вече ще премахне някои традиционни храни, които са част от културното наследство на различни народи.

Парадоксалното е, че много от тези „опасни храни“ могат да оказват полезни ефекти върху здравето и дори да водят до изграждане на здравословни хранителни навици. Мащабно проучване е установило, че индивидите, които са следвали традиционни стилове на хранене, при които са консумирали мляко, месо, ферментирали млечни продукти, са приемали по-малко количество калории и са консумирали по-често свежи плодове и зеленчуци (2). Освен това консумацията на млечни продукти е била свързана с подобрен профил на плазмените липопротеини, концентрацията на тоталния и LDL холестерол се понижава (3).

Но съществуват и продукти (шоколад, захарни изделия), които нямат особена хранителна стойности, а по-скоро доставят удоволствие. Те се вписват идеално в дефиницията на СЗО. Здрави индивиди често ги консумират в малки количества, а пълната им забрана най-вероятно няма да доведе до сериозни положителни здравословни ефекти, а просто ще намали качеството на живот на хората – ще изпитват по-малко удоволствие от храната.

Настоящата ситуация поражда и друг интересен парадокс. Ястие от скъп ресторант може да съдържа хляб, месо, маруля, домат, кисели краставички и майонезен дресинг. Много прилича на меню от McDonalds, нали? Ако се замислим, дюнерите всъщност не са чак толкова нездравословни, особено ако махнем пържените картофки. Те също съдържат малко количество хляб; месо, което е изпечено на грил; зеленчуци. Колко голяма е разликата между бързата храна и скъпарските, но „здравословни“ ястия?

Теоретично погледнато продуктите, които са с огромно количество калории, много мазнини и сол, но са с ниска цена, трябва да се мятат за „junk food” по дефициния на СЗО. Но опитно е установено, че когато тези продукти се вкарат в училищната система на изключително бедни държави (като африканските), те предпазват децата от недохранване. Затова Уницеф подкрепя производството и разпространението в тези страни на продукт, който се произвежда основно от фъстъчено масло - Plumpy’Nut. Опасно е на подобни продукти директно да се хвърля етикет „нездравословна храна“ без да се установи какви са разпространението и консумацията им при различни условия.

От всичко казано до този момент трябва да се замислим дали полагането на огромни усилия тези храни да бъдат ограничени ще доведе до някакви сериозни положителни ефекти? Макар да се смята, че рекламирането на нездравословни продукти да увеличава тяхната консумация, наличните данни са доста разнородни относно ефектите от налагането на  ограничения (4). Много проучвания откриват статистически значима разлика в консумацията на рекламирани и нерекламирани храни, но значими клинични (здравословни) ефекти не се наблюдават (5).  По-важното е да се знае, че повишаването на цените на нездравословните храни може да редуцира до известна степен консумацията им, но никога няма да я прекрати. Най-потърпевши ще са бедните хора, които биха продължили да купуват тези храни или просто ще се пренасочат към други, но не задължително по-здравословни.

Трябва да се отбележи и че през последните години стана ясно, че не може да се смята по презумпция, че високият прием на сол води до покачване на кръвното налягане. Всъщност от огромно значение е генетиката на всеки индивид, която влияе пряко върху функцията на бъбреците, а не само какво е консумираното количество сол (6). Дори понижаването и премахването на солта от диетата може да е опасно.

Хубаво е всички да разберат, че спрямо наличните определения и факти можем да заключим, че е възможно да поставим всяка една храна в категорията на нездравословните или на здравословните продукти. Все по-често се налага идеята, че що се касае проблемите с наднорменото тегло терминът „нездравословна храна“ е безсмислен и трябва да се обърне внимание на „нездравословния начин на хранене“ и като цяла на „нездравословния начин на живот“.

Цитирана литература:

1)      Kavle JA, Mehanna S, Saleh G, Fouad MA, Ramzy M, Hamed D et al. Exploring why junk foods are „essential‟ foods and how culturally tailored recommendations improved feeding in Egyptian children. Matern Child Nutr 2015; 11: 346–70.

2)      Emmett PM, Jones LR, Northstone K. Dietary patterns in the Avon Longitudinal Study of Parents and Children. Nutr Rev 2015; 73 Suppl 3: 207–30.

3)      Astrup A. A changing view on saturated fatty acids and dairy: from enemy to friend. Am J Clin Nutr 2014; 100: 1407–8.

4)      Franck C, Grandi SM, Eisenberg MJ. Taxing junk food to counter obesity. Am J Public Health 2013; 103: 1949–53.

5)      Powell LM, Chaloupka FJ. Food prices and obesity: Evidence and policy implications for taxes and subsidies. Milbank Q 2009; 87: 229–57.

6)      Morris RC, Schmidlin O, Sebastian A, Tanaka M, Kurtz TW. Vasodysfunction That Involves Renal Vasodysfunction, Not Abnormally Increased Renal Retention of Sodium, Accounts for the Initiation of Salt-Induced Hypertension. Circulation 2016.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares