Последният случай на Ебола, който ни кара да се замислим за инфекциите, епидемиите и огнищата

През периода 2013-2016 година Африка, а и целият свят преживяха най-тежката епидемия от Ебола. Вирусът – причинител е изключително заразен и към този момент нямаше налични мерки за превенция. Заболяването протича в началото като обикновена грипна инфекция, а в последствие започват обилни кръвоизливи от всяка част на тялото, което може да доведе и до евентуална смърт. Смъртността може да достигне до 90% (изключително висока). Именно поради високата смъртност и инфекциозност вирусът е смятан за потенциален масов убиец и е бил част от сюжетите на много филми. За сравнение популярния вирус, който причинява чума по дребните животни (популярен през изминалите дни) има смъртност от до 100%, но сякаш тогава това не беше толкова стряскащо за хората.

Макар локална, в борбата с Ебола  участваха хора от цял свят. Инфектираните са били 28 616, а починалите 11 310, което означава, че смъртността е била около 40%. Тъжното е, че 10% от жертвите са били медицински персонал – здрави хора, които са се заразили докато са помагали на болните. Положените усилия дават резултат и бавно всичко се нормализира. Или така поне смятаха повечето хора.

Преди дни в престижния медицински журнал The Lancet бе публикуван случай на жена, която е била инфектирана от вируса на Ебола по време на епидемията, както и нейният съпруг, момче на 15 години и друго на 8. Момчето на 15 години почива, а останалата част на семейството се възстановява (1).

Макар въпросната жена да се е възстановила напълно, години по-късно инфекцията се завръща с пълна сила, а освен това тя заразява отново и семейството си.  В публикуваната статия се описва първия случай на предаване на вируса от вече излекуван индивид (без симптоми) към друг.

И преди е имало данни, че дори при излекуване, инфекцията може да се завърне с пълна сила. Дори при пълно възстановяване, дори при липсващи симптоми вирусни частици са били откривани в семенна течност, кърма, ликвор и дори във вътрешността на очите. Има дори докладван случай на промяна на цвета на очите от син в зелен именно благодарение на вируса. В друго проучване е установено, че мъж е бил преносител на вируса 565 дни след своето излекуване и без никакви симптоми (2).

Всичко това подсказва, че е възможно някои болни никога да не могат да бъдат възстановени напълно и макар да са без симптоми, те могат да бъдат преносители на вируса, което означава, че могат да са ходеща заплаха за близките си хора. Най-малко подобна съдба причинява изключителен дискомфорт.

Тази история трябва да подскаже на всички интернет специалисти по епидемиология и вирусология, че понякога една инфекция не може да бъде напълно овладяна. И докато при хората крайни мерки не могат да бъдат предприети, то при животните превантивното убиване, с цел ограничаване на разпространението на един изключително инфекциозен патоген, е една напълно адекватна мярка. Нека никога не забравяме, че дори привидно здравите животни, които са без симптоми, могат да са преносители на патогена и да го разпространяват.

1) Persistence of Ebola virus after the end of widespread transmission in Liberia: an outbreak report Dokubo, Emily Kainne et al. The Lancet Infectious Diseases , Volume 0 , Issue 0 ,

2) Prevention of sexual transmission of Ebola in Liberia through a national semen testing and counselling programme for survivors: an analysis of Ebola virus RNA results and behavioural data Soka, Moses J et al. The Lancet Global Health , Volume 4 , Issue 10 , e736 – e743

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!