Грешната представа, че храната лекува и предпазва от рак

Българите сме компетентни във всяка една тема. Разбираме от „мач“, разбираме от политика, дори знаем как се овладяват вирусни епидемии – все пак най-много разбираме от медицина. Всеки знае поне по 1 алтернативен лек за всяко едно заболяване, а в тайните лечебни фейсбук групи рак се лекува със салати, зеленчуци, плодове, билки и всякакви  други хранителни продукти. Хем вкусно, хем полезно, хем безболезнено, но дали е ефективно? Проф. Мермерски би казал “Да“, а истинската наука?

Ракът е заболяване, което събужда страха у хората, затова не е изненадващо защо те търсят всякакви начини, за да редуцират риска от появата и развитието му. Храненето е познато и споделено изживяване, което го прави популярна тема при обсъждането на методи за превенция в медиите. Вниманието на хората бива привличано от звучни и предизвикателни заглавия. В тях храната често е представяна като „противоракова“ и такава с почти магически способности, които могат да излекуват всяка форма на злокачествено заболяване. Но дали наистина съществуват магически храни? Съществуват ли достатъчно доказателства, които да подкрепят тези смели претенции?

Едно от най-популярните предавания в САЩ, което е много подобно на това на „На кафе“ (предаването на Dr. Oz – класически измамник) преди години представи „Антираковата диета“, според която червеният лук, ендивия (вид цикория) и лаврак са храни, с антираково действие, които могат да понижат риска от развитие на рак на яйчниците с до 75%. Твърди се, че в ендивия се съдържа кемпферол – флавоноид, който може да стартира апоптоза (програмирана клетъчна смърт) в раковите клетки и може да инхибира прогресията на заболяването (1). Такива антиракови свойства са докладвани само в едно проучване, в което са изследвани 39 храни, но вариацията може да е толкова голяма, че „наблюдаваното“ антираково действие може да е просто чиста случайност (2). Открито е и че консумацията на зеленчуци (къдраво зеле, спанак), които дори съдържат повече кемпферол, не води до понижаване на рисковете от развитие на рак на яйчниците.

За флавоноидите в червения лук също е смятано, че могат да предпазят жените от рак на яйчниците. Редуциран риск от развитие на въпросното заболяване, който е свързан с висока консумация на червен лук, е докладван в едно проучване (3). Други 3 (значително по-мащабни) не са открили подобна връзка (4, 5, 6). Изрично се препоръчва консумацията на червен лук, а не на бял или жълт заради предполагаемото по-високо съдържание на споменатите нутриенти, но това е по-скоро под въпрос. Установено е, че някои сортове жълт лук имат най-високо съдържание на флавоноиди до 68.2 mg в 100 g (7).

Лавракът е смятан, че има антиракови свойства поради високото си съдържание на омега-3 мастни киселини, за които се твърди, че имат антиангиогенни свойства (инхибира се образуването на нови кръвоносни съдове най-вече в злокачественото образувание). Но отново липсват убедителни доказателства за връзката между рака (рак на яйчниците) и консумацията на риба (8). Отново и тази храна (лавракът) не е най-добър избор като източник на споменатите нутриенти – полезни мастни киселини. Дори сьомгата е по-добър източник (9).

Медийното покритие на тези чудодейни храни е често просто маркетингов инструмент. Историите за тези храни продават списания, гарантират кликове и най-вече – продават рекламни позиции. Хранителната индустрия често спонсорира проучвания, които да покажат, че храните или продуктите им превъзхождат останалите, което увеличава продажбите. В реалността обаче ние не консумираме един единствен продукт всеки ден. Когато се оценят антираковите качества на храната ни, трябва да оценяваме цялостно диетата, както и самият начин на живот, който водим. От основно значение са физическата активност, генетичните, епигенетични фактори и други.

Храните и хранителните компоненти, които консумираме могат да имат синергични или антагонистични ефекти върху здравето. Например сенникоцветните зеленчуци (моркови, целина, пащърнак) редуцират активността на цитохромите (ензими, които извършват естествената детоксикация), а кръстоцветните зеленчуци (броколи, зеле и други) подсилват активността им (10).

Взаимодействието между отделните храни и хранителни продукти, както и консумираните количества, може да окажат положителни или негативни ефекти. Консумацията на умерени количества алкохол може да понижи риска от развитие на сърдечносъдови заболявания, но увеличава увеличава риска от развитие на рак на гърдата (11, 12). Вече стана ясно, че лавракът е добър източник на омега-3 мастни киселини, но освен това може да е източник на високи количества живак.

Генетичният фактор също е от огромно значение. Индивидуални генетични различия могат да доведат до разлики в ефектите върху здравето при определени хранителни практики. Например хора с определен генотип спрямо ензима метилентетрахидрофолат редуктаза страдат от повишен риск от развитие на определени видове рак, ако са в състояние на дефицит на фолиева киселина. В същото време ползите за тялото могат да са по-големи при увеличена консумацията на въпросната киселина (13).

Нужно е да се проведат множество видове проучвания, за да се оцени влиянието на диетите върху превенцията на рака, но в едно трябва да сме сигурни – няма перфектен дизайн на проучване. Да се правят заключения, които се основават на едно проучване или на няколко, но с идентичен дизайн, игнорира важността на ограниченията, които са характерни за тях. Огромните наблюдателни проучвания са полезни за генериране на хипотези или за проверка дали откритията, които са направени в лабораторни условия, са общовалидни и в реална среда. Анализът на тези изследвания често е ограничаван от различни екологични или лайфстайл фактори. Често информация за хранителния режим се получавал чрез въпросници, в които данните могат да са изключително неточни. От друга страна някои изследвания се фокусират само върху една храна или само върху едно вещество, но изследваните условия никога не отговарят на реалността и хранителните режими на хората.  Самите проучвания са много трудоемки, нуждаят се от богата представителна извадка, което може да не позволи да се установят ефектите на конкретни хранителни вещества върху здравето. Ракът от своя страна е по-скоро рядко заболяване, което протича дълго време и трудно може да бъде изследвано адекватно от повечето краткотрайни проучвания.

Учените от сферата на хранителните науки и епидемиолозите трябва да са наясно със здравните съобщения, които се вадят извън контекст от проучванията им и се превръщат в сензация. Наличните ревюта и мета анализи, които изучават наличната връзка между храните и рака, се фокусират само върху единични храни и по-скоро нутриенти, а отправяните здравни съвети засягат цялостния хранителен режим. Хората се нуждаят от по-добър и по-качествен източник на подобна информация, но и насоки как да поддържат идеално тегло, да спортуват често и да избягват заседал начин на живот.

Оригинална статия: Inoue-Choi M, Oppeneer S, Robien K. Reality check: no such thing as a miracle food. Nutrition and cancer. 2013;65(2):165-168. doi:10.1080/01635581.2013.748921.

1)      Mommers M, Schouten LJ, Goldbohm RA, van den Brandt PA. Consumption of vegetables and fruits and risk of ovarian carcinoma. Cancer. 2005; 104(7):1512–1519. [PubMed: 16104037]

2)      Rothman, KJ.; Greenland, S.; Lash, TL., editors. Modern Epidemiology. Third ed.. Lippincott, Williams & Wilkins; Philadelphia: 2008

3)      Galeone C, Pelucchi C, Levi F, Negri E, Franceschi S, et al. Onion and garlic use and human cancer. Am J Clin Nutr. 2006; 84(5):1027–1032. [PubMed: 17093154]

4)      Schulz M, Lahmann PH, Boeing H, Hoffmann K, Allen N, et al. Fruit and vegetable consumption and risk of epithelial ovarian cancer: the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2005; 14(11 Pt 1):2531–2535. [PubMed: 16284374]

5)      Rossi M, Negri E, Lagiou P, Talamini R, Dal Maso L, et al. Flavonoids and ovarian cancer risk: A case-control study in Italy. Int J Cancer. 2008; 123(4):895–898. [PubMed: 18491402]

6)      Gates MA, Tworoger SS, Hecht JL, De Vivo I, Rosner B, et al. A prospective study of dietary flavonoid intake and incidence of epithelial ovarian cancer. Int J Cancer. 2007; 121(10):2225– 2232. [PubMed: 17471564]

7)      Yang J, Meyers KJ, van der Heide J, Liu RH. Varietal differences in phenolic content and antioxidant and antiproliferative activities of onions. J Agric Food Chem. 2004; 52(22):6787– 6793. [PubMed: 15506817]

8)      Kolahdooz F, van der Pols JC, Bain CJ, Marks GC, Hughes MC, et al. Meat, fish, and ovarian cancer risk: Results from 2 Australian case-control studies, a systematic review, and metaanalysis. Am J Clin Nutr. 2010; 91(6):1752–1763. [PubMed: 20392889]

9)      U.S. Department of Agriculture. Agricultural Research Service. USDA National Nutrient Database for Standard Reference, Release 24. Nutrient Data Laboratory Home Page. 2011. http:// www.ars.usda.gov/ba/bhnrc/ndl

10)   Peterson S, Schwarz Y, Li SS, Li L, King IB, et al. CYP1A2, GSTM1, and GSTT1 polymorphisms and diet effects on CYP1A2 activity in a crossover feeding trial. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2009; 18(11):3118–3125. [PubMed: 19843669]

11)   Brien SE, Ronksley PE, Turner BJ, Mukamal KJ, Ghali WA. Effect of alcohol consumption on biological markers associated with risk of coronary heart disease: systematic review and metaanalysis of interventional studies. BMJ. 2011; 342:d636. [PubMed: 21343206]

12)   Singletary KW, Gapstur SM. Alcohol and breast cancer: review of epidemiologic and experimental evidence and potential mechanisms. JAMA. 2001; 286(17):2143–2151. [PubMed: 11694156]

13)   Galeone C, Pelucchi C, Levi F, Negri E, Franceschi S, et al. Onion and garlic use and human cancer. Am J Clin Nutr. 2006; 84(5):1027–1032. [PubMed: 17093154]

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!