Валсартан – една неуспешна истерия

На всички ни е ясно, че медиите не се стараят да отразят максимално точно и напълно безпристрастно една ситуация. Акцентите често падат върху негативните новини, върху тежките инциденти, върху неприятните случки, защото те са натоварени със силна емоция. От една страна медиите целят да предизвикат в зрителя чувство на умиление или състрадание, а от друга паралелно да предизвикат гняв спрямо неизвестен извършител (всички са невинни до доказване на противното). Именно тази паралелна, емоционална стратегия повишава гледаемостта, повишава кликовете, а това означава и повече постъпления от реклами. Един от най-фрапиращите примери от близкото минало бе, когато журналисти от двете най-големи телевизии нарушиха журналистическата етика, прескочиха огражденията, снимаха и гонеха за интервю хора, които току що излизаха от катастрофирал автобус с въпроси: „Как се чувствате?“. А да се предложи помощ? Никой не търси обективната истина, а просто пошлата сензация.

През последните години регулярно, през равни интервали от време в общественото пространство се правеха опити за всяване на паника с от абсурдни по-абсурдни случаи:

–        Червени портокали, които са инжектирани с кръв, заразена със ХИВ, а всъщност се оказа, че цветът е  сортова специфичност.

–        Месни продукти, които са пълни с несъществуващия ензим трансБутаминаза, който би превърнал стомаха ни в кюфте.

–        Лютеница с наркотици.

–        Яйца с фипронил.

–        Вода с радиация.

–        Ваксини с… нищо. Просто бяха внос от Турция – удар по националната гордост.

Какво е общото между всички тези случаи, както и много други? В началото всички изпадат в истерия, докато някой не си направи труда да потърси истината. Почти никога медиите не търсят истината, а го правят трети, независими лица. А уж трябва да се проверяват източниците.

Последният подобен случай е с лекарствата против високо кръвно, които предполагаемо имат минимално замърсяване с вторичен продукт при произвoдството.

Какво се случи?

Въпросният медикамент Valsartan доскоро е принадлежал на фармацевтичният гигант Novartis. След падането на патента, различни компании са започнали да произвеждат генерични вариации, което всъщност е добре за крайния потребител. При регулярна проверка е било установено, че китайският производител Zhejiang Huahai Pharmaceuticals, който произвежда активната субстанция, е допуснал в продукта да има наличие на неспоменати, но минимални количества от веществото N-нитросодиметиламин (NDMA). Китайският производител споделя, че това се дължи на промяна в производствената технология, при което са се продуцирали минимални количества от вторичния продукт. Novartis споделя в изявление, че количествата на замърсителя са толкова малки в лекарството, че те не представляват риск за здравето на пациентите и не променят ефикасността на продукта (1).

Притесненията на всички регулаторни органи идват от факта, че има данни предимно получени след експерименти върху лабораторни животни, които посочват, че е възможно при продължителен прием да се образуват туморни формации. При плъхове е установено, че някаква опасност за живота настъпва при ежедневно консумиране на 1 мг/кг телесно тегло NDMA в продължение на над 800 дни.  За един 60 килограмов човек това означава, че с години трябва да поглъща всекидневно хапче с по 60 мг от активното вещество. И тук настъпва тънкият момент. Имайки предвид, че притеснителният NDMA се е образувал като вторично вещество в по-малки количества при производството на лекарственото вещество, то няма как в хапче с 5/10/100 мг  валсартан, да има повече NDMA от активната субстанция. Няма как в хапче с 5 мг валсартан да има 60 мг NDMA. Въпреки очевидно ниските рискове, европейските контролни органи са решили да изтеглят проблемните партиди. Това е директно прилагане  на принципа на предпазливостта – да се премахне всеки риск бе значение колко малък е той. По-добре е да сме сигурни и спокойни (2).

Трябва да се отбележи, че не всички медикаменти на пазара и дори не всички партиди са замърсени, което трябва да успокои притесняващите се хора.

Тук обаче трябва да се направи сравнение с хранителните източници на нитрозо съединения и най-вече NDMA. Става ясно, че например някои естествено сушени японски риби могат да имат до 9 мг/кг NDMA, а тоталното количество нитрозо съединения може да надхвърли в други храни 17,7 мг/кг. Или с други думи – естественото количество в някои храни понякога (рядко) може  да е значително (2).

Вече някои фармацевти правилно споменаха, че подобни съединения се образуват естествено в храните и зеленчуците. Голямото количество нитрити може да доведе до образуване и на  различни нитрозо съединения. Тук трябва да се спомене, че NDMA е сред най-слабо потентните от целия спектър.

Как НОВА телевизия се опитаха да всеят паника?

На 7 юли НОВА (link) решиха да изкоментират темата с помощта на поканения фармацевт Стефан Минков. Специалистът се опитваше със всякакви сили да обясни, че място за паника няма и не трябва да се създават истерии. Запитани лекари от журналистите също споделят същата теза, че хората не са застрашени и не трябва да се притесняват. По-голям риск има, ако хората откажат да приемат лекарствата си. Отново бе споменато, че дори в зеленчуците има огромно количество азотни съединения, които са по-скоро безопасни в наличните количества.

Отразяването на проблема от НОВА бих определил като по-скоро непрофесионално. Това се вижда дори още в заглавието на статията: „Как можем да разберем дали в лекарствата има примес на валсартан?“. Още в началото някой, който не е запознат със сагата, може да остане с впечатлението, че самият валсартан е „примесът“, замърсителят.

Колегите фармацевти обаче бяха изключително разочаровани от журналистите, поради което ме сигнализираха. Според тях журналистите са извадили цели пасажи от разговора и са ги представили по един манипулативен начин. Примери:

1)      Фармацевтът се опитва да успокои хората с факта, че подобни азотни съединения се срещат често и дори естествено и в храната и не трябва да се притесняваме, че някой ни трови. Телевизията обаче поставя акцентa по такъв начин, сякаш храната ни е замърсена с отрови и трябва да се страхуваме.

2)      Акцентира се, че веществото има карциногенно действие и е доказано с лабораторни опити с гризачи. Фармацевтът обаче се опита да обясни, че данните за рисковете са по-малко и се ограничават само с опити с гризачи, които по-скоро не дават информация, която може да се прехвърли директно върху хората и заради която трябва да се паникьосваме.

3) В журналистическото експозе ясно пише, че фармацевтът е казал, че БАБХ е разрешила влагането на NDMA в храни, когато всъщност човекат казва, че е разрешено да се влагат нитрати и нитрити в позволени количества като консерванти. В хранителните продукти естествен може да се образува NDMA, БАБХ не разрешава неговото влагане.

4) Във видеото фармацевтът подчертава, че веществото спрямо своя класификатор може да има “потенциално карциногенен ефект”, с което той иска да акцентира, че опасните му свойства са по-скоро неизяснени що се касае за хора. В текстовия вариант това уточнение не е направено.

Никъде в интервюто в текстовия вариант не се споменават думите от сорта на:  “… дори и най-малкият примес, те са длъжни да го докладват. Това не означава непременно има някаква пряка опасност за здравето на хората.”

Ако трябва да се обобщи – опитът на фармацевта да разсее страха завърши с нагло манипулиране на думите му и изрязване на цели абзаци и поставянето им извън контекста, което не е похвално от страна на телевизията.

Сензацията продава, но този път сякаш  опитът за създаване на такава бе неуспешен. Подобно манипулативно представяне на събития може да носи не само дивиденти, но и негативи и най-вече разрушаване на един положителен имидж, който се гради с години.

Просто правете качествена журналистика!

1) Angus Liu. Jul 9, 2018. EMA recalls heart medicine valsartan made by Chinese firm over potential cancer-causing residue. FiercePharma.  https://www.fiercepharma.com/manufacturing/ema-recalls-heart-medicine-varsaltan-made-by-chinese-firm-over-potential-cancer

2) R. Walker (1990) Nitrates, nitrites and N‐nitrosocompounds: A review of the occurrence in food and diet and the toxicological implications, Food Additives & Contaminants, 7:6, 717-768, DOI: 10.1080/02652039009373938

Коментиран материал: https://nova.bg/news/view/2018/07/07/220911/как-можем-да-разберем-дали-в-лекарствата-има-примес-на-валсартан/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!