Наука
Валсартан – една неуспешна истерия

Валсартан – една неуспешна истерия

На всички ни е ясно, че медиите не се стараят да отразят максимално точно и напълно безпристрастно една ситуация. Акцентите често падат върху негативните новини, върху тежките инциденти, върху неприятните случки, защото те са натоварени със силна емоция. От една страна медиите целят да предизвикат в зрителя чувство на умиление или състрадание, а от друга паралелно да предизвикат гняв спрямо неизвестен извършител (всички са невинни до доказване на противното). Именно тази паралелна, емоционална стратегия повишава гледаемостта, повишава кликовете, а това означава и повече постъпления от реклами. Един от най-фрапиращите примери от близкото минало бе, когато журналисти от двете най-големи телевизии нарушиха журналистическата етика, прескочиха огражденията, снимаха и гонеха за интервю хора, които току що излизаха от катастрофирал автобус с въпроси: „Как се чувствате?“. А да се предложи помощ? Никой не търси обективната истина, а просто пошлата сензация.

През последните години регулярно, през равни интервали от време в общественото пространство се правеха опити за всяване на паника с от абсурдни по-абсурдни случаи:

-        Червени портокали, които са инжектирани с кръв, заразена със ХИВ, а всъщност се оказа, че цветът е  сортова специфичност.

-        Месни продукти, които са пълни с несъществуващия ензим трансБутаминаза, който би превърнал стомаха ни в кюфте.

-        Лютеница с наркотици.

-        Яйца с фипронил.

-        Вода с радиация.

-        Ваксини с… нищо. Просто бяха внос от Турция – удар по националната гордост.

Какво е общото между всички тези случаи, както и много други? В началото всички изпадат в истерия, докато някой не си направи труда да потърси истината. Почти никога медиите не търсят истината, а го правят трети, независими лица. А уж трябва да се проверяват източниците.

Последният подобен случай е с лекарствата против високо кръвно, които предполагаемо имат минимално замърсяване с вторичен продукт при произвoдството.

Какво се случи?

Въпросният медикамент Valsartan доскоро е принадлежал на фармацевтичният гигант Novartis. След падането на патента, различни компании са започнали да произвеждат генерични вариации, което всъщност е добре за крайния потребител. При регулярна проверка е било установено, че китайският производител Zhejiang Huahai Pharmaceuticals, който произвежда активната субстанция, е допуснал в продукта да има наличие на неспоменати, но минимални количества от веществото N-нитросодиметиламин (NDMA). Китайският производител споделя, че това се дължи на промяна в производствената технология, при което са се продуцирали минимални количества от вторичния продукт. Novartis споделя в изявление, че количествата на замърсителя са толкова малки в лекарството, че те не представляват риск за здравето на пациентите и не променят ефикасността на продукта (1).

Притесненията на всички регулаторни органи идват от факта, че има данни предимно получени след експерименти върху лабораторни животни, които посочват, че е възможно при продължителен прием да се образуват туморни формации. При плъхове е установено, че някаква опасност за живота настъпва при ежедневно консумиране на 1 мг/кг телесно тегло NDMA в продължение на над 800 дни.  За един 60 килограмов човек това означава, че с години трябва да поглъща всекидневно хапче с по 60 мг от активното вещество. И тук настъпва тънкият момент. Имайки предвид, че притеснителният NDMA се е образувал като вторично вещество в по-малки количества при производството на лекарственото вещество, то няма как в хапче с 5/10/100 мг  валсартан, да има повече NDMA от активната субстанция. Няма как в хапче с 5 мг валсартан да има 60 мг NDMA. Въпреки очевидно ниските рискове, европейските контролни органи са решили да изтеглят проблемните партиди. Това е директно прилагане  на принципа на предпазливостта – да се премахне всеки риск бе значение колко малък е той. По-добре е да сме сигурни и спокойни (2).

Трябва да се отбележи, че не всички медикаменти на пазара и дори не всички партиди са замърсени, което трябва да успокои притесняващите се хора.

Тук обаче трябва да се направи сравнение с хранителните източници на нитрозо съединения и най-вече NDMA. Става ясно, че например някои естествено сушени японски риби могат да имат до 9 мг/кг NDMA, а тоталното количество нитрозо съединения може да надхвърли в други храни 17,7 мг/кг. Или с други думи – естественото количество в някои храни понякога (рядко) може  да е значително (2).

banner-ciela-website

Вече някои фармацевти правилно споменаха, че подобни съединения се образуват естествено в храните и зеленчуците. Голямото количество нитрити може да доведе до образуване и на  различни нитрозо съединения. Тук трябва да се спомене, че NDMA е сред най-слабо потентните от целия спектър.

Как НОВА телевизия се опитаха да всеят паника?

На 7 юли НОВА (link) решиха да изкоментират темата с помощта на поканения фармацевт Стефан Минков. Специалистът се опитваше със всякакви сили да обясни, че място за паника няма и не трябва да се създават истерии. Запитани лекари от журналистите също споделят същата теза, че хората не са застрашени и не трябва да се притесняват. По-голям риск има, ако хората откажат да приемат лекарствата си. Отново бе споменато, че дори в зеленчуците има огромно количество азотни съединения, които са по-скоро безопасни в наличните количества.

Отразяването на проблема от НОВА бих определил като по-скоро непрофесионално. Това се вижда дори още в заглавието на статията: „Как можем да разберем дали в лекарствата има примес на валсартан?“. Още в началото някой, който не е запознат със сагата, може да остане с впечатлението, че самият валсартан е „примесът“, замърсителят.

Колегите фармацевти обаче бяха изключително разочаровани от журналистите, поради което ме сигнализираха. Според тях журналистите са извадили цели пасажи от разговора и са ги представили по един манипулативен начин. Примери:

Untitled-4

1)      Фармацевтът се опитва да успокои хората с факта, че подобни азотни съединения се срещат често и дори естествено и в храната и не трябва да се притесняваме, че някой ни трови. Телевизията обаче поставя акцентa по такъв начин, сякаш храната ни е замърсена с отрови и трябва да се страхуваме.

2)      Акцентира се, че веществото има карциногенно действие и е доказано с лабораторни опити с гризачи. Фармацевтът обаче се опита да обясни, че данните за рисковете са по-малко и се ограничават само с опити с гризачи, които по-скоро не дават информация, която може да се прехвърли директно върху хората и заради която трябва да се паникьосваме.

Untitled-3

3) В журналистическото експозе ясно пише, че фармацевтът е казал, че БАБХ е разрешила влагането на NDMA в храни, когато всъщност човекат казва, че е разрешено да се влагат нитрати и нитрити в позволени количества като консерванти. В хранителните продукти естествен може да се образува NDMA, БАБХ не разрешава неговото влагане.

4) Във видеото фармацевтът подчертава, че веществото спрямо своя класификатор може да има “потенциално карциногенен ефект”, с което той иска да акцентира, че опасните му свойства са по-скоро неизяснени що се касае за хора. В текстовия вариант това уточнение не е направено.

Никъде в интервюто в текстовия вариант не се споменават думите от сорта на:  ”… дори и най-малкият примес, те са длъжни да го докладват. Това не означава непременно има някаква пряка опасност за здравето на хората.”

Ако трябва да се обобщи – опитът на фармацевта да разсее страха завърши с нагло манипулиране на думите му и изрязване на цели абзаци и поставянето им извън контекста, което не е похвално от страна на телевизията.

Сензацията продава, но този път сякаш  опитът за създаване на такава бе неуспешен. Подобно манипулативно представяне на събития може да носи не само дивиденти, но и негативи и най-вече разрушаване на един положителен имидж, който се гради с години.

Просто правете качествена журналистика!

1) Angus Liu. Jul 9, 2018. EMA recalls heart medicine valsartan made by Chinese firm over potential cancer-causing residue. FiercePharma.  https://www.fiercepharma.com/manufacturing/ema-recalls-heart-medicine-varsaltan-made-by-chinese-firm-over-potential-cancer

2) R. Walker (1990) Nitrates, nitrites and N‐nitrosocompounds: A review of the occurrence in food and diet and the toxicological implications, Food Additives & Contaminants, 7:6, 717-768, DOI: 10.1080/02652039009373938

Коментиран материал: https://nova.bg/news/view/2018/07/07/220911/как-можем-да-разберем-дали-в-лекарствата-има-примес-на-валсартан/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares