Колко от вас са запознати с огромното разнообразие от хранителни патогени, които застрашават здравето ни? А знаете ли какви мерки трябва да предприемем, за да се предпазим?
Едно от най-често срещаните заболявания, които са свързани с приеманата от нас храна (а и напитки), е кампилобактериозата. Според доклад а EFSA (европейският орган, в чиито ресор влиза безопасността и качеството на храните) именно това е най-често срещаната хранителна инфекция, която годишно атакува милиони европейци (1).
Тя се причинява от грам отрицателните бактерии от род Campylobacter, а един от най-известните представители е Campylobacter jejuni. Представителите имат интересна спираловидна форма и са силно подвижни, което спомага за преодоляване на стомашната лигавица. Притеснителното е, че за да се осъществи инфекция, един човек трябва да погълне относително малък брой клетки от бактериалния представител – под 1000. Наличието на друго заболяване, отслабена имунна система или друго състояние, при което човекът е имунокомпрометиран, рискът от развитие на инфекцията нараства значителен. Патогенните свойства на C. jejuni се дължат от части на синтезираните токсини в тялото на гостоприемника – ентеротоксини и цитотоксини.
Инфекцията може да протече тежко до 7 дни, но рядко е смъртоносна. Бактериалният представител колонизира тънкото и дебелото черво, причинява тежка диария, висока температура, отпадналост. При изхождане може да има и следи от кръв. Възможни са и редица усложнения при неправилно лечение – панкреатит, перитонит и други. При някои е възможно седмици след инфекцията да настъпи тежкия синдром на Гилен-Баре, при който периферната нервна система е силно засегната.
Източници на инфекция
Въпросните бактерии могат да се открият най-често в екскрементите на различни животни, които са и източник на заразата. Освен това преносители могат да бъдат редица диви и домашни птици, селскостопански животни, а дори морски дарове и пресни зеленчуци. При едно от последните огнища на хранителни инфекции в САЩ бе установено, че най-вероятен причинител е Campylobacter jejuni от сурово прясно мляко.
Как да се предпазим
Основното правило, което всеки трябва да спазва е лична хигиена. Всички хранителни продукти трябва добре да се измиват, което важи най-силно за тези, които ще се консумират сурови – плодове и зеленчуци. Никога не трябва сурови меса и зеленчуци да се режат чрез една и съща дъска и нож – тогава може да се наблюдава кръстосано замърсяване. Естествено никога никой не трябва да консумира продукти от непастьоризирано мляко. Месните продукти винаги трябва да са добре изпечени – вътрешната температура на месото трябва да достигне поне 80 градуса.
Но естествено най-голяма отговорност пада върху производителите на храни. Тяхна е отговорността да спазват добра хигиена, да се грижат за здравето на животните, да изолират инфектираните и никога да не торят с прясна фекална маса, макар да я смятат за добра оборска тор.
С цел да се гарантира безопасността и качеството на хранителните продукти, а и на хората, в периода 19-22 юни в Пловдив ще се проведе семинар, в който една от темите ще бъде именно кампилобактериозата и как може да се открие наличието на патогена чрез модерни (ДНК) технологии (qPCR). За целта участващите в семинара ще проведат практическо обучение, за да овладеят и тази техника. Семинарът е насочен към специалисти по храните от всички сфери – учени и студенти в областта, работещи във фирми и производства, диетолози и консултанти по хранене.
1) The EU summary report on trends and sources of zoonoses agents and food borne outbreaks in 2010. EFSA Journal, 2012, 10(3); 2597
