Хората винаги са вярвали, че доброто икономически развитие на една държава води до увеличаване продължителността на живота. Парите все пак могат да подобрят условията, в които живеем и дори да ни подсигурят терапии, чиято стойност е висока. Ново огромно проучване поставя това схващане на сериозно изпитание и подсказва, че образованието има по-голяма и важна роля.
През 70-те години икономистите бяха открили интересна корелация, но по-много елементарен начин. Те съпоставиха продължителността на живота на всяка държава с икономическото развитие, при което се стигна до извода, че парите и богатството удължават живота. И наистина тази връзка все още изглежда логично. Все пак лекарствата, добрата храна и всички удобства струват много пари. Неща, които не всеки по света може да си позволи.
По-късно става ясно, че това предположение не винаги е валидно. Бурното развитие на икономиката не винаги води до по-дълъг живот на населението. Изследователите правят дори още по-странно наблюдение. Увеличение в брутния продукт на глава от населението може да доведе до увеличение на средната продължителност на живота, но с различни темпове. В един момент сякаш добавянето на години живот става все по-евтино и по-евтино. През 80-те години става ясно, че ограмотяването, инвестирането в образование води до по-големи ползи, отколкото самото трупане на пари.
Открива се, че по-образованите хора в една държава живеят значително по-дълго от своите необразовани съграждани. Но тези хора обикновено са и по-богати, което обяснява защо е толкова трудно да се разграничат двата феномена – пари и образование.
Проучването
Подробно изследване върху майки подсказва, че децата на по-образованите родители е по-вероятно да оцелеят и да се радват на продължителен живот, отколкото тези на по-необразованите. Все пак е по-вероятно например образованите родители, а не само тези, които се смятат за такива, да ваксинират децата си, с което да подсигурят дълъг и спокоен живот без редица тежки заболявания, които подлежат на превенция.
Новото проучване е на австрийски изследователи и сравнява данните на 174 държави за БВП на глава от населението, продължителност на живота и образованието от 1970 г. до 2010 г. Те са открили, че богатството е корелирало с продължителността на живота, но корелацията между продължителността и степента на образованост е била по-голяма и не се променя, което не може да се каже корелацията с богатството.
Когато учените са сложили тези фактори в един математичен модел, те откриват, че образованието много точно предсказва как ще се промени продължителността на живота, докато богатството не е било фактор от такова огромно значение.
Образованието подобрява необратимо когнитивните способности на всеки индивид, което позволява по-голям контрол върху всеки аспект от живота. Тази идея се подкрепя и от факта, че по-интелигентните хора живеят по-дълго.
Въпрос на личен избор
Подобно епохално откритие може да промени цялата философия на здравеопазването, защото това може да накара правителствата да инвестират повече върху образованието като превантивна мярка, а не в скъпи медицински центрове. Това е форма на превенция.
Образованието и знанието предоставят възможността на хората да правят по-адекватни избори относно своя начин на живот. Намаляване количествата на консумиран алкохол би намалило рисковете от развитие на редица хронични заболявания. Редуцирането на тютюнопушенето редуцира и риска от заболявания на дихателната система. По-заможните хора дават огромно количество пари, за да следват различни хранителни трендове, които обаче не водят до по-дълъг живот. Такъв тренд бяха диетите без мазнини, които по-скоро се оказваха ненужно крайни и опасни, което е типично за всяка рестриктивна мярка.
Единствените, които негодуват срещу тези открития са икономистите. Сякаш обезсмислянето на фактора „икономика“ е болезнено? Но примерите са навсякъде. Кубинците, които са и по-добре образовани от американците, имат по-дълга продължителност на живота. В същото време средната продължителност на живота в иначе богатата на природни ресурси Екваториална Гвинея е прекалено ниска.
Lutz, W. and Kebede, E. (2018), Education and Health: Redrawing the Preston Curve. Population and Development Review, 44: 343-361. doi:10.1111/padr.12141
