Наука
Кой съм аз?

Кой съм аз?

Здравейте, посетители! Кой съм аз или кой стои за „Наука и критично мислене“ е въпрос, който многократно е задаван. Нима е от значение? Кой му плаща? Колко получава? Защо се крие? Защо се показва? Толкова много въпроси, а всъщност никога не съм си давал сметка, че никога не съм давал обяснение защо въобще съществува “НиКМ” и 6nine.

Защо страницата “НиКМ” бе създадена?

“Наука и критично мислене” не е поле за самоизява и задоволяване на егото. Блогът бе създаден преди 4 години, а страницата може би преди около 6. Идеята в началото бих я определил като инфантилна и чиста – не точно да информира, а по-скоро да събере хора със сходни интересни на едно място в социалната мрежа. Място, в което интелигентни хора биха водили някакви интересни дискусии. Тогава дори не съществуваше првкрасния nauka.offnews.bg. Блогът бе смела стъпка напред и макар да трябваше да споделя само интересни събития от научната сфера, тази задача бе изместена от грозната действителност. Интернет се изроди, в социалните мрежи се споделяха толкова абсурдни неща, че някой трябваше да даде някаква алтернативна на тях, реална информация. Да се обяснят неща, които привидно би трябвало да се знаят по презумпция.

Каква е философията зад “НиКМ”?

Централната философия зад страницата и блога винаги е била, че никога не са важни хората, а само фактите. Не е важен кой е авторът на публикациите, а дали фактите (които са лесно проверими) са истина? Когато най-важният елемент в една публикация е авторът, то се наблюдават винаги две логически заблуди:

1) Мнозинството вярва на автора сляпо, без да провери фактите, без да се запита дали са истина или лъжа – логическата заблуда “позоваване на авторитет”. Фалшивите авторитети са нещо изключително неприятно.

2) Мнозинството не вярва на автора и игнорира факторите, защото не харесва кой е, как изглежда, на колко години и подобни други причини. Сякаш не фактите са важни, а личността? Това е логическата заблуда “ad hominеm”.

Това бе причината и профилът ми дълги години да не бе публичен. Днес е публичен, лесно се открива, ако някой прояви инициативата и помисли  къде да потърси (жокер – под всяка статия). Но отново – това НЕ Е  от значение.

Има ли някакво значение съществуването на “НиКМ” или 6nine?

Твърдо не! Това е любителско, странично занимание. Може да изчезнат изведнъж, както са се появили и никой да не забележи.

А какъв си ти?

Една от популярните заблуди е, че съм учен или че се смятам за такъв. Интересното е, че никога не съм се смятал за такъв, никога не съм го твърдял публично. Поради някаква причина журналистите слагат подобни титли. Истинските учени в България са толкова малко…

А какъв съм? Бих се описал като специалист в конкретна област, който е безкрайно любопитен и попълва липсите в други области. По образование съм микробиолог и биоинформатик (изучаващ гените и геномите на различни организми). Чисто професионално съм работил като аналитичен специалист – микробиологични анализи, физикохимични, инструментални – води, храни, напитки, хранителни добавки. Към момента съм към финала на разработването на дисертационния си труд, който е върху микробни ензими – бъдещ “д-р”.

В България, за огромно съжаление, повечето хора, които се бият в гърдите, че са учени, са с доста скромни постижения. Немалка част стават преподаватели още след студентската скамейка, а моят идеал за университетски преподавател е човек, който е работил в частния сектор, натрупал е опит и се е завърнал, за да го предаде на новото поколение специалисти. Все пак не само сухите знания са важни, а споделянето на практически опит.

Защо си арогантен?

Всъщност съм изключително любезен, възпитан и никой от личното ми обкръжение не би могъл да ме опише с подобна дума. По-скоро съм отегчен. През изминалите години се научих много бързо да разпознавам кое е истина, кое е лъжа, кой е измамник, кой е шарлатанин, кое е загуба на време, а ситуацията е плашеща. Хората не показват сигнали да искат да се променят и много често напълно доброволно правят глупост след глупост, макар вече да са се опарили, да са пострадали. Те отказват съвети, реагират агресивно към всичко, което се сблъсква остро с разбиранията им – когнитивен дисонанс.

Посредствената реалност, в която модерните будители са често неуки, повърхностни и меркантилни, ме изморява, изтощава, отегчава. Днес една водеща рекламира шарлатани, утре някой ще страда от тях, на следващия ден водещата ще покани престъпниците да се защитят, а накрая всички ще се чудим къде сбъркахме? Това ще се забрави, ситуацията ще се повтори, някой отново ще пострада от собствената си глупост и така до края на света. Цикъл на безкрайната глупост.

Поведението ми винаги е огледално. Не мога да отвърна на обидно обръщение с уважение и обратното.

Защо се месиш в личния избор на хората?

Хората имат личен избор да са щастливи или да страдат както преценят! Проблемът е, че докато щастливите моменти са лични, то страданието е публично и споделено. Това, което правя е да предоставям информация, често добре аргументирана гледна точка за личност или проблем, които са доста популярни. Може подобна информация да спаси на някого много мъки и да лиши един измамник от пари?

Страданието е публично, защото когато се доверим на шарлатани, после търсим помощ от обществото. Не си даваме сметка, но когато някой се остави да бъде лекуван от измамници, то често здравето му се влошава, а тогава конвенционалното лечение става по-трудно и по-скъпо. А понеже здравеопазването ни е солидарно, то ние като общество солидарно плащаме за нечия глупост.

Затова шарлатани трябва да се разобличават!

Колко ти плащат?

За тези години никога не съм получил и лев, за да похваля или “очерня” някого. Всеки, с различно мнение, може да се опита да го докаже!

Истината е, че това хоби ми отнема много и ми е причинявало едни от най-тежките моменти в живота. Не понасям да се разпространяват лъжи и неистини. Като микробиолог бях критикувал абсурдна статия на bivol.bg, която касаеше производството на бира, а те решиха да си отмъстят с изключително грозно навлизане в личното пространство, за да ме накажат. Но не търся съжаление. Но това е грозното минало, което не трябва да се връща.

Защо трупаш популярност на гърба на другите?

Има един много забавен парадокс, който ме кара да се усмихвам. Въпросът на някои хора - “Тоя що се крие и не се показва?” влиза в остър сблъсък с тезата, че трупам популярност на гърба на други хора, за да се превърна в публична личност – звезда. След последния скандал, в който бе замесена алтернативната медицина, получих заплаха, че “никога няма да стъпя в bTV”?

За някои хора може да е странно, но целта на живота ми не е да съм известен, да ме гледат от малкия екран, да стъпя в bTV или да се “тагна” от нечие студио. Малкото покани, които съм приемал, са били опит да защитя конкретна теза, да популяризирам друга, да обясня защо поредната истерия е лъжа или защо да поканиш Бареков да изнася лекция в УНСС е абсурд. Силният медиен интерес ми причинява понякога дискомфорт и затова понякога любезно съм отклонявал подобни покани. Но винаги съм готов да помогна за интересен проект.

С какво 6nine се различава от някои други подобни популярни сайтове?

Основното е емоцията и усилията, които се наливат. Едва ли има друго място, в което са публикувани лични данни от лични изследвания, за да се докаже една теза? А подобни изследвания всъщност хабят и сериозен личен ресурс. Това пространство се надявам никога да не се комерсиализира, да остане по-скоро лично, а отблъскващи практики като продажба на евтини стоки от aliexpress в уж научна тематика, но с 20 пъти надценка, никога няма да се осъществяват.

За какво се бориш?

Макар често да съм обвинявам, че руша честните бизнеси или репутациите на много хора, то това, което искам, е все по-малко да се злоупотребява с човешката наивност и слабост. Мненията ми (почти) винаги са добре аргументирани, а целта им е да покаже по-скоро истината. Крайната цел е да има по-малко пострадали, повече щастливи хора, по-малко стрес и неприятни емоции. Изключително ми е неприятно да виждам как хора биват хладнокръвно лъгани, а вина в очите на лъжците да не се вижда.

Понякога оставам леко обиден, защото това, което хората виждат е заяждане, а всъщност предупреждение, че една тежка ситуация винаги може да стане още по-тежка, ако дадем доверието си на неправилните хора, за които имаме толкова много активирани алармени сигнали.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares