Опасни нутриционисти

Нутрициониъм не е име на някаква нова секта (макар някои хора да се бъркат), а названието на наука (според практикуващите). Не е ясно каква е разликата между нутриционизмът и диетологията, но най-вероятно първото звучи по-секси и изчанчено. Нитриционист в България не можеш да станеш, защото няма подобна учебна програма, но диетолог можеш. Нутриционистите придобиват своето образование бързо в съмнителни (най-често) онлайн институции със седалище САЩ и Канада. Това разбира се има и своите последствия – дипломираните специалисти страдат от остра липса на основни познания в областите храни, хранене, безопасност и качество, биохимия и биотехнологии (често обичат да говорят за ферментации). В България често нутриционистите си позволяват да изземват функциите на лекарите, за което биват и наказвани от компетентните институции.

Кратък канадски онлайн курс за придобиване на “квалификация” по Natural Nutrition.

Oт година следя творчеството на три български нутриционистки, но с най-голям интерес ми е това на Магдалена Пашова. Жената е превърнала хобито си в бизнес, което е похвално! Семейството все пак трябва да се изхранва, но не и с предоставянето на опасни и некомпетентни съвети.

В статията “5 СЕРИОЗНИ ГРЕШКИ ПРИ ЗАХРАНВАНЕТО” Маги твърди, че майчината кърма е бедна на желязо заради бактерията E. coli. Ако трябва да се изявя като микробиолог, то трябва да спомена, че Е. coli e условно патогенна и е естествен обитател на части от храносмилателната ни система. Въпросната бактерия няма контакт с кръвта и кръвоносната система. Ако майката е инфектирана с бактерията, при което тя “изсмуква” желязото от кръвта, то тя най-вероятно ще бъде подложена на антибиотично лечение, при което детето няма да консумира майчина кърма. След лечението свойствата на кърмата ще са възстановени, но въпросната бактерия НЕ е сифон, попивателна гъба за желязо или хемоглобин.

Oтново в същата статия авторката сипе критика срещу стерилизирането на храните или с други думи – температурното контролиране на микробиологичната обсемененост на детските храни. Авторката не прави разлика между хигиена на околната среда и безопасност на храните. Докато твърдението, че децата трябва да осъществяват пряк контакт с околната среда, за да развият имунната си система, да не живеят стерилно, да е вярно, то компромис със стерилността на храната на децата не трябва да има. Храната винаги трябва да преминава през адекватна термична обработка, да се спазват основни практики за гарантиране на безопасност при производство, за да няма налично микробиологично замърсяване. Без стерилизация в храните могат да се развият някои от най-честите хранителни патогени от сем. Enterobacteriaceae – споменатите E. coli, Shigella spp, Salmonella spp, Proteus spp, Enterobacter spp и други; Clostridium botulinum, Listeria monocytogenes. “Запознаването” на  бебе с тези бактерии няма да доведе до изграждане на имунитет, а до тежка хранителна инфекция, която може да завърши и фатално. Но не само бактериите са заплаха в храните. В тях могат да се намират и множество чревни вируси. Съветите на авторката за “стерилните храни” буди силно притеснение.

В новата си книга писателката се опитва да научи младите майки как да захранят децата си. Притеснителното е, че тук тя се опитва да прекара един абсурден мит, който е крайно време трябва да умре – метаболизмът (и гените ни) не “разпознават” храната, която консумираме и тя остава неусвоена. В реалността обаче това не е истина. Тялото разполага с огромно разнообразие от ензими, които разграждат тривиалните протеини, мазнини и въглехидрати в храната. Нещо повече – тялото разполага със силни окислителни ензими, които могат да трансформират множество екзотични съединения (лекарства, пестициди, “токсини”), при което се осъществява реална детоксикация. Липсата на подобни познания на авторката показва, че тя просто страда от липса на основни познания по метаболизъм, което е недопустимо за един хранителен експерт.

Трябва да стане ясно, че глутенът е протеин. В този смисъл е непонятно как може някой да смята, че това състояние се причинява от липса на ензим, когато ензимите, които разграждат протеини се наричат протеази и се секретират в огромни количества в храносмилателната система. Ако някой страда от липса на протеази, то той би имал проблем да консумира дори месо.

Млечният протеин се нарича казеин (а не казАин), а това се знае от всяко дете (големичко), което ходи на фитнес… Казеинът не води до секреция на слуз. Отново казеинът е обикновен протеин, който подлежи на ензимна хидролоиза от същите ензими, които разграждат и глутен. Описаната слуз е онази митична субстанция срещу, която се борят всички алтернативи лечители. Слузта е сборен термин за всичко, което смятат, че е лошо и всичко, което не знаят какво представлява.

Позоваването на “учени” като д-р Емото разрушава качеството на книгата, защото проучванията на Емото са всичко друго, но не и наука. Експериментите му са отхвърлен от научния свят, те не са могли да ги реплицират, открити са множество грешки в методиката му. Водата просто няма памет, не помни и не се влияе от емоционалния товар на изречени думи.

Тази статия няма за цел да “хейти” по един автор, а да алармира, че когато някой дава информация на някого, то тя трябва да е вярна. Когато тази информация касае новородени, то компромиси не трябва да се правят. Изграждане на дълга система от митове, които противоречат на истината, на реалния здравословен начин на живот е опасно и не трябва да се толерира. Ако някой смята, че има пропуски в знанията си, по-добре да ги навакса преди да практикува професията си.

Нека помислим реално за здравето на децата!

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!