Данните от годишните отчети за качеството на питейна вода в софийска област показват, че нивата на флуорид са пъти под допустимите 1.5 мг/л. (3)
Флуоридът в питейната вода е изкуствено добавен компонент още при процесите на пречистване на природните източници. Целта е да се подобри общественото здраве и качество на живот, защото флуоридът в оптимални количества може да редуцира развалата на зъбите – редуциране скоростта на деминерализация на зъбния емайл и засилване реминерализацията (1). Естествено като всяка човешка дейност и тази е съпроводена с множество конспирации – някой трови водоизточниците с флуориди, които понижава IQ на населението, причинява рак, унищожава зъбите и подобни.
Съветът на Австралия, който се занимава с медицински изследвания (NHMRC) публикува свое изключително мащабно проучване (2) относно флуорида в питейната вода. Анализ на 3000 научни проучвания за период от 60 години (едно от най-мащабните проучвания до този момент) разкрива, че флуоридът в питейната вода не причинява рак и не понижава IQ при нива, които се използват в Австралия (и в България). Наблюдаваните ефекти са точно обратни – редуциране на проблемите със здравето на зъбите, което редуцира и разходите за тяхното лечение.
В предишни проучвания от Китай, Германия (и не само) се споменава за евентуални негативни ефекти, но критиката към тях е основно за грешна методология и за количества на флуорид пъти по-високи от нормалните (естествени). Проучването завършва с категорично заключение, че няма връзка между флуор и рак и конкретно рак на костите, за който постоянно се говори.
Не е открито и влияние върху интелигентността. Заключението е направено на база сравняване на резултати от популации с хора, към чиито водоизточник не е добавян флуорид и такъв, към който е добавян.
Няма и открита връзка и с други заболявания – хронични заболявания на бъбреците, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, камъни в бъбреците, остеопороза, главоболия и подобни.
Към момента препоръчителните безопасни нива на флуорид в питейна вода не трябва да превишават 1.5 мг/л.
Тези стандарти и заключения не са ексклузивно приложими само за Австралия, а могат да се прилагат и за други, чужди водоизточници.
Цитирана литература:
1) Giuseppe PizzoEmail authorMaria R. PiscopoIgnazio PizzoGiovanna Giuliana; Community water fluoridation and caries prevention: a critical review; Clinical Oral Investigations; Volume 11, Issue 3, pp 189–193
2) https://www.scimex.org/__data/assets/file/0017/106523/16399-NHMRC-Fluoride-Information.pdf
3) https://www.sofiyskavoda.bg/water_stops.aspx
