По-рано тази година бе публикувано интересно проучване (1), което оценя приходите, ценовите вариации и измерва кoлко адекватно реагират потребителите на промените в цените и доходите при 11 хранителни групи и при хора от 164 държави. Анализът се основава на данни за консумацията на храни от 2010 година, които са налични в Global Dietary Database, a данните за вариациите в цените на хранителни продукти са взети от архивите на Световната банка.
Страните със слаба икономика – по подобие на домакинствата с ниски приходи в страни с висок стандарт – реагират на ценовите промени и промените в приходите с по-силна редукция/увеличение на потреблението в сравнение с по-развитите икономики.
Ако цените се увеличат с 1%, страните в двете групи с най-ниски доходи редуцират потреблението на преработени месни продукти (колбаси и подобни) и плодове с повече от 1%. Този „гъвкав“ отговор показва, че въпросните продукти се смятат за луксозни стоки. Консумацията на млечни продукти обаче почти не се променя – 0.25% при бедните страни и 0.4% при богатите. Това показва, че млякото и млечните продукти са храни от първа необходимост.
Увеличение с 1% в доходите води до най-сериозни реакции сред потребителите в най-бедните страни с най-силни промени при консумацията на мляко (1% увеличение), месни продукти (0.8% увеличение) и подсладени напитки (0.6% увеличение). Промяната в консумацията на плодове почти не се променя при всички изследвани групи (0.15-0.20%).
Държавите, в които доходите са най-високи, промени в основните компоненти от менюто и диетата на хората почти не се забелязват. Едно от вероятните обяснения е, че когато нуждата от балансирана диета е задоволена, увеличението в доходите води до търсене на храни от същите хранителни групи, но с различни качества – нови разновидности, начин на опаковане, био/органик и други, което води до увеличена цена на крайния продукт. И тук количеството на консумирани плодове не се променя с увеличение на доходите. Това означава, че увеличаване на консумацията им в световен мащаб може да се случи независимо от доходите на хората. Сериозно увеличение на консумацията може да се наблюдава само при по-сериозни увеличения в доходите – 10% и повече.
Реакцията към промените в цените и доходите се различава и спрямо пола и годините. Вариациите в реакцията към промените се наблюдават най-силно между различната възраст на потребителите и по-слабо между половете. Консумацията на плодове не се различава значително спрямо доходи и географски регион, но вариациите между различните възрастови групи и полове е ясно видима. С увеличаване на доходите жените консумират все повече плодове в сравнение с мъжете.
Гъвкавостта в цените оказва слаба вариация в консумацията при двата пола или при различните възрастови групи, но разликите са видими спрямо различните региони. Държавите от Централна и Източна Европа, които в близкото минало са били с планирана икономика реагират най-силно при промени в цените на рибните продукти, докато консумацията на мляко и млечни продукти в тези региони почти не се променя. Ситуацията в Субсахарска Африка е напълно противоположна. Консумацията на риба от потребителите на тези страни почти не се променя с промяна на цените, но дори минимална вариация в цената на млечните продукти оказва огромни промени в консумацията им.
Подобна информация за реакцията на потребителите към промените в цените на различни продукти е изключително ценна не само за производителите, а и за политиците, които създават закони за производството и безопасността на храните.
1) Andrew Muhammad, Anna D’Souza, Birgit Meade, Renata Micha, and Dariush Mozaffarian; The Influence of Income and Prices on Global Dietary Patterns by Country, Age, and Gender; Economic Research Report Number 225 February 2017
