Наука
Мръсен въздух (част 3) – как да се справим с проблема?

Мръсен въздух (част 3) – как да се справим с проблема?

Сагата с мръсния въздух продължава… От първата публикация (1) ни стана ясно, че лошото качество на въздух крие много биологични опасности. Не е неочаквано, че мръсният въздух, наситеността с прахови частици са идеална среда за разпространение на инфекциозни агенти. Оказва се обаче, че е възможен пренос на гени за резистентност към антибиотици. От втората публикация стана ясно, че лошото качество на въздуха е основна причина за редица хронични заболявания, дори наднормено тегло и смърт (2). Оказва се, че мръсният въздух не е просто пряка опасност за здравето ни, но той и редуцира валежите чрез предотвратяване на преципитацията на водните пари в атмосферата. Това е предпоставка за създаване на сухи и неблагоприятни региони (3). Но какво реално можем да направим, за да подобрим състоянието на атмосферния въздух?

Очевидно е, че сред основните мерки, които трябва да се въведат е ограничаване на трафика. Но това трябва да стане не чрез рестрикции и наказателни мерки, а чрез стимулиране. По-хубаво е да се насърчава използването на масовия градски транспорт или споделеното пътуване (вместо то да бъде забранявано) чрез икономически стимули. Естествено инфраструктурата трябва да се подобри, за да е комфортно, а не хората да се чувстват натъпкани в консерви.

Но това не е единственото, което трябва да се направи. В световен мащаб една от най-популярните мерки за справяне с мръсния въздух е превръщането на градовете в градски гори. Ако в момента градовете са сбор от сиви метално-бетонни структури с рехаво разпределени дървета, то градската гора от птичи поглед изглежда като зелено море, в което е потопена градската инфраструктура. Ако всяка неизползваема площ от пространството се покрие с растителност, ефектът ще е максимален, а качественият и количествен състав на атмосферата значително подобрен. Но не само това са ползите.

Мащабно проучване от 2006 година разкрива, че градските гори в САЩ премахват 711 000 тона замърсители от атмосферата, чиято стойност е равна на 3.8 милиарда $. Част от компонентите, които се премахват по този начин са озон, фини прахови частици, азотен и серен диоксид, въглероден окис (4).

Този проблем всъщност тормози хората от десетилетия, а решението е посочено също доста отдавна. През 1991 година проучване разкрива, че растителност покрива 11% от територията на Чикаго, която премахва 17 тона въглероден оксид, 93 тона серен диоксид, 98  тона азотен диоксид, 210  тона озон и 234  тона фини прахови частици с размер по-малък от 10 микрона. Но най-важното заключение е, че големите и здрави дървета премахват до 70 пъти повече замърсители, отколкото младите. Това показва колко е ценна растителността и колко важно е да я опазваме (5).

Дори един от най-големите замърсители (Китай) осъзнава колко са важни градските гори. През 2002 година благодарение на тях в Пекин са били премахнати 1261.4 тона замърсители. Най-силна редукция е наблюдавана при фините прахови частици – 772 тона, а въглеродният диоксид е бил ефективно фиксиран (превърнат) в растителна биомаса. Било е отчетено обаче, че 29% от дърветата не са били поддържани в добро състояние, което редуцира техните възможности (6).

Дори създаването на зелени покриви по повърхността на всяка сграда би допринесло за подобряване на качеството на околната среда. В Чикаго резултатите показват, че 198 декара зелени покриви са премахнали 1675 килограма замърсители. Най-голяма редукция е отчетена при озона – 52%, азотен диоксид – 27%, фини прахови частици – 14% и серен диоксид – 7%. Най-интензивно пречистване е отчетено през месец май, а най-слабо през февруари. Средното количество замърсители, които се премахват от 10 декара площ е равно на 85 килограма (7).

Растенията успешно фиксират въглеродния диоксид до твърда биомаса чрез познатия на всички процеси фотосинтеза. Така въглеродът, който е в газообразно състояние в атмосферата, се превръща в компактна и твърда биомаса. Така растенията растат и образуват плодове. Атмосферният азотен диоксид също може да бъде фиксиран, а това се осъществява чрез листните отвори (устици) (9). Съединението (NO2) се използва за синтез на аминокиселини и освен това е регулатор на растежа на растенията. NO2 стимулира растежа на растенията (10).

Нека си припомним, че градската растителност не премахва просто замърсяването в атмосферата. Растителността значително подобрява и климатичните условия. През лятото градските гори поддържат температурата в населените места по-ниска, а през зимата по-висока. Дърветата спират силните ветрове, които  ни карат да усещаме температурата значително по-ниска от реалните стойности, но дърветата спират и разпространението на прах. Всичко това води и до индиректно по-ниска консумация на енергия, като икономията през лятото е по-значителна (8). Редуцираната консумация естествено означава и по-малко изхвърляне на замърсители в околната среда.

Да не забравяме, че всеки премахнат килограм замърсители е килограм по-малко вдишан от хората.

Цитирана литература:

1)      http://6nine.net/2017/04/20/%d0%bc%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d1%83%d1%85-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b1%d0%b2%d0%b0/

2)      http://6nine.net/2017/11/04/%d0%bc%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d1%83%d1%85-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-2-%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%83%d0%b1%d0%b8%d0%b5%d1%86/

3)      Daniel Rosenfeld; Suppression of Rain and Snow by Urban and Industrial Air Pollution; Science 10 Mar 2000: Vol. 287, Issue 5459, pp. 1793-1796 DOI: 10.1126/science.287.5459.1793

4)      David J. Nowak, Daniel E. Crane, Jack C. Stevens, Air pollution removal by urban trees and shrubs in the United States, In Urban Forestry & Urban Greening, Volume 4, Issues 3–4, 2006, Pages 115-123, ISSN 1618-8667, https://doi.org/10.1016/j.ufug.2006.01.007. (http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1618866706000173) Keywords: Air quality; Urban forests; Urban forestry; Environmental quality

5)      Nowak, David. (1994). Air pollution removal by Chicago’s urban forest. Chicago’s Urban Forest Ecosystem: Results of the Chicago Urban Forest Climate Project. 63-81.

6)      Jun Yang, Joe McBride, Jinxing Zhou, Zhenyuan Sun, The urban forest in Beijing and its role in air pollution reduction, In Urban Forestry & Urban Greening, Volume 3, Issue 2, 2005, Pages 65-78, ISSN 1618-8667, https://doi.org/10.1016/j.ufug.2004.09.001. (http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1618866704000226) Keywords: Urban forest structure; Ozone; Dry deposition; CO2 sequestration

7)      Jun Yang, Qian Yu, Peng Gong, Quantifying air pollution removal by green roofs in Chicago, In Atmospheric Environment, Volume 42, Issue 31, 2008, Pages 7266-7273, ISSN 1352-2310, https://doi.org/10.1016/j.atmosenv.2008.07.003. (http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1352231008006262) Keywords: Extensive green roofs; Intensive green roofs; Dry deposition; Cost

8)      M.G. Giometto, A. Christen, P.E. Egli, M.F. Schmid, R.T. Tooke, N.C. Coops, M.B. Parlange, Effects of trees on mean wind, turbulence and momentum exchange within and above a real urban environment, In Advances in Water Resources, Volume 106, 2017, Pages 154-168, ISSN 0309-1708, https://doi.org/10.1016/j.advwatres.2017.06.018.

9)    Yanbo Hu; NO2-drived NO3 –metabolism in leaves; College of Life Science, Northeast Forestry University, Harbin 150040, P.R. China; Insciences Journal 2011, 1(2), 90-101; doi: 10.5640/insc.010290

10)    Takahashi M, Morikawa H. Nitrogen dioxide is a positive regulator of plant growth. Plant Signaling & Behavior. 2014;9:e28033. doi:10.4161/psb.28033.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!

Харесайте ни във facebook

Instagram

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Статии в снимки

shares