Мръсен въздух (част 3) – как да се справим с проблема?

Сагата с мръсния въздух продължава… От първата публикация (1) ни стана ясно, че лошото качество на въздух крие много биологични опасности. Не е неочаквано, че мръсният въздух, наситеността с прахови частици са идеална среда за разпространение на инфекциозни агенти. Оказва се обаче, че е възможен пренос на гени за резистентност към антибиотици. От втората публикация стана ясно, че лошото качество на въздуха е основна причина за редица хронични заболявания, дори наднормено тегло и смърт (2). Оказва се, че мръсният въздух не е просто пряка опасност за здравето ни, но той и редуцира валежите чрез предотвратяване на преципитацията на водните пари в атмосферата. Това е предпоставка за създаване на сухи и неблагоприятни региони (3). Но какво реално можем да направим, за да подобрим състоянието на атмосферния въздух?

Очевидно е, че сред основните мерки, които трябва да се въведат е ограничаване на трафика. Но това трябва да стане не чрез рестрикции и наказателни мерки, а чрез стимулиране. По-хубаво е да се насърчава използването на масовия градски транспорт или споделеното пътуване (вместо то да бъде забранявано) чрез икономически стимули. Естествено инфраструктурата трябва да се подобри, за да е комфортно, а не хората да се чувстват натъпкани в консерви.

Но това не е единственото, което трябва да се направи. В световен мащаб една от най-популярните мерки за справяне с мръсния въздух е превръщането на градовете в градски гори. Ако в момента градовете са сбор от сиви метално-бетонни структури с рехаво разпределени дървета, то градската гора от птичи поглед изглежда като зелено море, в което е потопена градската инфраструктура. Ако всяка неизползваема площ от пространството се покрие с растителност, ефектът ще е максимален, а качественият и количествен състав на атмосферата значително подобрен. Но не само това са ползите.

Мащабно проучване от 2006 година разкрива, че градските гори в САЩ премахват 711 000 тона замърсители от атмосферата, чиято стойност е равна на 3.8 милиарда $. Част от компонентите, които се премахват по този начин са озон, фини прахови частици, азотен и серен диоксид, въглероден окис (4).

Този проблем всъщност тормози хората от десетилетия, а решението е посочено също доста отдавна. През 1991 година проучване разкрива, че растителност покрива 11% от територията на Чикаго, която премахва 17 тона въглероден оксид, 93 тона серен диоксид, 98  тона азотен диоксид, 210  тона озон и 234  тона фини прахови частици с размер по-малък от 10 микрона. Но най-важното заключение е, че големите и здрави дървета премахват до 70 пъти повече замърсители, отколкото младите. Това показва колко е ценна растителността и колко важно е да я опазваме (5).

Дори един от най-големите замърсители (Китай) осъзнава колко са важни градските гори. През 2002 година благодарение на тях в Пекин са били премахнати 1261.4 тона замърсители. Най-силна редукция е наблюдавана при фините прахови частици – 772 тона, а въглеродният диоксид е бил ефективно фиксиран (превърнат) в растителна биомаса. Било е отчетено обаче, че 29% от дърветата не са били поддържани в добро състояние, което редуцира техните възможности (6).

Дори създаването на зелени покриви по повърхността на всяка сграда би допринесло за подобряване на качеството на околната среда. В Чикаго резултатите показват, че 198 декара зелени покриви са премахнали 1675 килограма замърсители. Най-голяма редукция е отчетена при озона – 52%, азотен диоксид – 27%, фини прахови частици – 14% и серен диоксид – 7%. Най-интензивно пречистване е отчетено през месец май, а най-слабо през февруари. Средното количество замърсители, които се премахват от 10 декара площ е равно на 85 килограма (7).

Растенията успешно фиксират въглеродния диоксид до твърда биомаса чрез познатия на всички процеси фотосинтеза. Така въглеродът, който е в газообразно състояние в атмосферата, се превръща в компактна и твърда биомаса. Така растенията растат и образуват плодове. Атмосферният азотен диоксид също може да бъде фиксиран, а това се осъществява чрез листните отвори (устици) (9). Съединението (NO2) се използва за синтез на аминокиселини и освен това е регулатор на растежа на растенията. NO2 стимулира растежа на растенията (10).

Нека си припомним, че градската растителност не премахва просто замърсяването в атмосферата. Растителността значително подобрява и климатичните условия. През лятото градските гори поддържат температурата в населените места по-ниска, а през зимата по-висока. Дърветата спират силните ветрове, които  ни карат да усещаме температурата значително по-ниска от реалните стойности, но дърветата спират и разпространението на прах. Всичко това води и до индиректно по-ниска консумация на енергия, като икономията през лятото е по-значителна (8). Редуцираната консумация естествено означава и по-малко изхвърляне на замърсители в околната среда.

Да не забравяме, че всеки премахнат килограм замърсители е килограм по-малко вдишан от хората.

Цитирана литература:

1)      http://6nine.net/2017/04/20/%d0%bc%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d1%83%d1%85-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b1%d0%b2%d0%b0/

2)      http://6nine.net/2017/11/04/%d0%bc%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%b5%d0%bd-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d1%83%d1%85-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-2-%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%83%d0%b1%d0%b8%d0%b5%d1%86/

3)      Daniel Rosenfeld; Suppression of Rain and Snow by Urban and Industrial Air Pollution; Science 10 Mar 2000: Vol. 287, Issue 5459, pp. 1793-1796 DOI: 10.1126/science.287.5459.1793

4)      David J. Nowak, Daniel E. Crane, Jack C. Stevens, Air pollution removal by urban trees and shrubs in the United States, In Urban Forestry & Urban Greening, Volume 4, Issues 3–4, 2006, Pages 115-123, ISSN 1618-8667, https://doi.org/10.1016/j.ufug.2006.01.007. (http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1618866706000173) Keywords: Air quality; Urban forests; Urban forestry; Environmental quality

5)      Nowak, David. (1994). Air pollution removal by Chicago’s urban forest. Chicago’s Urban Forest Ecosystem: Results of the Chicago Urban Forest Climate Project. 63-81.

6)      Jun Yang, Joe McBride, Jinxing Zhou, Zhenyuan Sun, The urban forest in Beijing and its role in air pollution reduction, In Urban Forestry & Urban Greening, Volume 3, Issue 2, 2005, Pages 65-78, ISSN 1618-8667, https://doi.org/10.1016/j.ufug.2004.09.001. (http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1618866704000226) Keywords: Urban forest structure; Ozone; Dry deposition; CO2 sequestration

7)      Jun Yang, Qian Yu, Peng Gong, Quantifying air pollution removal by green roofs in Chicago, In Atmospheric Environment, Volume 42, Issue 31, 2008, Pages 7266-7273, ISSN 1352-2310, https://doi.org/10.1016/j.atmosenv.2008.07.003. (http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1352231008006262) Keywords: Extensive green roofs; Intensive green roofs; Dry deposition; Cost

8)      M.G. Giometto, A. Christen, P.E. Egli, M.F. Schmid, R.T. Tooke, N.C. Coops, M.B. Parlange, Effects of trees on mean wind, turbulence and momentum exchange within and above a real urban environment, In Advances in Water Resources, Volume 106, 2017, Pages 154-168, ISSN 0309-1708, https://doi.org/10.1016/j.advwatres.2017.06.018.

9)    Yanbo Hu; NO2-drived NO3 –metabolism in leaves; College of Life Science, Northeast Forestry University, Harbin 150040, P.R. China; Insciences Journal 2011, 1(2), 90-101; doi: 10.5640/insc.010290

10)    Takahashi M, Morikawa H. Nitrogen dioxide is a positive regulator of plant growth. Plant Signaling & Behavior. 2014;9:e28033. doi:10.4161/psb.28033.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!