Наука
Съществуват ли пробиотични вафли и бонбони?

Съществуват ли пробиотични вафли и бонбони?

Пазарът е наситен със стоки… Не, той е пренаситен! Това всъщност е хубаво, защото напълно може да се задоволи всяка нужда на потребителя в зависимост от неговите възможности. Разнообразието е следствие на конкуренцията и само най-силните марки ще оцелеят. Истински търговски, естествен отбор.

Продуктите се делят на две основни категории. Първата са онези, чиято единствена функция е да ви снабди с някакви нутриенти. Някои от тях не са подходящи да бъдат основната част от дневното ви меню, но всъщност функцията им е да предоставят уникални вкусове. За някои хора храненето е една положителна емоция. Поради изброените причини повечето от тези храни се описват като НЕздравословни, често и опасни.

Screenshot_20171207-160108

Втората категория храни са “здравословните“. Макар често съставът да има пренебрежими различия с конкурентите си, тези продукти се считат за предпочитани дори цената им да е многократно по-висока. Защо? Подобни храни често са съпроводени с претенции за превантивни, терапевтични, здравни, лечебни и дори магически свойства. Свойства, които за нещастие на крайния потребител почти винаги остават недоказани. И под доказателство не се разбира цитиране на заучени определения, а данни, които посочват, че конкретният продукт реално притежава посочените свойства.

Здравни претенции на Roobar

Здравни претенции на Roobar

Какво трябва да знаем от нормативна гледна точка?

Европейското законодателство (което ние спазваме) много ясно е посочило какви здравни и хранителни претенции могат да имат храните в мрежата. Всичко това е добре описано в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1924/2006 (който свободно може да бъде свален от интернет). Така например чл. 10 от въпросния регламент забранява хранителните продукти да имат каквито и да е здравни претенции изписани върху етикети или рекламни материали, но с няколко изключения:

  • Когато се дава информация кои хора е хубаво да избягват въпросния продукт.
  • Когато прекомерната консумация на даден продукт може да предизвика здравословен проблем.
  • Информация, в която се посочва важността на разнообразна и балансирана диета и здравословен начин на живот;

Според чл. 6 ал. 1 от въпросния документ всяка една претенция (хранителна и здравна) на какъвто и да е продукт трябва да се аргументира с реални научни и клинични  проучвани. Според чл. 6 ал. 3 производителят трябва да е готов всеки един момент да предостави наличните аргументи, че продуктът му наистина може да защити отправените от него претенции. Производителят може единствено да посочи наличните щамове в продуктите, но не и да отправя здравни и каквито и да е други претенции.

Към момент ЕС е одобрил здравните претенции само един пробиотик - Propionibacterium freudenreichii W200. Въпросният бактериален представител има доказани отлични биосинтетични свойства спрямо витамин B12. Недостигът на въпросния витамин е опасен, а бактерията може да го продуцира в тялото на гостоприемника (7).

Тези норми са изключително строги, но за всичко си има причина. Не може да се позволи на производител да произвежда продукти с множество неверни твърдения. Това не само би ощетило потребителя, но би дало едно нечестно предимство на некоректната фирма пред своята конкуренция.

Що се отнася до пробиотиците ЕС е още по-строг. Истината е, че в полето на про и пребиотиците трябва да се работи още много и да се натрупат още научни данни, които категорично да докажат тяхната полза и да се опише при какви точно условия се наблюдават тези здравословни ефекти. Към момента наличните данни не могат да се определят като категорични. Поради тази причина Европейският орган, който се занимава с безопасност на храните (EFSA) отхвърля всички претенции за здравословни ефекти на пробиотиците в храните (1, 2). Агенцията има нужда от солидно количество доказателства, които обаче не се предоставят от заинтересованите лица. Критериите са високи. Причината е елементарна. Положителното становище на EFSA би отворило врата за регистрация на продукти, които по същество са лекарства, но за да преминат по-лека оценка биха били класифицирани от производителя като храна.

Според Агенцията по безопасност на храните на Ирландия, термините “пробиотик” и “пробиотичен/на” имат здравно/медицинско значение, а не хранително (3). Да кажеш, че продуктът съдържа “пробиотик” не е същото като да кажеш, че съдържа “ХХХХХХХХХ”. Подобно твърдение вменява впечатлението, че продуктът съдържа субстанция, която може да има полезно здравословно действие. По този начин се прави връзка между храна и здраве, която обаче не е доказана. Същото се отнася и за пребиотиците в храните.

Какви са изискванията към един пребиотик?

Но нека забравим проблемът с храните. Какво прави един пробиотик ефективен? По дефиниция, за да се постигне желаният здравословен ефект, наличието на пробиотични бактериални щамове не е достатъчно условие. Важно е да се доставят определен брой бактериални клетки от всеки един щам – между 10 и 100 милиона cfu/g (клетки/грам продукт) (5). Но клетките естествено трябва да са живоспособни, а дали са такива трябва да бъде определено в края на посочения срок на годност. Много е важна и матрицата за доставка на пробиотика. Дали хапчето, което погълнем ще успее да донесе нужния брой живи клетки до специфичната дестинация в храносмилателната система, или ще бъде унищожено? Има данни, че сиренето е много добър субстрат за доставяне на пробиотични клетки.

А как коректно трябва да се обозначи наличието на пробиотици в един продукт? Естествено това не е произволно и  си има конкретни насоки. Трябва всеки конкретен щам да бъде изписан със своето латинско име и то по ред на количествата (от най-голямо към най-малко). Срещу всеки щам трябва да бъде описан броят живи клетки, който е установен в края на срока на годност. Броят трябва да е изписан като cfu (колонообразуваща единица) за грам продукт (4).

Untitled-8

Съществуват ли пробиотични вафли или бонбони?

Лаконичният ми отговор е по-скоро “Не“.

На българския пазар съществуват подобни продукти, които трудно бих могъл да се класифицирам като пробиотични. И макар производителят на вафли Хармоника да смята, че некоректното описание “пробиотична вафла” самоволно  е поставено от търговската верига LIDL, подобно описание може да бъде открито  в Кауфланд и дори в производствения сайт.

Но “пробиотична” вафла е некоректно описание не само според нормативната уредба. Подобни свойства трябва да бъдат доказани. Не е ясно дали една вафла може да достави нужния брой клетки, за да се наблюдава клиничен ефект. Самият пробиотик е представен от няколко щама и не е ясно дали всеки един от тях е в нужното минимално количество. Не е ясно и дали това количество се наблюдава в края на срока на годност. Вафлата преминава и специфична обработка при производство, която може да намали значително количеството на живите бактерии.

Untitled-6

Подобен е и случаят с пробиотичните топчета на Roobar. Те предлагат серия от био, веган, без ГМО, без алергени, здравословни продукти, които са и пробиотични. Но както вече споменах “пробиотично” е название, което отправя здравна претенция според европейските регламенти. Простото наличие на бактериалния представител Lactobacillus acidophilus не прави един десерт пробиотичен. Но Рообар са изключително по-смели, защото отправят множество здравни претенции в различни посоки. А аргументи?

Паралел между Данон, Хармоника и Рообар едва ли е от най-адекватните. Но Данон  бе задължена да изплати милиони под формата на обезщетения на излъгани клиенти. Всеки си спомня масовата кампания на пробиотичната Активия, която отправяше множество здравословни претенции. Компанията бе сигурна, че можеше да докаже всяко едно твърдение със солидно количество наука, но не успя. Причината е, че са нужни клинични изпитвания, за да се установи дали един продукт има положително действие върху здравето. Данон не разполагаше с аргументи. Научната литература е категорична, че трябва да се прави ясен паралел между строго научни проучвания и клинични изпитвания на един продукт (6).

Проблемът със “скритите въглехидрати”

Макар разгледаните продукти да се опитват да се наложат като здравословни, то самите определения “без ГМО”, “био”, “веган” и подобни не ги прави такива. Продуктите са изключително богати на въглехидрати и захари. Продуктите на Рообар съдържат около 37.5 г въглегидрати, от които половианта захари, а продуктите на Хармоника съдържат около 59.5 грама въглехидрати. Опасността се увеличава от факта, че потребителя остава с впечатлението, че тези продукти са здравословни (от описанието) и го освобождава от каквито и да е притеснения да изяде колкото си иска от въпросните десерти. Всеки знае, че не е хубаво да се прекалява с класическите вафли, което е естествен ограничител.

Проблемът с въглехидратите е огромен, защото повишената им консумация може да доведе до различни хронични проблеми, включително и проблеми със сърдечно-съдовата система. През 2017 година the PURE study, което бе публикувано в престижния медицински журнал Тhe Lancet, откри, че прекаляването с въглехидратите е свързано с по-висок риск от преждевременна смърт (увеличена смъртност) (8).

Извинения

Поднасям предварително своите извинения, ако някой смята, че статията е злобна. Не е злобна, а критична. Интересувам се само и единствено правата на крайния потребител да бъдат защитени и той да не се почувства като излъган.

Използвана литература:

1) M.B. Katan; Why the European Food Safety Authority was right to reject health claims for probiotics; Beneficial Microbes: 3 (2) – Pages: 85 – 89

2) https://www.probiotaamericas.com/wp-content/uploads/2016/06/IPAWCPBA-Dr-Valeriu-Curtui.pdf

3) https://www.fsai.ie/faq/probiotic_health_claims.html

4) https://www.crnusa.org/sites/default/files/pdfs/CRN-IPA-Best-Practices-Guidelines-for-Probiotics.pdf

5) Rijkers GT, Bengmark S, Enck P, Haller D, Herz U, Kalliomaki M, Kudo S, Lenoir-Wijnkoop I, Mercenier A, Myllyluoma E, Rabot S, Rafter J, Szajewska H, Watzl B, Wells J, Wolvers D, Antoine JM (2010). “Guidance for substantiating the evidence for beneficial effects of probiotics: current status and recommendations for future research”. J. Nutr. 140 (3): 671S–6S. doi:10.3945/jn.109.113779. PMID 20130080.

6) Donovan SM, Schneeman B, Gibson GR, Sanders ME. Establishing and Evaluating Health Claims for Probiotics. Advances in Nutrition. 2012;3(5):723-725. doi:10.3945/an.112.002592.

7) https://www.wincloveprobiotics.com/sites/default/files/headerpics/winclove_press_release_first_eu_probiotic_health_claim_0.pdf

8) Associations of fats and carbohydrate intake with cardiovascular disease and mortality in 18 countries from five continents (PURE): a prospective cohort study Dehghan, MahshidDiaz, R et al. The Lancet , Volume 390 , Issue 10107 , 2050 – 2062

 

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Здравейте! Казвам се Й. Стефанов и съм микробиолог (бъдещ доктор), science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. Ако някой иска да се свърже с мен, може да ми пише на посочения имейл, да ми прати съобщение в страницата "Наука и критично мислене" (която е моя) или просто да ми пише на личния профил: https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!