Наука
Мръсен въздух (част 2) – тихият убиец

Мръсен въздух (част 2) – тихият убиец

Преди половин година бях написал статия (Мръсен въздух – защо наистина трябва да се притесняваме), в която се бях съсредоточил върху биологичния аспект на мръсния въздух. Оказва се, че колкото по-мръсен е въздуха, толкова по-добър преносител на инфекциозни агенти е той. Но той не пренася просто бактерии, а улеснява разпространяването на резистентността към антибиотици – идеален сценарий за холивудски апокалиптичен филм.

Тази статия ще акцентира върху факта, че мръсния въздух убива, а управляващите не правят нищо по въпроса. Ако знаеш, че се извършва престъпление, убийства, имаш възможността да промениш нещо, но съзнателно не го правиш, това не те ли прави съучастник?

Да, ще чуем оправданията, че се въвеждат нови данъци на колите, но истината е, че най-големи замърсители (особено през зимата) са хората, които се отопляват  чрез изгаряне на растителни суровини. А абсурдът е, че поне доскоро държавата стимулираше изгарянето на дървесина чрез социални помощи. Разбира се контролът на предприятията и техните емисии също е съмнителен.

Но в едно трябва да сме сигурни – дори най-малките опити за подобряване на качеството на въздуха водят до мигновени положителни ефекти върху здравето на хората. През 2016 година в престижния журнал Journal of american medical association (IF – 44.4) бе публикувано мащабно проучване, което цели да определи каква е корелацията между състоянието на белите дробове на 4602 деца и качеството на въздуха в периода 1993 г – 2012 г. Лекарите откриват, че с понижаването на концентрацията на озона, азотния диоксид и фините прахови частици е спаднал и броят на проявяващите типични симптоми на раздразнени бели дробове, състоянието на страдащите от астма значително се е подобрило (2).

Преди около 2 седмици в най-престижния медицински и научен журнал The Lancet бе публикувано проучване, което съобщава, че годишно 9 милиона души по света умират в резултат на мръсния въздух, като 92% от случаите са в бедните страни, които имат лоша екологична политика и никаква превенция. България не се различава много по този показател. Най-застрашени са болните, децата и възрастните хора (1).

Мръсният въздух, вода и почва убиват повече хора от недохранването, наднорменото тегло, алкохола, пътните инциденти. Те взимат три пъти повече жертви от СПИН, туберкулоза и малария взети заедно (1).

Тези резултати се потвърждават и от проучване на Harvard с впечатляваща представителна извадка от 60 милиона индивида. Авторите на проучването отново доказват корелацията, че с увеличаването на концентрацията на замърсители във въздуха се увеличава и броя на смъртните случаи (3).

Но какво причинява смъртните случаи? През 2007 година бе доказано от проучване с представителна извадка от 65 893 жени, че увеличаването на концентрацията на прахови частици с 10 микрограма за кубичен метър увеличава риска от развитие на заболяване на сърдечно-съдовата система с 24% и увеличава  риска от  смърт от инфаркт със 76% (4). Тези резултати се потвърдени от проучване, което бе публикувано през 2012 година (5).

Но оказва се, че мръсният въздух може да повиши и тегло – рисков фактор, който не влия само върху външния ви вид. Проучване с 3000 деца от 2010 година открива подобна слаба корелация (6). Но по-скорошни открития са значително по-убедителни. През 2014 година бе публикувано проучване, което изучава индекса на телесната маса при деца, които са изложени на замърсен въздух. Децата, които са били изложени на най-високи нива мръсен въздух са имали 14% по-голямо увеличение в ИТМ в сравнение  с децата, изложени на най-ниски нива на замърсяване (7).

През 2016 година китайски учени може би разкриват на какво се дължи този феномен чрез опит с мишки. Учените разделят опитните мишки на две групи – отглеждани с пречистен въздух и обикновен въздух от атмосферата в Пекин. Диетата е била идентична, а мишки дишащи мръсен въздух са били с по-голямо наднормено тегло. След аутопсия учените откриват, че дишащите мръсен въздух мишки са страдали по-често от различни възпалителни процеси, които допринасят за натрупването на тегло (8). Но важен фактор е и генетичната предразположеност.

Наднорменото тегло се свързва с диабет, а с мръсен въздух? През 2009 година бе проведен експеримент с животни, който доказва, че индивидите, които дишат мръсен въздух могат да развият метаболитни промени, които са идентични с тези на инсулинова резистентност. През 2013 година става ясно, че животните развиват непоносимост към глюкоза, ако са изложени продължително време на високи нива на озон (9).

Тази година бяха публикувани неоспорими доказателства за връзката между диабет и мръсен въздух. Бе доказано, че децата, които са изложени на най-големи нива азотен диоксид и прахови частици са имали най-добре изявена инсулинова резистентност и дори признаци за увредени панкреатични клетки (продуциращите инсулин) (10). При възрастните хора се наблюдава същата зависимост. Проучване с представителна извадка от 45 000 души доказва, че тези, които са изложени на най-голямо замърсяване е с 20% по-вероятно да развият диабет.

Мръсният въздух може да увреди и нервната система. Трупат се данни, които сочат, че той може да ускори стареенето на мозъка. Проучване от 2012 година с 20 000 индивида представителна извадка сочи, че хората, изложени на замърсители губят когнитивните си способности значително по-бързо (11). Открито е, че изложените на замърсители са застрашени и от по-висок риск от развитие на деменция или болест на Паркинсон (12). Всъщност над 12 проучвания откриват връзка между деменцията и лошото качество на атмосферата (13).

Наблюдаваният феномен се дължи най-вероятно на ускореното стареене на хипокампуса, който е отговорен за паметта и унищожаване на миелиновата обвивка на аксоните – и двата ефекта са резултат от лошия въздух (14).

Ако политиците ни четат тази статия, то нека напрвят някаква поне минимална промяна, ако не за нас, то поне за децата ни, които са най-уязвими.

Цитирана литература

1)      Pollution, health, and the planet: time for decisive action Das, Pamela et al. The Lancet , Volume 0 , Issue 0 , http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(17)32588-6/fulltext

2)      Berhane K, Chang C, McConnell R, Gauderman WJ, Avol E, Rapapport E, Urman R, Lurmann F, Gilliland F. Association of Changes in Air Quality With Bronchitic Symptoms in Children in California, 1993-2012. JAMA. 2016;315(14):1491–1501. doi:10.1001/jama.2016.3444

3)      Qian Di, M.S., Yan Wang, M.S., Antonella Zanobetti, Ph.D., Yun Wang, Ph.D., Petros Koutrakis, Ph.D., Christine Choirat, Ph.D., Francesca Dominici, Ph.D., and Joel D. Schwartz, Ph.D. Air Pollution and Mortality in the Medicare Population N Engl J Med 2017; 376:2513-2522June 29, 2017DOI: 10.1056/NEJMoa1702747

4)      Kristin A. Miller, M.S., David S. Siscovick, M.D., M.P.H., Lianne Sheppard, Ph.D., Kristen Shepherd, M.S., Jeffrey H. Sullivan, M.D., M.H.S., Garnet L. Anderson, Ph.D., and Joel D. Kaufman, M.D., M.P.H. Long-Term Exposure to Air Pollution and Incidence of Cardiovascular Events in Women N Engl J Med 2007; 356:447-458February 1, 2007DOI: 10.1056/NEJMoa054409

5)      Wellenius GA, Burger MR, Coull BA, Schwartz J, Suh HH, Koutrakis P, Schlaug G, Gold DR, Mittleman MA. Ambient Air Pollution and the Risk of Acute Ischemic Stroke. Arch Intern Med. 2012;172(3):229–234. doi:10.1001/archinternmed.2011.732

6)      Jerrett M, McConnell R, Chang CCR, et al. Automobile Traffic around the Home and Attained Body Mass Index: A Longitudinal Cohort Study of Children aged 10–18 Years. Preventive medicine. 2010;50(0 1):S50-S58. doi:10.1016/j.ypmed.2009.09.026.

7)      Jerrett M, McConnell R, Wolch J, et al. Traffic-related air pollution and obesity formation in children: a longitudinal, multilevel analysis. Environmental Health. 2014;13:49. doi:10.1186/1476-069X-13-49.

8)      Yongjie Wei, Junfeng (Jim) Zhang, Zhigang Li, Andrew Gow, Kian Fan Chung, Min Hu, Zhongsheng Sun, Limin Zeng, Tong Zhu, Guang Jia, Xiaoqian Li, Marlyn Duarte, and Xiaoyan Tang Chronic exposure to air pollution particles increases the risk of obesity and metabolic syndrome: findings from a natural experiment in Beijing FASEB J June 2016 30:2115-2122; published ahead of print February 18, 2016, doi:10.1096/fj.201500142

9)      Johnson, D., D. Andrews, V. Bass, M. Schladweiler, A. Ledbetter, AND U. Kodavanti. Ozone (O3): A Potential Contributor to Metabolic Syndrome through Altered Insulin Signaling. Presented at Society of Toxicology, March 09 – 14, 2013.

10)   Longitudinal Associations Between Ambient Air Pollution with Insulin Sensitivity, β-Cell Function, and Adiposity in Los Angeles Latino Children Tanya L. Alderete, Rima Habre, Claudia M. Toledo-Corral, Kiros Berhane, Zhanghua Chen, Frederick W. Lurmann, Marc J. Weigensberg, Michael I. Goran, Frank D. Gilliland

11)   Weuve J, Puett RC, Schwartz J, Yanosky JD, Laden F, Grodstein F. Exposure to Particulate Air Pollution and Cognitive Decline in Older Women. Archives of internal medicine. 2012;172(3):219-227. doi:10.1001/archinternmed.2011.683.

12)   Oudin A, Forsberg B, Nordin Adolfsson A, Lind N, Modig L, Nordin M, Nordin S, Adolfsson R, Nilsson LG. 2016. Traffic-related air pollution and dementia incidence in northern Sweden: a longitudinal study. Environ Health Perspect 124:306–312;

13)   Melinda C. Power, Sara D. Adar, Jeff D. Yanosky, Jennifer Weuve, Exposure to air pollution as a potential contributor to cognitive function, cognitive decline, brain imaging, and dementia: A systematic review of epidemiologic research, In NeuroToxicology, Volume 56, 2016, Pages 235-253, ISSN 0161-813X, https://doi.org/10.1016/j.neuro.2016.06.004.

14)   Chen J-C, Wang X, Wellenius GA, et al. Ambient Air Pollution and Neurotoxicity on Brain Structure: Evidence from Women’s Health Initiative Memory Study. Annals of neurology. 2015;78(3):466-476. doi:10.1002/ana.24460.

Снимка: http://sofia.maps.luftdaten.info/

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Здравейте! Казвам се Й. Стефанов и съм микробиолог (бъдещ доктор), science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. Ако някой иска да се свърже с мен, може да ми пише на посочения имейл, да ми прати съобщение в страницата "Наука и критично мислене" (която е моя) или просто да ми пише на личния профил: https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!