Защо едни подсладители се считат за опасни, а други не?

Преди месец титанът на мисълта, защитникът на обществените права, бившият член на най-некорумпираната партия в света, Мая Манолова обяви, че в България има некачествени храни и напитки, защото например някои газирани питиета съдържат захар, а други глюкозо-фруктозен сироп. Но колко от възмутилите се знаят какво представляват различните вариации подсладители, какво ги различава, кое ги прави “опасни” и кое “качествени“? Нали не вярвате на политици?

Но подсладителите не се изчерпват до захар. Сред “био” обществото е много популярно да се използва меласа, защото поради някаква причина трябва да избягваме рафинираната захар. Тънкият момент е, че меласата също е продукт на процес на рафиниране, но докато захарта е желаната цел, то меласата е отпадният, вторичен продукт, който най-често се използва за ферментационни процеси, изхранване на животни, а вече и хора. От химична гледна точка съставът напомня (не е идентичен, а напомня) на този на меда и глюкозо-фруктозния сироп.

Но опасността на подсладителите не идва от вида, а от количеството. Никой няма да умре, ако погълне лъжица захар или сироп. Проблемът идва, когато ежедневните енергийни нужди на тялото се обезпечават от въглехидратни източници. Всеки знае, че едва ли е добра идея менюто на детето ви да се състои от торти, кексове, захарни петлета и подобни. Това води до развитие на множество опасни, хронични заболявания.

Това ни изправя и пред въпроса – “Защо МЗХГ не цитира количествените различия, а само качествените?” Какво количество сироп има в нашите напитки и какво количество захар? А ако се окаже, че количеството сироп е по-малко от наличната захар, това ще означава, че продуктът всъщност е по-здравословен, защото има по-малко въглехидрати.

Но каква е разликата между различни подсладители?

Различията са в химичен състав. Захарта е изградена от 99.98 захароза – дизахарид изграден от свързани фруктоза и глюкоза. Меласата е вторичен продукт след рафиниране на растителни материали за получаване на захароза. Състои се основно от глюкоза, фруктоза, захароза. Медът е животински продукт с подобен състав на меласата, но и с известно количество малтоза. Глюкозо-фруктозният сироп е ензимен хидролизат на растително нишесте. Нишестето е полизахарид, а използваните (био) ензими накъсват дългата му верига до съставляващите го мономери. Резултатът отново е вискозна течност, която съдържа основно фруктоза и глюкоза.

Трябва да се отбележи, че сиропът, меласата и меда имат значително по-малко калории, което се дължи на факта, че те съдържат и не малко количество вода. Но консумацията на еквивалентни количества от четирите продукта не означава, че се консумират еднакво количество въглехидрати. Сладостта на сиропа с високо съдържание на фруктоза може дори да надвиши тази на захарозата. Това прави и захарта “по-опасна”. Отново да напомня, че високата консумация на подобни въглехидрати не е препоръчителна.

А усеща ли тялото разликата?

Може да се каже, че тялото не усеща по никакъв начин разлика между четирите богати източника на въглехидрати. Тези въглехидратни източници се усвояват по едни и същи метаболитни пътища, като основният, централният път за катаболизъм на въглехидрати е по-познат с названието “гликолитична верига” (ЕМП път). В нея глюкозата и фруктозата навлизат директно, като крайният (основен) продукт е пируват, който може да продължи пътя си за синтез на допълнително количество енергия или пък да участва в редица анаплеротични реакции за синтез на нужните ни аминокиселини например. Съдбата на въглехидратите зависи изцяло от нуждите на организма. Захарозата се нуждае от една допълнителна ензимна реакция, която се катализира от ензимна инвертаза, за да се отделят една от друга молекулите глюкоза и фруктоза, които отново поемат по същия път.

Очевадно сиропът, меласата и меда са много по-добри подсладители от захарта, защото са източник и на други нутриенти, което поставя под въпрос адекватността на тезата за качеството на продуктите със захароза. Но това всъщност не е от значение, защото не е добра идея да си набавяте нужните витамини от подсладител. Това не е здравословен източник на полезни вещества. Просто може да изядете 100 грама пилешки дробчета например.

Хубаво е, когато се отправят квалификации относно качество на хранителни продукти да се дават обоснование, факти, данни. За мен лично не е от значение дали подсладителят в напитката, която ще пия ще е захароза или сироп. От значение са вкусовите характеристики. А дали ще живея по-дълго, ако консумирам меласа или мед вместо захар? Едва ли. Важното е да не прекаляваме с консумацията на тези сладки изкушения!

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!