Журналистите са научно неграмотни (част 6 – Lentata.com): Не, wi-fi не ни убива!

Lentata.com  (link)– медията, която НЕ уважавам и не следя. Нещо, което всеки интелигентен човек трябва да направи. Авторите са посредствени и некомпетентни, статиите са недостоверни и лъжливи, никога не се ползват аргументи, крадат се чужди авторски материали (включително и мои), а самата медия е класически представител на fakenews гидията.

Вчера сайтът публикува стряскаща статия, но естествено без нито един аргумент, която разкрива, че безжичния интернет ни убива бавно, но сигурно. Апелирам авторите в тази медия, да повярват на написаната от тях статия и да спрат да ползват wi-fi, да спрат да ползват интрнет, да спрат да ползват каквато и да е електроника. Така те ща са вечно здрави (едва ли), а нашето лично пространство няма да бъде замърсявано с подобни публикации.

Първото твърдение е, че съвкупността от множество източници на различни радиовълни може да забави развитието на деца и най-вече на плода на бременни жени. Естествено, доказателства за подобни твърдения няма. В интерес на истината не са налични голям брой проучвания по темата, което ме озадачава откъде журналистите правят подобни зловещи изводи. Наличната литература обаче показва, че няма място за паника. През 2015 година е публикувано японско проучване, което изчислява на какво облъчване е изложено ЦЯЛОТО човешко тяло. Става ясно, че в Япония (страна с добре развити технологии) хората поглъщат под 1 стотна от позволеното количество нейонизираща радиация (една стотна от 0.08 W/kg ). Това се отнася конкретно за деца на 3 годишна възраст и дори за плода на бременни (1).

Wi-fi причинява безсъние? Едва ли… Отново не са посочени аргументи в подкрепа на тази теза. Макар да има някои проучвания, които да посочват, че електромагнитната радиация да има някакво влияние върху съня, то това не е равно на безсъние. Все пак има налични проучвания, които показват, че радиация от телефони, wi-fi, антени, електростанции и подобни не оказва влияние върху съня или просто авторите на тези проучвания не са открили нищо притеснително в конкретната експериментална постановка (2, 3).

И макар на нас (може би) ни е смешно, истерията против новите технологии в някои части на света е добила такива размери, че в Калифорния търговците на мобилни устройства са задължени да информират за рисковете, на които се излагат потребителите.

Проблемът обаче е, че рисковете са далеч от ясно дефинирани, не са наблюдавани, а по-скоро проучванията показват, че място за страх няма.

През 2011 година WHO (СЗО) класифицира нискоенергийната радиация, която се излъчва от мобилните телефони като „вероятно карциногенна“. Причината е, че може би има някаква връзка между използването на мобилни телефони и мозъчни тумори – глиоми и акустчни невроми. И двата вида заболявания са изключително редки обаче. В САЩ 5 на всеки 10 000 възрастни се диагностицират с глиома, а 10 на всеки милион човека развиват акустична неврома всяка година.

Според класификацията на WHO мобилните телефони са поставени на едно ниво с кофеина и маринованите зеленчуци по критерий карциногенност. Заключението на други здравни организации обаче (CDC) e, че доказателствата не са категорични и има нужда от още изследвания.

Изключително сива зона

От 2011 година до днес все още няма нови значими доказателства, които да подкрепят тази страховита теза. Много големи проучвания не са успели да открият връзка между телефоните и мозъчните тумори. Проучване с 360 000 участници от Дания (4) не открива увеличен риск от развитие на мозъчни тумори дори сред хора, които използват мобилна техника от поне 13 години.

През 2010 година бе публикувано най-значимото проучване, което разглежда използването на мобилни апарати и риска от развитие на тумори (5). В него са участвали 13 държави (включително Канада, Обединеното кралство, Дания и Япония). Изследователите са задавали въпроси относно използването на мобилни апарати на повече от 7000 човека, които са диагностицирани с мозъчен тумор и 14 000 здрави индивида. Проучването не открива връзка между мобилните телефони и честотата на поява на глиома, но с изключение при група хора, които са съобщили, че са използвали телефона си над 1640 часа през живота си БЕЗ handsfree. Тези участници са имали с 4% увеличен риск от развитие на глиома в сравнение с хората, които никога не са ползвали мобилен телефон. Авторите отбелязват, че болните участници в проучването са по-склонни да преувеличават честотата на използване на мобилни устройства, което означава, че връзката не е особено реална.

Друга серия проучвания на изследователи от Швеция също разглеждат докладваното използване на мобилни телефони сред хора диагностицирани с глиома и го сравняват с резултати от здрави участници. Скорошен анализ открива, че ползвателите на телефони имат увеличен с 30% риск от поява на глиома, а тези, които използват подобни устройства повече от 25 години имат три пъти по-висок риск.

WHO признава, че вероятно рискът  не е висок, но все пак съществува. Истината е, че са нужни нови резултати и по-задълбочени анализи.

Като цяло няма увеличение в честота на развитие на туморни и ракови заболявания

Друг аргумент срещу възможността мобилните телефони да причиняват рак е, че не се наблюдава зачестяване на случаите на мозъчни тумори сред населението на САЩ, Дания и Швеция през последните две десетилетия, а мобилните технологии се разпространяват изключително бързо. В САЩ има увеличение на случаите на мозъчните тумори сред жени между 20-29 години, но заболяванията не са в частта на мозъка, която учените предполагат, че е засегната от радиацията на устройствата.

Но освен липсата на силни аргументи в подкрепа на тази теза, учените не могат да предположат какви точно са патологичните влияния на телефоните. Мобилните телефони и донякъде безжичните стационарни телефони излъчват нейонизираща радиация, която не представлява потенциалнa опасност за цялостта и структурата на ДНК.

Макар да има много проучвания по темата, все още има дупки в познанията ни. В момента протичат множество мащабни проучвания, които целят да запълнят тези дупки. Проучването “COSMOS” изследва данни за използването на мобилни телефони и дълготрайните здравословни ефекти върху 290 000 участници от 5 различни европейски държави.

Но макар някои аспекти да не са ни ясни напълно, можем да сме спокойни, че място за тревоги няма (7). Проучванията просто не ни дават място за притеснения, защото не са открити данни, които да ги потвърждават. До момента всичко сочи, че мобилните устройства са безопасни за нас. A въпросната радиация едни дрозофили не може да “мутира”, а какво да кажем за хора (8).

 Цитирана литература:

1)      ASAYAMA, R., WANG, J. and FUJIWARA, O. (2015), Calculation of Whole-Body Average SARs in Pregnant Woman and Child Simultaneously Exposed to Multiple Radio-Frequency Waves in Real Environment. Electron Comm Jpn, 98: 12–20. doi:10.1002/ecj.11710

2)      Barsam, T., Monazzam, M. R., Haghdoost, A. A., Ghotbi, M. R., & Dehghan, S. F. (2012). Effect of extremely low frequency electromagnetic field exposure on sleep quality in high voltage substations. Iranian Journal of Environmental Health Science & Engineering, 9(1), 15.

3)      Mohler, E., Frei, P., Fröhlich, J., Braun-Fahrländer, C., Röösli, M., & the QUALIFEX-team. (2012). Exposure to Radiofrequency Electromagnetic Fields and Sleep Quality: A Prospective Cohort Study. PLoS ONE, 7(5), e37455. http://doi.org/10.1371/journal.pone.0037455

4)      Frei Patrizia, Poulsen Aslak H, Johansen Christoffer, Olsen Jørgen H, Steding-Jessen Marianne, Schüz Joachim et al. Use of mobile phones and risk of brain tumours: update of Danish cohort study BMJ 2011; 343 :d6387

5)      The INTERPHONE Study Group; Brain tumour risk in relation to mobile telephone use: results of the INTERPHONE international case–control study, International Journal of Epidemiology, Volume 39, Issue 3, 1 June 2010, Pages 675–694

6)      Judy Peres; WHO Classification Sparks Debate Over Cell Phone Safety, JNCI: Journal of the National Cancer Institute, Volume 103, Issue 15, 3 August 2011, Pages 1146–1147,

7) John D. Boice, Jr, Robert E. Tarone; Cell Phones, Cancer, and Children, JNCI: Journal of the National Cancer Institute, Volume 103, Issue 16, 17 August 2011, Pages 1211–1213,

8) Mittler, S. (1977). Failure of chronic exposure to nonthermal FM radio waves to mutate Drosophila.  J. Hered. 68(4): 257–258.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!