Наука
Кoмбуча – новата мода, която крие сериозни рискове

Кoмбуча – новата мода, която крие сериозни рискове

Днес ще ви представя какво представлява екзотичната напитка кoмбуча през очите на един микробиолог. В търсене на универсалната формула за дълголетие и безупречно здраве, хората са се запалили по поредната „здравословна“ мода – комбуча.

Комбуча е сравнително нов феномен, който завладява САЩ през 90-те години на миналия век, а България едва през последните няколко. Никой не знае какъв точно е произходът – някои смятат, че идва от Русия, от Япония или от Китай и не се посочва точен времеви период на възникване. Самата напитка всъщност се прави в домашни условия от само 4 компонента – вода, захар, чаен екстракт и „гъба“.

Критика от микробиологична гледна точка

От микробиологична гледна точка тази напитка крие огромни рискове. По същество напитката представлява ферментационен продукт. Хранителната среда е течна, в която са разтворени солидни количества въглероден източник (7-10% захар, което е огромно количество) и екстракт от чай, който е източник на азотни съединения и микронутриенти. В микробиологичната практика подобни хранителни среди се стерилизират, за да не се развие нежелана, патогенна култура, но не и тази хранителна среда.

Ферментацията се осъществява от „гъба“. Всъщност това са имобилизирани клетки с неясен състав – не могат да се определят като „гъби“. Най-често гъбата се състои от различни представители дрожди (Saccharomyces sp.) и бактерията Gluconacetobacter xylinus – дрождите синтезират етилов алкохол, а бактерията киселини. Най-интересното в този продукт е именно този бактериален представител, защото той синтезира “бактериална целулоза”, която изгражда въпросната матрица, която задържа клетките. Ферментацията не се осъществява в стерилни условия, хранителната среда не е стерилна, внасяните компоненти в нея не са стерилни. Всъщност се осъществява ферментация със смесена култура с неопределен, вариращ състав. Хранителната среда е идеална за развитие на множество други патогенни бактерии, които могат да попаднат от въздуха, водата, самите разтворими компоненти, „гъбата“ или от ръцете на самия приготвящ напитката (при лоша хигиена). Има дори сведения за замърсяване с Bacillus anthracis и Clostridium botulinum.

Самите търговци на гъбата призовават, ако гъбата започва да плесенясва, да се изхвърли. Според тях това се случва, защото гъбата е некачествена. Истината е, че наличната влага и останали нутриенти след ферментационен процес са достатъчно условие за нежелано замърсяване. Замърсената „гъба“ внася и спори на плесени в напитката. А както всички знаем плесените са продуценти на опасни микотоксини, които са потентни в минимални количества (микрограмове).

Но замърсяване може да е и бактериално. Множество бактерии синтезират описаните от разпространителя органични киселини, които са характерни например и за смесения тип ферментация, а тя от своя страна за някои грам отрицателни (патогенни) бактерии.

И тук стигаме до основния проблем. Основните ферментационни продукти, които консумираме са строго контролирани. След алкохолна ферментация продуктът се пречиства чрез дестилация. Самият продукт пък ограничава развитието на патогени. При млечно-киселата ферментация продуктът преминава пастьоризация, за да се ограничи неспорулиращата и чувствителна патогенна микрофлора. При комбуча хората консумират директно микробна култура без да се замислят дали това крие някакви рискове за тях.

Критика относно химичния състав и съдържание на комбуча

Източник: https://kombucha.bg/kombucha-jiva-napitka/

Източник: https://kombucha.bg/kombucha-jiva-napitka/

Първата ми съществена критика в описанието е, че този продукт съдържа ензимите бромелаин и папаин. Подобни твърдения са абсурдни, защото бромелаинът е протеолитичен ензим, който се изолира от ананас, папаинът е протеаза и се изолира от папая, а комбуча съдържа само захар и екстракт от зелен чай. С други думи въпросните ензими просто не са налични. А и да бяха налични, какво значение има? Храносмилателната ни система и богато снабдена с подобни ензими, което обезсмисля теоретичното им наличие.

Твърди се, че комбуча е източник на пробиотици. Пробиотиците са бактерии (най-често в спорова форма), които успешно могат да оцелеят в храносмилателната ни система, да се развият, да подкислят околната среда, в която се намират, а с това и да инхибират развитието на патогенна микрофлора. За нещастие в стартерната култура за производство на комбуча не се намират пробиотични бактерии, което означава, че и това твърдение е лъжа.

Смята се, че комбуча е източник на витамини и органични киселини. Това твърдение не е доказано, но има ли значение, когато консумацията на един плод доставя същото количество нутриенти (и дори повече), а изживяването и вкусът са много по-приятни?

Огромното количество въглехидрати в напитката я доближава до анатемосваната Кока Кола. Газираната напитка е обвинявана, че вреди на потребителите именно чрез огромни количества захар.

Въпросната “гъба”. Къде може да бъде рекламирана подобна глупост? В “На кафе”.

Реални рискове за здравето

Макар твърденията за наблюдаваните ползи за здравето да са изключително разнообразни – третиране на СПИН, акне, рак, диабет и други, аргументи в тяхна подкрепа няма. През 2003 година е публикувано обширно проучване, което определя комбуча като пример за нетрадиционен лек, при който се наблюдават сериозни разлики между претенции за ефекти върху здравето, налични доказателства и съществуващ потенциал за увреждане на организма (5).

Твърдението, че комбуча има антибактериални свойства (може едва ли не да лекува инфекции) е напълно отхвърлена (11).

Научната общност е проучила обстойно този продукт и го смята за сериозен риск за здравето, защото има описани тежки странични ефекти от консумацията, а и известен брой смъртни случаи (1). Редица изследвания посочват, че основните проблеми, които се наблюдават след продължителна консумация на комбуча са: остра чернодробна и бъбречна недостатъчност, ацидоза (2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10). Сериозни състояния. Има и описани смъртни случаи (7).

Тази напитка е поредният продукт, който се рекламира като панацея и удължаващ живота. Интересното е, че аргументи в подкрепа на тази теза не са налични, но такива в подкрепа на противоположната теза (продуктът застрашава живота) се намират в изобилие.

Цитирана литература:

1)      Russell J, Rovere A, eds. (2009). “Kombucha Tea”. American Cancer Society Complete Guide to Complementary and Alternative Cancer Therapies (2nd ed.). American Cancer Society. pp. 629–633. ISBN 9780944235713.

2)       Dasgupta, Amitava (2011). Effects of Herbal Supplements on Clinical Laboratory Test Results. Berlin, Germany: Walter de Gruyter. pp. 24, 108, 112. ISBN 978-3-1102-4561-5.

3)       Dasgupta, Amitava (2013). “Effects of herbal remedies on clinical laboratory tests”. In Dasgupta, Amitava; Sepulveda, Jorge L. Accurate Results in the Clinical Laboratory: A Guide to Error Detection and Correction. Amsterdam, NH: Elsevier. pp. 78–79. ISBN 978-0-1241-5783-5.

4)      Abdualmjid, Reem J; Sergi, Consolato (2013). “Hepatotoxic Botanicals—An Evidence-based Systematic Review”. Journal of Pharmacy & Pharmaceutical Sciences. 16 (3): 376–404. PMID 24021288.

5)      Ernst E (2003). “Kombucha: a systematic review of the clinical evidence”. Forschende Komplementärmedizin und klassische Naturheilkunde. 10 (2): 85–87. PMID 12808367. doi:10.1159/000071667.

6)      Maria Giovanni (2012). KOMBUCHA TEA: A META-ANALYSIS

7)      Centers for Disease Control and Prevention (CDC). Unexplained severe illness possibly associated with consumption of Kombucha tea–Iowa, 1995.

8)      Gedela, Maheedhar; A Case of Hepatotoxicity Related to Kombucha Tea Consumption.  South Dakota Medicine . Jan2016, Vol. 69 Issue 1, p26-28. 3p.

9)      Srinivasan, R., Smolinske, S., PharmD and Greenbaum, D. (1997), Probable Gastrointestinal Toxicity of Kombucha Tea . Journal of General Internal Medicine, 12: 643–645. doi:10.1046/j.1525-1497.1997.07127.x

10)   A Case of Kombucha Tea Toxicity Alison SungHee Kole, MD, MPHHeather D. Jones, MDRussell Christensen, PharmDJay Gladstein, MD Journal of Intensive Care Medicine Vol 24, Issue 3, pp. 205 – 207

11) Steinkraus, K. H., Shapiro, K. B., Hotchkiss, J. H. and Mortlock, R. P. (1996), Investigations into the antibiotic activity of tea fungus/kombucha beverage. Acta Biotechnol., 16: 199–205. doi:10.1002/abio.370160219

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!
Share this Story

Подобни публикации

Ако харесвате дейността на 6nine, може да помогнете със скромно дарение за обезпечаване на някои нужди. Благодаря!

Choose currency

Enter amount

Харесайте ни във facebook

За biologist

I fucking love science! Здравейте! Казвам се Й. Стефанов и съм микробиолог (бъдещ доктор), science enthusiast, по дефиниция на БГ законодателството се водя "млад учен", просто любопитен. Геймър, меломан, киноман. MARVEL FAN! Млад съм, което явно за много хора е проблем. За други щеше да е проблем, ако бях брадат старец :D Няма угодия. Ако някой иска да се свърже с мен, може да ми пише на посочения имейл, да ми прати съобщение в страницата "Наука и критично мислене" (която е моя) или просто да ми пише на личния профил: https://www.facebook.com/munroe90

Статии в снимки

Може да подкрепите дейността на този блог.

Подкрепете Science blog чрез Patreon!