Theranos: поуките, които трябва да си направим за стартЪП-ите

Напоследък е много модерно да слушаме за стартиращите компании, за стартъпи, които се борят за всеки $ на непознати инвеститори. Те са толкова модерни, новият hype, толкова успешни, а сякаш критичното мислене спрямо тях липсва. В пространството витае идеята, че всяка налудничава идея може да събере огромно финансиране с добра кампания. И не хейтя, а по-скоро съм критично настроен, защото даване на финансови средства на неподходящ кандидат лишава от пари по-добра идея. Такъв е и примерът с компанията Theranos.

Theranos e стартъп, основан през 2003 година, от студентката Елизабет Холмс. Компанията е имала за цел да революционизира клиничните изследвания и клиничната лаборатория чрез безболезнено взимане на минимални количества кръв, което да не стресира пациентите, а в същото време да предоставя достоверни резултати. До декември 2004 година компанията е събрала 9 милиона $ от инвеститори, които очевидно са били завладени от идеята за клинични изследвания, които нанасят минимален или никакъв стрес върху пациента. Наистина, ако подобна технология сработи, тя би направила създателя си милиардер. Холмс наистина се превръща в такъв. През 2014 година стойността на Theranos е определена на 9 милиарда $. Елизабет се превръща в новото технологично чудо. Тя е била на кориците на всички на големи списания (Forbes, Fortune, The New York Times Style Magazine). Определяна е като „ следващия Стийв Джобс “, което е доста преувеличено. Била е на 110 място във Forbes 400. Истински влиятелен човек.

Теранос отварят множество малко клинични центрове, в които всеки може да се изследва чрез въпросната технология. Множество търговски вериги сключват договор с компанията, за да предоставят услугите им. В същото време обаче самата технология на изследване остава загадка, дълбоко крита тайна. Самите служители подписват договор за конфиденциалност и нямат право да изнасят никаква информация. В медиите започват да излизат публикации, които поставят под въпрос самата методика, технология и точност на резултатите. В крайна сметка как е възможно в малка епруветка (nanotainer) с височина 1.39 см и минимален обем кръв да се извършат огромен спектър от изследвания?

Но не само медиите критикуват технологичната компания. Научната общност също започва свои разследвания. През 2016 година е публикувано научно изследване в журнала The journal of clinical investigation (1), в което се описва, че има огромни разлики между резултатите на Theranos и други клинични лаборатории, което представлява риск за здравето на пациентитe , защото може да се вземе грешно решение за тяхното здравословно състояние или евентуално лечение. Предоставяните резултати на Theranos са излизали извън нормалните граници 1.6 пъти по-често. 68% от лабораторните измервания са показвали значителна вариабилност. Резултатите от анализа на липиди между Theranos и други лаборатории просто не са се припокривали, което е абсурдно. Или на разбираем език – пациентите са ходили да им се хвърля боб, а не да им се правят достоверни изследвания. Ефективността и достоверността са били идентични – нулеви.

По-късно става ясно, че тайната зад любопитната технология на технологичния гигант е просто… разреждане. Елизабет е напуснала Stanford University (специалност химично инженерство), защото е сметнала, че с огромно разреждане на малки по обем биологични проби може да постигне същите резултати с висока аналитична стойност, което според нея би променило клиничните проучвания. Но реалността не е такава, защото чрез разреждане грешките от анализа също се увеличават многократно. Но как би могъл да революционизираш клиничните изследвания, ако не просто не си без образование, а имаш и липса (никакви) на знания по клинична лаборатория?

Theranos просто са разреждали кръвните проби и са ги изследвали чрез конвенционална лабораторна апаратура (като тази на Siemens), която е налична във всяка нормална клинична лаборатория. Компанията на Хокмс претърпява истински срив. Регулаторните органи забраняват тя да предоставя каквито и да е клинични услуги на пациенти, а в последствие дори не успява да преживее няколко проверки на компетентните органи, за да си възстанови правото да работи. Огромен брой от клиничните центрове затварят, договори се прекратяват, а много хора остават без работа. В момента компанията е оценена на 800 милиона $ (от 9 милиарда $ в славното минало) и с едва 200 човека персонал. В момента се опитва да създаде универсално миниатюрно устройство за клинични изследвания, чиято ефективност и точност трябва също да бъде доказана.

Историята на Theranos трябва да бъде поучителна да не залагаме големи надежди на красиви идеи, които не са добре аргументирани.