Джордж Джейкъб Холиоук (бащата на секуларизма) – обявен от медиите за чудовище, защото не вярва…

Холиоук е роден в Бирмингам през 1817 година и е бил преподавател по метаматика в колежа по механика. Той бил основател на „Светското движение“ и въпреки чувствителния си характер и доста силния си говорен дефект, той четял лекции за социалната реформа. Преz май 1842 г. изнасял лекция в Челтнам. Въпрос на един от слушателите му провокирал следния отговор: „Не вярвам, че такова нещо като Бог съществува.“ Освен това Холиоук добавил, че „бих оставил всемогъщия Бог на половин заплата“. Местният вестник „Челтнам кроникъл“ писал, че този „беден и заблуден несретник“ се обърнал към слушателите с „богохулствени и ужасни думи, с които не можем да петним вестника и затова не ги публикуваме…“

Холиоук бил наречен чудовище. След арестуването му един полицай му казал: „Съжалявам само, че минаха времената, когато можехме да ви заведем с Оуън Ланаркски на кладата, а не в затвора в Глостър“. По-късно Холиоук писал, че в Челтман, поради влиянието на свещеници и условности „ще бъдат избрани съдебни заседатели, които, ако им наредят, биха осъдили всеки за богохулство, стига само да сложи чайника да ври в неделя“.

Преди да го качат ма влака за Глостър, Холиоук трябвало да обиколи Чалтнам с оковани ръце. Сам си платил билета, както и билетите на придружаващите полицаи – в противен случай трябвало да извърви деветте мили до Глостър в окови. Сложили го в килия, която гъмжала от въшки, а той не посмял да легне да спи. Прекарал две седмици в затвора в очакване на процеса. Обвинението го описало като „работник“, „зъл, злобен и отвратителен“ и го обвинило, че „имал злостно и ругателно намерение да накара поданиците на кралството да изпитат неверие и презрение към Бог, Светото писание и християнската религия“. Съдебните заседатели били седем фермери, двама продавачи, един търговец на пилета, един мелничар и един производител на малц.

Въпреки, че бил с крехко здраве, Холиоук сам поел защитата си. Съдът се опитал да го накара да си плати и за копието от обвинението, което се събирало на един лист хартия. Характерното му пелтечене почти изчезнало по време на 8-часовата  му убедителна реч. Част от думите разплакали жените в съда и след това Холиоук бил поздравен от привържениците си за „най-добрия апел за свобода, звучал в съда“.

В заключителната си реч съдията Ърскин казал на съдебните заседатели, че ако са убедени, че думите на обвиняемия са „изречени с лекомислие, с цел да изразят пренебрежение към Бог“, трябва да признаят Холиоук за виновен. „Ръката на закона, казал съдията, не предпазва Всемогъщия, но трябва да защитава хората от такъв неприличен език“.

Докато бил в затвора, Холиоук така и не разбрал какво означава християнско милосърдие. Килията му била влажна и мръсна, а храната негодна за ядене. Почти нямал възможност за упражнения и рядко му позволявали посещения, нито пък му разрешавали да пише на съпругата си или да получава писма от нея. Не му давали да ползва математическите си инструменти, за да не се самоубие. В затвора разбрал, че двегодишната му дъщеря Маделин е починала. За последен път видял детето си, когато тръгвал от Чалтнам за процеса.

Когато свещеникът на затвора му казал, че не може наистина да е атеист, Холиоук отвърнал: „И това го казвате вие, който бяхте един от онези, които ме затвориха, защото съм атеист! Ако вярвате на самия себе си, настоявайте да ме освободят!“ Но Холиоук излежал цялата си присъда и бил освободен през февруари 1843 г.

След този случай свободомислещите сваляли шапка, когато минавали покрай затвора в Глостър, в знак на уважение към този борец за свободата на словото, който пострадал заради вярванията си, а след това правил напразни опити да отмени закона срещу богохулството. Холиоук не бил последният, затворен в Британия за богохулство, но бил последният, изправен в затвора за това, че е изразил атеистичените си възгледи.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!