Храни „с двоен стандарт“: лошо тълкувание на иначе сериозни данни

По-зелена ли е тревата на комшиите от нашата? Погледнете пак! Сигурни ли сте в това, което виждате?  Не? Подобен е и начинът за изследване на качеството на храните на телевизионните журналисти. С интерес наблюдавах как журналистка на бTV описва върха на своята изследователска  дейност – успяла е съвсем сама, без помощ да отвори шоколад с лешници от Германия и идентичен от България. Убедително приканва зрителите да наблюдават разликата между двата продукта, но „О, Боже!“ – аз такава не видях… Като изследовател добре знам, че с поглед емпирични наблюдения е невъзможно да се направят. Така започна “скандалното” разкритие на “шокиращите” данни във въпросната телевизия.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/agencijata-po-hranite-ima-razliki-mezhdu-produktite-v-zapadna-evropa-i-u-nas.html

Драмата по разкриването на мистерията около  качеството на храните с двоен стандарт  се прехвърли на терена на Министерството на земеделието, храните и горите. Данните, които са получили, са сериозни и достоверни, но тълкуванието им е аматьорско, непрофесионално и сякаш някой се опитва да сътвори скандал? А може би просто се симулира дейност?

Преди да пристъпим към разглеждането на данните, трябва да се направи важно уточнение – тази статия не цели да докаже, че всички продукти на една марка, но от различни географски местоположения са с еднакво качество. Тази статия има за цел да покаже грешките при тълкуването на данните и да обясни на какво може да се дължи вероятното разминаване в резултатите.

Кой съм аз да изказвам личното си мнение и критиката към институциите в личния си блог? Просто споделям професионалния си опит в частния сектор (не академичен) в контрола на качеството (микробиолгичен и химичен) на храни, фуражи, води и напитки.

Представени оскъдни данни

Разбирам, че се опитва да се пази конфиденциалност, но подобно представяне на резултатите е несериозно, а и е изключително неразбираемо – „един млечен продукт има повече от….. втори млечен продукт, но не и от трети“. Несериозно!

Числовите стойности освен това са представени в абсолютно състояние (45%), когато трябва да бъдат предоставени и някои статистически данни – неопределност например (45% +/- 0,14%)

Резултатът никога не е еднакъв

Опитът, който имам ми е показал, че НИКОГА не мога да постигна един и същи резултат, независимо колко пъти изследвам един и същи продукт. Затова се определя о степента на вариация. Това е и една от причините защо трудно може да се постигне точно описания резултат от етикета.

Представяне на резултати

Поради по-горе посоченото наблюдение е приложена практиката всеки продукт да се изследва поне трикратно – три повторения. Ще се получат три различни стойности, при което ще се определи средно аритметичното и тяхната статистическа неопределеност. По този начин резултатът от едно изследване би изглеждал така: 45, 63 +/- 0,35%. Това означава, че реалният резултатът се намира между интервала 45,63 – 0,35 и 45,63 + 0,35. Всяка акредитирана изпитвателна лаборатория предоставя резултата си по този начин поради простата причина, че никой не може да определи абсолютно точно количеството на дадено вещество в проба. Виждате, че резултатите в изследването на Министерството не са представени по този начин…

Повторяемост и възпроизводителност

Това са два термина, които имат огромно значение при определяне на качеството на продукта. Повторяемостта описва вариацията в резултата при изпитване на един и същи продукт, от един и същи човек, в една и съща лаборатория, чрез един и същи апарат и метод.

Възпроизводителността определя вариацията при изследване на един и същи продукт, но от различни хора или пък един и същи продукт, но от различни партиди.

Установено е, че например възпроизводителността и повторяемостта при определяне на количеството на протеин чрез използваният в тези проучвания метод на Келдал е около 1%. Тези стойности са описани в ISO процедурите на всеки метод. Това означава, че установената вариация от 0.05% в протеиновото съдържание на сурово-сушен месен продукт е напълно допустима. Oтново да напомня, че е невъзможно да изследваш 10 пъти един и същи продукт и да получиш 10 НАПЪЛНО идентични резултата с точност до петата цифра след десетичната запетая.

Представителна извадка

Съществена критика трябва да е насочена и към представителната извадка. За да излезеш пред медиите и да направиш гръмкото изказване, че лошите западни компании ни продават храни с по-ниско качество, е нужно да имаш добра представителна извадка. Би било хубаво наборът от продукти да е огромен и всеки да е представен от 3 и повече екземпляра най-добре от различни магазини или партиди. Би било и много хубаво, ако наблюдението се извършва периодично през определен интервал от време, а данните да преминат през адекватна статистическа обработка.

Това, което е направено в реалността обаче е нещо съвсем различно. Изводът е направен на база от едва 31 продукта от 3 държави, вероятно с по един артикул (повторение) и то взет еднократно. По този начин дори не може да се отчете вариацията между различните произведени партиди.

Състояние на изпитваните продукти

За някои от продуктите е изключително важно да бъдат с идентична възраст, ако ще се сравняват помежду си. Такива са ферментационните. Причината? Те се променят постоянно. Вземете две кисели млека например, но на различна възраст –в началото и края на своя срок на годност. Ако е използвана истинска жива закваска, то млякото би трябвало да увеличава своята киселинност с течение на времето, поради осъществяваната млечно-кисело ферментация. Дали може изследваните млечни продукти да имат различни качества? Възможно е, но никъде не е описано на каква възраст са те.

Къде са референтните стойности?

В посоченото проучване са предоставени стойности от изпитване, но проблемът е, че те не носят някаква значителна информация. Посочено е, че продукт X има с 0.01% повече от определено вещество, отколкото продукт У. Тук трябва да бъде посочена и степента на свобода, която е позволена спрямо производствената технология. Така например аз бях задължен да инициирам корективни действия, ако установя че определена стойност варира с повече от 5%.

Суровините с различен състав

Трябва да бъде ясно, че плодовете, зеленчуците и месата не са синтетични суровини с точно определен състав. Той варира при различните партиди и то в широки граници. Това е и една от причините за вариация на някои нутриенти в детските пюрета например. Растенията имат вариращи количества на протеини, въглехидрати и мазнини, което е следствие от условията, в които са били отглеждани. Това вероятно обяснява и констатацията на органите, че едно от пюретата съдържа 0.01% по-малко протеини от посоченото на етикета.

Какво означава по-качествен продукт?

А как разбрахме кой продукт е по-качествен? В един от българските месните продукти е установено, че има с 3,18% по-малко сол (натриев хлорид). Това би могло да се счита за по-скоро добър показател, защото повишената консумация на натриев хлорид е рисков фактор за здравето. Описано е, че при един един от шоколадовите десерти в българския вариант се съдържат яйца, а в немския яйчен прах. Съгласни сме, че предпочитаме да се използват яйца?

Точна рецепта и хомогенност?

Шансът някой да възпроизведе абсолютно точна рецепта не е много висок. Освен това е важно и крайният продукт да има напълно хомогенна консистенция, за да бъдат всички компоненти в еднакво количество в различните му части. Или с други думи – всеки шоколад от една партида би трябвало да има еднакъв брой лешници, ако те са разпределено хомогенно. Поради тази причина в производствените смесители периодично се извършват тестове за хомогенност, но естествено са позволени известни степени на вариация от желания резултат.

Може би и това обяснява някои от наблюдаваните вариации? Установено е, че в Германия шоколадовите изделия съдържат 21% тъмен шоколад, а в България 20%.

А може би и сме леко дребнави? Търсим под вола теле?

Нима някой би обявил един продукт за по-некачествен, ако той съдържа едва 0.02% по-малко мазнини, а в същото време конкурентният (чуждестранния) съдържа 0.31% по-малко мазнини? Такъв е случаят отново с шоколадите.

Българските детски храни пък съдържат 0.04% повече влакнини, което е добра новина, защото те влияят добре върху храносмилателната система.

Защо някои български вариации са по-скъпи?

Тъй като не съм икономист, мога само да гадая. Но защо всички са сигурни, че високата цена се дължи на производителя, когато тя често се надува от огромното разнообразие от търговци по веригата. Ами ако продуктът не се произвежда в България и трябва да се внася? Всъщност информацията на МЗХГ е толкова оскъдна, че можем само да гадаем. Те ни споделят нещо за едно… нищо. Но в крайна сметка живеем в условия, в които свободния пазар е на власт. Всеки има право да продава собствения си продукт на каквато цена реши, а ние потребителите имаме право да не го купуваме.

Какво е личното ми мнение?

Това не особено добре проведено проучване не трябва да притеснява никого. Вариациите в резултатите са незначителни, доста хаотични, което подсказва, че те не са причинени умишлено. Подобно ограничено количество противоречиви данни не дава основание да се твърди, че са наблюдава някакъв двоен стандарт. За да се направи подобен извод е нужен продължителен мониторинг на пазара. Дори самото министерство потвърждава, че в мнозинството продукти няма открити нарушения. А смятате ли, че е възможно един български производител може да предостави абсолютно идентични качества на своята продукция между отделните партиди? Едва ли…

Яжте шоколад и не го мислете! Лято е, релаксирайте и не се напрягайте за глупости!

Източник на цитираните данни: http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/news/press_news/17-06-28/-667550240.aspx

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!