Продукти “Без ГМО”? Съществува ли такова животно?

На 20 юни бе проведено относително интересно събитие, което бе организирано от зелената организация „За Земята“. Форматът бе под формата на работилница за журналисти и блогъри, които пишат за храни, хранителни технологии и земеделие – теми, които ме вълнуват.

Защо подобни безумни и ненаучни проекти са с публично европейско финансиране? https://goo.gl/sUAmbq

Бях почти решен да посетя въпросното събитие, но всеки има ангажименти… И макар ролята на „За Земята“ да е менторска, образователна и цели да даде нови знания на участниците, то аз поставям под въпрос качеството на тези нови знания. Желанието ми да посетя събитието не бе, за да се образовам, а за да образовам самите организатори, тъй като  те са некомпетентни. Вече изпитвам силна непoносимост към хора и организации, които разпространяват познание, а всъщност са некомпетентни, а и знанията им са по-скоро неадекватни.

Темата, която ме вълнуваше най-силно е амбициозната кампания за създаване на нова категория продукти „Без ГМО“ по подобие на практиката в САЩ. Потребителите в САЩ обаче осъзнаха колко безмислена е тя.

Защо етикет „Без ГМО“ е безсмислен?

Ако трябва да сме научно точни, а и  честни, продукти на пазара „Без ГМО“ (без организми с модифициран от човека геном) по-скоро не съществуват. Причината е елементарна – хората променят геномите на организмите, с които взаимодействат, които опитомяват, което ги прави модифицирани. Единствената разлика е технологията, която използват, а технологията определя скоростта и ефективността на модификацията.

Хората моделират геномите на растения и животни от хилядолетия, за да придобият видове с желани характеристики. Най-древната техника за моделиране се нарича селекция. Като елементарен пример за селекция е култивиране на индивиди от вида Brassica rapa, при което селективно се избират индивиди с по-силно развити латерални пъпки, поради което днес се радваме на брюкселско зеле. При селективно култивиране на същия вид Brassica rapa, но с приоритет индивиди с по-силно изразени терминални пъпки се е образувало познатото ни зеле. Да, зелето, карфиола, броколи, къдраво зеле, алабаш са един и същи вид, но модифициран от човека.

Селекцията на Brassica rapa е довела до експресия (качествено и количествено) на различни гени, което води и до проява на различен фенотип. От уроците по генетика от училище знаем, че фенотипът и генотипът са тясно свързани – генотипът определя фенотипа, макар не винаги генотипа да има проявление. Когато човекът селективно избира индивиди с определен фенотип, той индиректно избира кои гени да се кеспресират по-засилено и въобще дали да се експресират. Когато този желан фенотип стане устойчив и се предава успешно в поколението, то модифицикацията е осъществена.

Да, това е пример за примитивно модифициране. Методите на трансгенните технологии (ГМО) са доста по-прецизни, бързи, а резултатите очаквани. Тази технология дава огромен контрол над процеса.

Разбира се основният аргумент на всяка зелена организаия, като „За Земята“ е, че подобни технологии застрашават биоразнообразието, което е истина. Нека разгледаме вида Canis lupus – вълк. Хиляди години опитомяване и селекция е създала индивиди с крайно увредена анатомия и неспособност да съществуват самостоятелно без хора. Джобните породи, които тежат по-малко от килограм биха били първите жертви при изчезване на човешкия вид. Повечето масивни кучета имат проблемна анатомия, благодарение на селекцията, поради което честотата на заболявания на опорно-двигателната система и на онкологични такива е по-висока. Някои породи, като булдога, дори трудно могат да се възпроизвеждат самостоятелно. Това е резултатът на селекцията. Как това застрашава биоразнообразието? Човекът осигурява протекция на модифицираните/селектирани видове – предоставя дом, храна и вода, докато постоянно унищожава дивите местност и местообитания на Canis lupus, а той най-често и е обект на лов. Селективен протекционизъм в комбинация с репресивни действия спрямо конкурента.

Видимо е, че тялото на индивида е със силно нарушени пропорции, което увеличава рисковете от развитие на определени заболявания

Трябва да се знае, че всяка характеристика на различните породи кучета е причинена от над 60 000 SNP (единични нуклеотидни полиморфизми – мутации за по-разбираемо). Това са промени в генома на кучетата, чието разпространение в поколенията се стимулира от хората, защото са отговорни за наличието на определени белези (1).

И нека ОТНОВО напомня за тези, които смятат, че ГМО са само организми, които не биха се появили естествено в природата, то булдозите трудно (невъзможно) биха могли да се възпроизвеждат без човешка помощ, а кучетата с котешки размери не биха могли да оцелеят сами. Те са продукт на селекцията, която се смята за естествена. Тези техни анатомични проблеми не биха им позволили да просъществуват дълго, като разновидност на вида или дори да се появят. Еволюцията не би позволила те да съществуват.

А когато някой ми обяснява колко добре бихме живели в свят “Без ГМО” продукти, аз се питам – „А тези хора дали са достатъчно тъпи да забранят синтеза на инсулин?“ . Инсулинът е едно от епохалните постижения на 20 век, защото създадената технология представлява метод за синтез на човешки протеин в модифициран щам от бактерията E. coli. Тази технология прави продукта евтин, лесно достъпен, стотици пъти по-безопасен от животинския вариант и е спасилa живота на множество хора. Та може ли той да съществува в свят „Без ГМО“? Твърдно не, защото основната мантра е, че то е безусловно вредно и се цели пълна забрана. Ако подобен продукт съществува, то значи някои хора и организации са лицемери.  Разбира се това е само един от множеството медикаменти с ГМО произход. Интересното е, че те се инжектират в тялото директно, което им спестява едно сериозно препятствие – стомаха пълен киселини и протеолитични ензими.

И така стигаме до извода, че почти всичко, което се продава на пазара е всъщност с модифициран от човека геном. Човекът чрез контрол върху фенотипа активно променя и генотипа на индивидите от определен вид. Това всъщност е и принципа на еволюцията. Разликата е, че докато селекцията в еволюцията е естествена, при селекцията хората сами определят кои черти си заслужават да бъдат запазени и развити.

Вероятно след този текст някой ме е помислил за високомерен? Не! Просто ми е писнало некомпетентни лица да се грижат за мен, да ми казват какво е правилно за мен, какво трябва да ми бъде забранено! Неа бъда свободен да не завися от изборите, направени от некомпетентни лица.

Използвана литература:

1) https://www.sciencedaily.com/releases/2010/08/100810203503.htm

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!