Какъв е произходът на Великден?

Великден е традиционен християнски празник, който чества възкресението на Исус – синът на Бог, който умира чрез разпване на кръст, а в последствие е погребан в пещера, в която се съживява след три дни и се въздига в небесата по време на настъпващата пролет. Това събитие би трябвало да се бележи със скръб, печал, смирение, но сякаш основният мотив по време на този християнски празник е радостта, щастието и някои по-материални символи – цветни яйца и зайци. Привидно никаква логическа връзка.

Преди християнството, езическите народи в Европа са отбелязвали пролетното равноденствие по идентичен начин, но са празнували въздигането  на Слънцето в небето – времето, когато Земята навлиза в пролетния период след дългата, студена и тъмна зима. Всичко се съживява.

Много интересен е и произходът на английското наименование на празника „easter”. През 8-ми век английският монах Беда Достопочтени  пише в своята книга „De temporum ratione“, че саксонците от Северна Европа почитат богинята Оестре по време на пролетното равноденствие. Оестре (позната още, като Ищар, Астарте, Ашера, Ашторет, Инана, Остара, Изида, Афродита, Артемида) е символ на изгрева, пролетта, плодовитостта и съживяването на всичко. Езичниците са принасяли в почит оцветени яйца, които са били символ на прераждането. Подобни обичаи са описани в гръцката и египетската митологии. По-късно християните присвояват имената на обичаите на този езически народи.

Митологиите на различните религии обвързват човешки качества с пролетното време и равноденствие чрез образите на богове и богини в циклични истории, в които те умират през есента и зимата, за да се преродят през пролетта и лятото.

Гръцката богиня Персефона (дъщеря на небесния бог Зевс и земната богиня Деметра) е символ на плодовитостта и процъфтяващата сексуалност. Млада жена, която е живяла свободно сред природата. Нейната пълна противоположност – богът на смъртта, Хадес, се влюбва в нея и иска заедно да управляват, а тя да е кралица на подземния свят. Тя се съгласява, но майка и Деметра не може да приеме, че дъщеря и ще прекара вечността в мрак в подземния свят. Деметра предлага сделка на Хадес, която ще позволи на Персефона да живее, като кралица през едната половина от годината, но през останалата част ще живее при майка си. Когато Персефона прекарва 6 месеца в подземния свят, светът е мрачен и студен (есен и зима). Но когато е на „повърхността“, светът е светъл, топъл и изпълнен с живот (пролет и лято).

Историята на Персефона предхожда с 4000 години тази на асирийската богиня Ищар – богиня на плодовитостта, сексуалността, любовта, възкръснала от подземния свят. И двете истории са интерпретация на сменящите се сезони, за което от науката знаем, че се дължи на серия от астрономически събития. Интересното е, че според митологията Ищар идва на Земята от Луната, но затворена в яйце.

Всичко това описва метафорично затихващия и възкръсващ живот, което е и в центъра на Великден. Времето, през което растителността възкръсва на Земята, а топлината на Слънцето се връща, символизира боговете и богините, които умират, за да възкръснат (отново). Исус е заел мястото на умиращия бог, който се възражда, за да донесе живота обратно на Земята. Има множество по-стари богове от Исус, които са били убити, за да възкръснат отново – Озирис (Египет), Атис (днешна Турция) и гръцкият бог Дионис. Ако разгледате тези богове, ще откриете още много прилики. Прекалено много…

Древните традиции и празненства, които са свързани с почитта на Ищар, предхождат християнските традиции, които се свързват с Великден – това е често срещано сред много езически обичаи. Веднъж наложен календарен празник сред една популация, той продължава да си съществува независимо от конверсията/инвазията на нови религии.

 Може би просто трябва да се насладим на празника и възкръсващата природна красота, която ни очаква. Весел празник!

Цитирана литература:
Wallis, Faith (1999). Bede: The Reckoning of Time. Liverpool University Press. p. 54. ISBN 0853236933.

Хареса ли ти тази статия? Може да подкрепиш biologist чрез Patreon!